Решение № 169 от 07.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500273 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №82 от 08.03.2024г., постановено по гр.дело №543/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково, ОХ е осъдена да заплати на А. Т. Т. с ЕГН:**********, от Х., ул.“Ц. С. №****, сума в размер на 40000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука, станала на 09.02.2023г. в Х., на ул.“С. *******, непосредствено пред училище С“, изразяваща се в счупване на дясна патела /колянна капачка/ и фрактура на тялото на гръдната кост, както и сумата от 662,07лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението, като иска за разликата над уважения размер от 40000лв. неимуществени вреди до пълно предявения размер от 50000лв. е отхвърлен като неоснователен, и ОХ е осъдена да заплати на „А Д Г“ възнаграждение в размера определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4682,40лв. с ДДС, а А. Т. Т. е осъден да заплати на ОХ разноски в размер на 130,67лв. съобразно отхвърлената част на иска.

С Определение №351 от 18.04.2024г. по същото дело е оставена без уважение молба вх.№2738/19.03.2024г. на ОХ за изменение на цитираното решение в частта за разноските.

Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателят ОХ, която го обжалва в осъдителните му части относно присъдените обезщетения от 40000лв. за неимуществени вреди и от 662,07лв. за имуществени вреди със законна лихва като немотивирано, необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, неправилна преценка на събраните доказателства и установеното от фактическа страна, при неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, с оглед конкретните обстоятелства от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, и неправилно приет процент на съпричиняване от 20% вместо 60%, и претендира за отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на обезщетението, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна А. Т. Т. е подал чрез пълномощника адв.А. М. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото от първоинстанционния съд, включително досежно фактическата установеност и приложението на чл.52 от ЗЗД. Претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно защита и съдействие на ищеца.

Против определението по чл.248 от ГПК е подадена частна жалба от ОХ с развити в нея доводи за неправилност на същото, според които: ищецът не е материално затруднено лице по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв; безплатна правна помощ може да оказва адвокат, но не и адвокатско дружество; не се дължи ДДС върху възнаграждението; не е приложима НМРАВ при определяне на размера; делото не се характеризира с обособена сложност; определението е немотивирано. Претендира за отмяна на определението и отхвърляне на искането за присъждане на разноски в полза на адвокатско дружество, евентуално за присъждане на разноски в размер, определен, съгласно НЗПП, 2 без да се начислява ДДС.

Ответникът по частната жалба А. Т. Т. е подал чрез пълномощника адв.М. писмен отговор на същата с подробно развити в него доводи за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане, с оглед пределите на въззивната жалба, са предявените от А. Т. Т. против ОХ искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 40000лв. за неимуществени вреди и на обезщетение в размер на 662,07лв. за имуществени вреди, претърпени вследствие падане на 09.02.2023г. върху тротоарната настилка пред С“ в Х., на ул.“С. *******, причинено от бездействие на общинските служители тя да бъде поддържана в изправно състояние, ведно със законната лихва от 09.02.2023г. Твърди се вредите да са настъпили поради наличие на счупени, разместени и надигнати тротоарни плочки, спъвайки се в каквито, ищецът загубил равновесие и паднал, удряйки силно дясното си коляно и гърдите в терена, вследствие на което претърпял счупване на дясната патела /капачката на коляното/, наложило оперативна интервенция с извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и поставяне на имплант, както и гипсиране на десния крак, което през първия месец било съпътствано със силни и непрестанни болки и невъзможност да се обслужва сам, с което били ангажирани денонощно близките му, а, поради силните болки в областта на гърдите и трудното дишане, на 25.04.2023г. потърсил медицинска помощ и била установена след извършена рентгенография фрактура на тялото на гръдната кост, като лечебновъзстановителният период продължил за около 3-4 месеца и понастоящем движенията в областта на десния крак все още не били възстановени в пълен обем и изпитвал болки и дискомфорт в областта на гръдната кост при рязко изкашляне и дълбоко поемане на въздух, като всичко това се отразило негативно и на психиката му. За лечението си извършил разходи за закупуване на комплект Вебер на стойност 360лв. и лекарствени медикаменти на стойност 232,07лв., както и заплатил 70лв. за съдебномедицинско удостоверение за освидетелстване.

3

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Оспорил е наличието на причинно-следствена връзка между падането на ищеца върху коляното и претърпяването на травма на гръдната кост, интензитета и продължителността на твърдените физически болки, свързани с колянната травма, поставянето на гипсова имобилизация и извършването на разходи за лекарства. Оспорил е заплатената такса за съдебномедицинско удостоверение да има характер на имуществена вреда вследствие увреждането. Заявил е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че, живеейки в непосредствена близост до мястото на инцидента, ищецът е познавал добре района, включително частичното повреждане на тротоарната настилка, при което е могъл и е следвало да мине по участъка с неразместени плочки, при полагане на която дължима грижа би избегнал злополуката.

