Решение № 245 от 02.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20255300900048 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена пред Районен съд – Пловдив на 14.12.2023 год. от М. И. В. против „ЗД Бул Инс“ АД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди.

С влязло в сила определение производството пред Районен съд – Пловдив е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС – Пловдив, пред който е образувано на 20.01.2025 год. под № 48/2025 год.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

На 04.06.2020 г. в 14:00 ч. притежаваният от ищеца автомобил „Ауди А6“ с рег. № *** бил блъснат странично от лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, управляван от Т. И. Б.. Мястото на произшествието било посетено от служители на Сектор Пътна полиция – Плевен при ОД на МВР - Плевен. Установено било, че вина за настъпване на ПТП има водачът на лекия автомобил „Ситроен Берлинго“, който движейки се по улица „Гренадирска“, извършил ляв завой, без да пропусне движещия се насрещно с предимство автомобил „Ауди А6“, управляван от ищеца. Към момента на събитието за лек автомобил „Ситроен Берлинго“ била налице застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № BG/02/ 120000549388 с ответното дружество. На 09.06.2020 г. ищецът отправил претенция към ответника за обезщетение за тотално погинал автомобил.

Образувана била преписка по щета и изготвено заключение. На 29.09.2020 г. автомобилът бил предаден в център за разкомплектоване „Екокрафт - ВТ" ЕООД и срещу това на ищеца 1 били изплатени 1 200 лв. – цена при продажба като старо желязо. Ответникът изплатил на ищеца сума от 17 536,81 лв. по банков път, явяваща се разлика между стойността на продадените за старо желязо останки от автомобила и стойността му към момента на инцидента.

Ищецът В. счита, че със заплащането на застрахователното обезщетение в размер на 17 536,81 лв. не са обезщетени всички вреди, които е претърпял вследствие на произшествието. Действителната стойност на автомобила, след приспадане на стойността на предадените за скрап части, според твърденията в молбата по чл. 214 ГПК, била 51 602 лв.

Неизплатената част от дължимото обезщетение била в размер на 34 065,19 лв.

Предвид изложеното ищецът М. И. В. моли съда да постанови решение, с което осъди „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да му заплати сумата 34 065,09 лева, представляваща разлика между реалната стойност на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** към момента на ПТП, осъществило се на 04.06.2020 год. и сумата, която е заплатена от застрахователното дружество на ищеца, ведно със законната лихва считано от 12.07.2023 год. до окончателното изплащане на сумата. Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Признава наличието на договор за застраховка с увреждащия автомобил, завеждане на щетата и обявяването й за тотална, определяне на обезщетение от 17 536,81 лв. и изплащането му.

Позовава се на нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ. Счита, че с изплащането в полза на ищеца на обезщетение в размер на 17536,81 лв. цялото задължение на застрахователното дружество във връзка с процесната щета е изплатено. Поради това се настоява искът да бъде отхвърлен изцяло. Искът се оспорва и по размер. Твърди се, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети. Оспорва се размера на претенцията.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

С доклада по делото Районният съд, пред който делото е било висящо под № 18552/2023 год., е квалифицирал предявения иск по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Срещу тази правна квалификация не са направени възражения от страните и същата се възприема от Окръжния съд.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по делото са прогласени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, свързани с факта на настъпване на описаното в исковата 2 молба ПТП и наличието на договор за застраховка между ответника и собственика на увреждащия автомобил; образуването на преписка по щета, извършването на оценка и изплащането на сума от 17 536,81 лв. - застрахователно обезщетение.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на 04.06.2020 год. е съставен констативен протокол за ПТП № 1755034 от служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. В него са залегнали констатации, че на същата дата се е осъществило пътно-транспортно произшествие с двама участници - Т. И. Б., водач на л.а.

„Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, застрахован със застраховка „ГО“ в ЗД „Бул инс“ АД и М.

В., водач на л.а. „Ауди“ с рег. № ***, държава на регистрация GB /Великобритания/. Като обстоятелства, при които е настъпило произшествието, са посочени: участник № 1, а именно л.а. „Ситроен“, на кръстовище извършва ляв завой и не пропуска правилно движещия се насрещно участник № 2 – л.а. „Ауди“, отнема му предимството, удря го странично и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. В графичната част от протокола са отразени най-общо участъците от л.а. „Ауди“, в които са нанесени вреди вследствие на сблъсъка /предна и дясна странична част/. Посочено е, че е съставен акт за установяване на административно нарушение № 220324. И двамата участници в произшествието са подписали протокола за ПТП и не са отразили да правят възражения срещу констатациите на длъжностното лице.

Приет по делото е и цитирания в протокола за ПТП АУАН № 220324 от същата дата.

В него са посочени допълнителни обстоятелства, свързани с произшествието, като мястото на сблъсъка – гр. Плевен, кръстовище, образувано от улица „Гренадирска“ и ул. „Данаил Попов“ с посока на движение към ул. „Цар Борис Трети“. Нарушението на водача на л.а.

„Ситроен“ е описано както следва: движейки се по ул. „Гренадирска“ водачът на автомобил с рег. № *** предприел маневра завой наляво и отнел предимството на правилно движещия се л.а. „Ауди“, като го ударил странично и реализирал ПТП с щети по автомобилите. С поведението си водачът на л.а. „Ситроен“ нарушил правилата по чл. 50, ал. 1 ЗДвП – не пропуснал ППС, движещо се по път с предимство.

