Решение № 121 от 29.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000397 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260145/26.11.2020г., постановено по търг. д. №599/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, /решението поправено по реда на чл.247 от ГПК досежно датата на постановяването му с решение №260091/02.03.2021г./ ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Т. А. Д., ЕГН **********, Е. М. Д., ЕГН **********, и на Д. Н. Д., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. Д., настъпила на 25.07.2018г. при ПТП, състояло се на 25.07.2018г., на главен път *-*, между гр. К. и гр. К., с посока на движение за с. В.Л., с моторно превозно средство - л.а. „М. ****“, с peг. № ** **** **, управлявано от водача А.К.С. и застраховано за риск „Гражданска отговорност“ при ЗД „Б.И.“ АД, по застрахователна полица № **/**/**********/22.11.2017 г. със срок на валидност една година, считано от 25.11.2017 г. до 24.11.2018 г. , в размер на по 100 000 лв. на всеки ищец, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 28.08.2018г. до окончателното изплащане, като са 1 отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер от по 200 000лв., частичен иск от 220 000лв., както и за законна лихва за периода 02.08.2018г. – 27.08.2018г. ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на Д. Н. Д. обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Н. Т. Д., в размера на 1 728лв., представляващи 48 месеца лишаване от издръжка от майка, считано от 25.07.2018г. до настъпване на пълнолетие на ищцата /по 34лв. месечно/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2018г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 9 400лв., както и за законна лихва за периода 02.08.2018г.

– 27.08.2018г. ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив, съобразно уважената част от исковете, държавна такса в размер на 12 069,12лв. и възнаграждение за вещо лице по допуснати СМЕ и САТЕ в общ размер на 115лв., както и да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗА в размер на 8275,68лв. с ДДС. Т. А. Д., Е. М. Д. и на Д. Н. Д. са осъдени да заплатят на ЗД „Б.И.“ АД разноски в размер на 9 283,20лв. Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат изплатени сумите от ЗД „Б.И.“ АД на ищците. С определение №260716/12.04.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е изменено решение №260145/26.11.2020г. в частта за разноските, като ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗА допълнително 1 853,28лв. – или общо 10 128,96лв. с ДДС, като е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските за разликата над 1 853,28лв. до 1 886,40лв.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство Т. А. Д., Е. М. Д. и Д. Н. Д. – понастоящем – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на попечителя си – Т. А. Д. /съгл. удостоверение от ОНП, общ. К. – л.15, гр.д. №902/2019г., СГС/. Обжалва се решението в частта, с която исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над по 100 000лв. за над по 200 000лв. за всеки от ищците. Оплакванията на жалбоподателите се свеждат до необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено при неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за 2 справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД.

Жалбоподателите считат, че първоинстанционниат съд не е извършил пълен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Твърди се, че присъденото обезщетение от по 100 000лв. е изключително занижено, както за репапиране на неимуществени вреди, претърпени от родител при загубата на дете, така и тези, претърпени от дете – малолетната към датата на ПТП-то Д., при загубата на родител. Наведени са доводи, че така присъденото обезщетение не е съобразено с лимитите на гражданската отговорност. На самостоятелно основание са наведени доводи за неправилност на решението в частта, отнасяща се до началния момент на законната лихва. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че такава се дължи от датата на уведомяването на застрахователя от увредените лица, но неправилно е преценил, че липсват доказателства по делото относно тази дата. В тази насока в жалбата се сочи приложена към исковата молба обратна разписка, съгласно която застрахователят е уведомен на дата 13.08.2018г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което за всеки от ищците бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди по 200 000лв. или да бъдат присъдени допълнително по 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се разноски по реда на чл.38 от ЗА.

Ответник – жалбата ЗД „Б.И.“ АД, в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.

Претендира сторените разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

3

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищците в първоинстанционното производство – Т. А. Д., Е. М. Д. и Д.

Н. Д. – малолетна към момента на предявяване на исковата молба, чрез законния си представител и настойник – Т.Д., са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 25.07.2018г., около 06:30ч. по път 1-*, км 258-080, с посока на движение за с.

В.Л., при управление на моторно превозно средство - л.а. „М. ****“, с peг. № ** **** **, водачът А.К.С., нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, вследствие на което е загинала возещата се в лекия автомобил пътничка - Н. Т. Д.. Починалата е дъщеря на първите двама ищци – Т. и Е. Д. и и майка на Д.Д.. По случая е образувано ДП №** ***/2018г. по описа на РУ - К., пр. пр. №7712/2018 г. по описа на ОП-П., производството по което е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.12.2018г. на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради настъпване на смъртта па лицето, по отношение на което би могло да се търси реализиране на наказателна отговорност - А.К.С., като в хода на производството е установено, че настъпилото ПТП се дължи изцяло на допуснатите от водача на л.а. „М. * ***“ А.К.С. нарушения на правилата за движение по пътищата.

Ищците излагат факти, свързани с живота на Н. Д., която към момента на злополуката е била едва на 27 години, създадените между нея и родителите й – от една страна и между нея и дъщеря й Д. – 13-годишна, близки отношения. Твърди се, че след нейната смърт в семейството настъпва драматична промяна вследствие загубата на най-близък човек – съответно – дъщеря и майка.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличието договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № **/**/**************/22.11.2017 г. със срок на валидност - считано от 25.11.2017г. до 24.11.2018г. Ищците са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Б.И.“ АД, по случая са заведени преписки, по които застрахователят е отказал да изплати обезщетение.

4

Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за претърпените от тях болки и страдания в размер на по 200 000лв., частичен иск от 220 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Н. Т. Д., настъпила на 25.07.2018г. при ПТП. Пред окръжния съд е предявена и претенция за обезщетение за имуществени вреди от малолетната Д. Н. Д., постановеното решение по която не е обжалвано и е влязло в сила. Претендирана е законната лихва върху сумите, считано от 02.08.2018г. до окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗД “Б.И.“ АД е оспорил така предявените искове за неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения по основателността на иска се свеждат до размера на претендираното обезщетение от всеки от ищците.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпила смърт на 27-годишната – Н. Д. – съответно 5 тяхна дъщеря и майка. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач – А.С., който, при управление л.а. „М. ****“, с peг. № ** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата /Като образувано досъдебно производство №***/****г. по описа на РУ – К., пр.пр. № ****/****г. по описа на ОП.-П. е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.12.2018г. на основание чл.24 ал.1, т.4 от НПК, поради настъпила смърт на лицето/.

Безспорно за настоящето производство е и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. „М. ****“ и причинената вреда. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №**/**/**************/22.11.2017г., валидна от 25.11.2017г. до 24.11.2018г.

С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба спорният въпрос в настоящето производство е относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищците неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение, а в случай на смърт – връзката 6 между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.