Определение № 14346 от 03.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14346 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504259 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК, във връзка с чл.414а, ал. 3 ГПК и чл.407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника- Е. П. А., чрез неговия пълномощник П. М. А. срещу против Разпореждане от 15.11.2023 г., с което съдът е издал изпълнителен лист за присъдените със заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.07.2023 г. разноски, както следва 25 лв. за заплатена държавна такса и 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се прави искане за отмяната му. Изложено е становище, че СРС неправилно не е съобразил, че сумата по заповедта за изпълнение е била заплатена в срока за доброволно изпълнение по чл.414а ГПК и длъжникът не е дал повод за образуване на производството. Въпреки това, при липса на предпоставките на чл.404. т. 1 от ГПК, съдът е издал изпълнителен лист с атакуваното разпореждане за присъдените разноски.

В срок е подаден отговор на частната жалба от заявителя Йеттел България ЕАД, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу обжалваем съдебен акт и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Законовите предпоставки за издаване на изпълнителен лист са посочени в чл.

1

404 - чл. 406 от ГПК и те са: 1) да е налице подлежащ на принудително изпълнение акт, посочен в чл. 404 от ГПК, 2) този акт да е редовен от външна страна и 3) да удостоверява подлежащо на изпълнение право.

В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС частната жалба срещу заповед за изпълнение в частта за разноските не се администрира до изтичане на срока за подаване на възражение, респективно същата се администрира и подлежи на разглеждане единствено в случаите, в които възражение не е подадено, подаденото възражение е оттеглено или ако във връзка с подадено възражение се е развил исков процес, приключил с определение за прекратяване на исковото производство, по силата на което заповедта за изпълнение влиза в сила / хипотезите на съдебна спогодба/. След постановяване на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е предприета законодателна промяна, като е приета нова уредба, а именно създаден е разпоредбата на чл. 414а от ГПК, уреждаща възможността за подаване на възражение от длъжника при погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение. Съобразно чл. 414а, ал. 3 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не следва да се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414а ГПК.

При подадено възражение и проведена процедура по чл. 414а, ал. 4 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на съда по чл. 414а, ал. 5 изр. второ ГПК.

Според указанията на чл.414а, ал.1 ГПК, съдът намира за установено, че в срока по чл.412, т.8 ГПК длъжникът е изплатил задълженията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.07.2023 г. в срока за доброволно изпълнение. За това погашение същият е представил платежни нареждания, които не са оспорени от заявителя и в подаденото от последния становище е потвърдено плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение. Въпреки това, заповедния съд не се е произнесъл по възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение в частта на разноските според указанията на чл.414а, ал.5 ГПК и е разпоредил издаване на изпълнителен лист за разноските.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице ясно разграничение между производството по чл. 414а ГПК и това по чл. 413 ГПК, което следва да бъде съобразено при преценката на основателността на частната жалба.

Производството по чл. 414а ГПК е самостоятелна уредена от законодателя хипотеза, приложима при плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение след връчване на заповедта. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, когато съдът 2 приеме, че задължението е изпълнено в срока по чл. 412, т. 8 ГПК и длъжникът не е дал повод за предявяване на заявлението, той обезсилва заповедта, включително в частта за разноските. Преценката в това производство е насочена към поведението на длъжника преди и към момента на подаване на заявлението, като се установява дали той е станал причина за иницииране на заповедното производство.

Производството по чл. 413 ГПК има различен предмет. То представлява способ за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските и цели контрол върху правилността на присъждането им, включително относно техния размер и законосъобразност. Жалбата по чл. 413 ГПК предполага съществуваща и действаща заповед в частта за разноските, която може да бъде изменена от въззивния съд.

Двете производства са самостоятелни, тъй като имат различен предмет. В рамките на чл. 414а ГПК съдът не извършва преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение или за съответствие с минималните размери по НМРАВ /в действащата към релевантния момент редакция/, а установява единствено дали при настъпилото плащане са налице предпоставки за обезсилване на заповедта, включително относно разноските, поради липса на повод за предявяване на заявлението. Възраженията относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение са предмет на контрол единствено по реда на чл. 413 ГПК.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че плащането на задължението по заповедта за изпълнение от 20.07.2023 г. в размер на сумата 283.07 лева е извършено на 27.09.2023 г., след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 10.07.2023 г.

В производството не са ангажирани доказателства за извънсъдебно уведомяване на длъжника за това задължение. Същевременно в производството са ангажирани доказателства, за това че длъжника страда от психиатрично заболяване, което е било налице към момента на установяване на облигационните отношения със заявителя17.03.2021 г.

Предмет на настоящето производство не е изследване на въпроса дали длъжникът е могъл да разбира и ръководи действията си към момента на установяване на облигационни отношения със заявителя - 17.03.2021 г. Въпреки това при тези данни изводът на районния съд, че длъжникът е станал повод за предявяване на заявлението и дължи разноските по заповедното производство, не е съобразен с материалния закон и с целта на чл. 414а, ал. 3 ГПК. Налице са предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта за разноските и за отмяна на издаденото разпореждане за изпълнителен лист в посочената част.

Разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 15.11.2023 г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а издаденият въз основа на него изпълнителен лист – обезсилен, като делото бъде върнато на районния съд за 3 обезсилване на заповедта за изпълнение в цялост.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане от 15.11.2023 г. на СРС, 172 с-в, по гр. д. № 38558/2023 г. на Софийски районен съд. ГО, 172 състав за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.07.2023 г. в полза на Йеттел България ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Е. П. А., ЕГН **********, чрез неговия пълномощник П.

М. А., за дължими разноски в заповедното производство, както следва 25.00 лв. / 12,78 евро/ за заплатена държавна такса и 480 лв. / 245,41 евро/ за заплатено адвокатско възнаграждение и

Обезсилва издадения въз основа на Разпореждането изпълнителен лист от 15.11.2023 г.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.07.2023 г. издадена в полза на Йеттел България ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Е. П. А., ЕГН **********, чрез неговия пълномощник П. М. А..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4