Не е представено наказателното постановление, издадено въз основа на акта. Но страните не спорят относно верността на констатациите в протокола и акта и досежно противоправния характер на поведението на водача на застрахования при ответника автомобил.

Както се спомена, не спори и относно обстоятелството, че по отношение на л.а.

„Ситроен“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответното застрахователно дружество, валидна към 04.06.2020 год. Това обстоятелство се потвърждава от направената в сайта на Гаранционен фонд служебна справка, според която договорът за застраховка „гражданска отговорност“ е сключен със ЗД „Бул инс“ АД и е с начална дата на покритие – 01.03.2020 год. и крайна дата на покритие – 28.02.2021 год., като е прекратен предсрочно на 16.09.2020 год. - след датата на процесното произшествие.

Представено е свидетелството за регистрация на л.а. „Ауди А6“, съставено на английски език, придружено с превод на български език. Според данните в него л.а. „Ауди 3

А6“ с рег. № ***, с описани номер на двигател и номер на шаси, е дизелов автомобил с тегло 2525 кг. и дата на първа регистрация – 29.07.2016 год. Автомобилът е преминал технически преглед във Великобритания на 26.07.2019 год., валиден до 28.07.2020 год., заплатен е данъкът за него.

Представено е свидетелство, издадено на 29.09.2020 год. по образец на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на вътрешните работи.

Според данните в свидетелството л.а. „Ауди“ с рег. № *** е предаден от собственика му М.

В. в център за разкомплектоване, за което му е заплатена сумата 1200 лв.

Според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от посочената Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства операторът на център за разкомплектоване или операторът на площадка за събиране и съхраняване издава за всяко прието ИУМПС удостоверение за разкомплектоването му, като са описани задължителните елементи от неговото съдържание, сред които са рег. №, рама, маса и сумата, заплатена в случаите по чл. 20, ал. 3. Според чл.

19, ал. 4 от Наредбата удостоверението по ал. 1 е условие за прекратяване на регистрацията на превозното средство, а според ал. 6 собственикът на ИУМПС представя удостоверението по ал. 1 като неразделна част от документите за прекратяване на регистрация по реда на Наредба № I-45 от 2000 г.

Несъмнено се установява, че участникът в произшествието - водачът на л.а. „Ауди“ е предявил пред ЗД „Бул Инс“ АД писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 09.06.2020 год., към което е приложил свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон и протокол за ПТП. При застрахователя е образувана преписка по щета № 2010015888/09.06.2020 год.

В описа по щетата от 09.06.2020 год. – л. 7, е отразено от представител на застрахователното дружество, че л.а. „Ауди“ не е в движение, като предстои следващ оглед.

Не е представен протокол от следващия оглед.

Застрахователят е изискал допълнителни документи от В.. В писмо на застрахователя от 18.09.2020 год. до ищеца изрично е посочено, че щетата по л.а. „Ауди А6“ е тотална по см. на чл. 390 КЗ и е изискано удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС. В тази връзка ищецът е представил удостоверението по образеца на Наредба № 1. Според неоспореното от ответника удостоверение, издадено на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за излезлите от употреба МПС, процесният л.а. „Ауди А6“ е предаден на център за разкомплектоване в гр. Велико Търново, превозното средство е с тегло 1970 кг. и на собственика е изплатена сумата 1200 лв.

Според представеното извлечение от банковата сметка на П.П.В., по чиято сметка В. е поискал изплащането на застрахователното обезщетение /както е сторено и по настоящото дело по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК/, ЗД „Бул Инс“ АД е превело сумата 17 536,81 лв. на дата 18.06.2021 год. Като основание за превода е посочен номера на преписката по щета – 4

2010015888. Несъмнено е, че плащането съставлява обезщетение по процесната застраховка.

За определяне на действителната стойност на увредения автомобил по делото са допуснати две експертизи. Първоначалната авто-техническа експертиза, допусната и приета от РС – Пловдив, е оспорена от ответното дружество, поради което е допуснато изготвянето на повторна тройна съдебна автотехническа и оценителна експертиза, заключението по която е прието от ОС – Пловдив след изпращането на делото по подсъдност. Предвид оспорването на заключението по единичната експертиза и липсата на възражения срещу заключението на вещите лица по тройната експертиза, съдът приема, че следва да основе решението си именно на заключението по тройната експертиза, поради което ще бъде коментирано само то.

Според трите вещи лица, изготвили приетата в последното по делото съдебно заседание експертиза действителната пазарна стойност на изследваното МПС, чиято дата на първоначална регистрация е 29.07.2016 год., към датата на произшествието /04.06.2020 год./ възлиза на 53 530,05 лв. Отчетено е, че в материалите по делото липсват описи на уврежданията на л.а. „Ауди“, въз основа на които да се изчисли стойността на евентуален ремонт на автомобила. Но е отчетено също, че автомобилът е обявен за тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 1 КЗ, което според експертите води до категоричния извод, че стойността за възстановяването му надвишава 70% от действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие. Сочат, че е невъзможно да се прогнозира каква би била цената на запазените му части, тъй като първо трябва да се извърши разглобяване, след което да се извърши оценка на годността на всяка една запазена част да се ползва като резервна. След като се приключи с тези две процедури е необходимо да се организира складирането на резервните части и да се пристъпи към продажбата им.