С първоинстанционното решение е прието за установено въз основа на показанията на св.Е. Д. и заключението на СТЕ за състоянието на тротоарната настилка на местопроизшествието ищецът да е претърпял твърдяната от него злополука, падайки поради наличието на разместени, счупени, повдигнати и подвижни тротоарни плочки, вследствие на което, според заключението на СМЕ, е получил счупване на капачето на дясното коляно и счупване на тялото на гръдната кост, като оздравителният и възстановителен процес във връзка с втората травма е продължил за около 3-4 месеца и е приключил, а за първата продължава и към момента и металните тела в капачето на дясното коляно още не са отстранени. Прието е, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед характера на конкретните травми, типичните за тях физически болки, динамиката и продължителността им, 49-годишната възраст на пострадалия, установения дискомфорт след злополуката и психическите негативи, следва да се определи обезщетение в размер на 50000лв. Прието е за основателно възражението за съпричиняване, определено на 20%, с оглед на което обезщетението е намалено на 40000лв. Прието е въз основа на заключението на СМЕ ищецът да е извършил разходи за медикаменти и обезболяване на стойност 662,07лв.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части и за допустимо.

4

Ответникът не е оспорил самото настъпване на инцидента, при който ищецът е паднал върху тротоара, а и същият се установява по категоричен начин от показанията на св.Е. Д. – очевидец на падането, който е вървял зад него и впоследствие го е придружил до болницата. Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетеля, противно на дадената от жалбоподателя в писмената защита във въззивното производство тяхна интерпретация, като кореспондиращи на останалите доказателства. Без значение е обстоятелството, на което се акцентира в жалбата, по чие обаждане е пристигнал екипът на спешна помощ, при положение, че е безспорно установен и от представената медицинска документация факта на постъпване на Т. по спешност веднага след падането в „М Х“АД, което потвърждава показанията на свидетеля относно сериозното като нараняване падане на ищеца. Мястото на произшествието е локализирано от св.Д. на около пет метра след спирката пред училище „В. Л.“ по посока към центъра. Според същия, плочите в този участък били вдигнати и там ищецът се спънал и паднал. Показанията му се потвърждават от приетото заключение от 16.10.2023г. на СТЕ, изготвено от вещото лице инж.Т. М. въз основа на материалите по делото и извършен на 13.10.2023г. оглед на място, според което, по цялата ширина на тротоара в участъка от около 20 метра от входа на училището до автобусната спирка са налични разместени и повдигнати с 3-4см от нивото на основния тротоар плочки, а около декоративното дърво със 7см, като на места плочки само са поставени, без замонолитване, които са подвижни при стъпване върху тях, а бордюрът в близост до дървото също е разбит и има извадено парче от бордюрен блок, и ремонтни дейности по тротоарната настилка не са извършвани в периода от произшествието до настоящия момент, през който състоянието й дори се е влошило. Според изричното изявление на вещото лице при изслушване на експертизата в съдебно заседание на 22.01.2024г. описаното в исковата молба място на инцидента, онагледено със снимки, съвпада с описаното от свидетеля и се намира в участъка между автобусната спирка и входа за двора на училището, който като цяло е с компрометирана настилка. При това положение възраженията на жалбоподателя посоченото от свидетеля място на инцидента да не съвпада с описаното в исковата молба, за което са били представени снимки, са неоснователни. С оглед установеното състояние на настилката, включително към датата на инцидента, предхождащ само с осем месеца огледа на вещото лице, и обстоятелството, че ищецът е 5 паднал върху нея вследствие на спъване, и доколкото друга обективна причина не е установена, следва да се приеме той да е настъпил вследствие неравностите и увредата на същата.

При така установеното от фактическа страна досежно механизма на злополуката следва да се има предвид, че по силата на чл.31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, в чийто обхват се включва и площта на тротоара, съгласно чл.5,ал.2 от ЗП и пар.1,т.2 от ДР на ЗП, какъвто път, безспорно за страните, е този, на който е настъпила тя, се осъществяват от общините. Общината е натоварена по силата на закона с изграждането, ремонта и поддържането на тротоарите и по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, съгласно чл.30,ал.4 от ЗП. При това положение ответната община, която е длъжна чрез своите служители или натоварени за целта други лица да осъществява ремонта и поддръжката на пътя с грижата на добър стопанин, не е осигурила безопасно преминаване на гражданите в процесния участък от тротоара, подменяйки настилката, поради нарушената й цялост и ниво, или отстранявайки неравностите по нея, което именно виновно бездействие по смисъла на чл.45 от ЗЗД е причина за настъпване на инцидента и ангажира безвиновната й гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД за произтеклите от него вреди.