Решение № 147 от 26.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20211100902372 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени кумулативни осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, чл. 17 от Конвенцията за международни автомобилни превози на стоки (CMR) и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Д.Х.И.К. С.А.” (G.H.I.C. SA), дружество, учредено съгласно законите на Гърция, с адрес на управление ул.„****, Атина, Гърция, твърди, че е застрахователно дружество, сключило договор за застраховка на товар на автомобилен превоз с „М. С.А.” (М.) - гръцко дружество, занимаващо се с търговия с разнообразни полимерни изделия.

Сочи, че през ноември 2019 г. „М.“ сключило договор за покупко-продажба с „А. С.А.”, Румъния, като „М.“ продава на румънското дружество, при условията на доставка DAP (И.

2010), полистиролови топчета тип „Monocell 200FPL.1”, с брутно тегло маса 23 520 кг. и нетно тегло 19 800 кг., пакетирани в 21 херметически затворени големи торби, като цената на товара е на фактурирана стойност от 25 294,50 евро.

Излага, че „М.“ възложило на ответника – превозвач „У.Т.“ ЕООД да превози стоката, със превозни средства на превозвача, от Инофита, Гърция, до Исалнита, Румъния, срещу навло от 1200 евро, своевременно платени на превозвача. Товарът бил предаден на превозвача на 26.11.2019 г. и натоварен в ремарке с български ДКН ****, прикачено към МПС с български номер ****. За предаването на товара е издадена товарителница ЧМР от същата дата, като, наред с това, страните съставили и подписали мултимодален формуляр за транспорт на опасни стоки, удостоверяващ надлежното пакетиране на товара.

Ищецът твърди, че на 27.11.2019 г., по време на транзит през България, шофьорът на превозвача губи контрол над гореописаното превозно средство, вследствие на което ремаркето пада на дясната си страна и целият товар бива изхвърлен на пътя, за което били 1 известени всички заинтересовани страни. Били съставени протоколи от органите на реда.

Товарът бил събран и изпратен обратно до „М.“ в Инофита. На 29.11.2019 г. ищецът назначил независим сървей от „ДП С.Г.”, Белгия, за участие в извършването на който били поканени ответниците. На 05.12.2019 г. оценителят констатирал, че от първоначално изпратените 21 броя торби, върнати обратно са само 17 броя, като 13 от тях били повредени, респ. неизползваеми, тъй като били с разхерметизирана опаковка. В доклада от оценката се съдържа констатацията, че от общо 21 торби съдържанието на цели 17 е тотална загуба, следователно вследствие на произшествието на М. е причинена щета в размер на 20 311,80 евро.

Ищецът поддържа, че заплатил на М. обезщетение в размер на 21 511,80 евро, което включва стойността на унищоженото имущество и разходите за неосъществилия се превоз.

Счита, че след плащането, се е суброгирал в правата на М. вземането срещу превозвача „У.Т.“ ЕООД и неговия застраховател - ЗАД „ОЗК-З.” АД.

Твърди, че на 12.08.2020 г. изпратил писмо до ответниците, с което предявил вземането си.

На 29.10.2020 г. ЗАД „ОЗК-З.” АД го уведомило, че по претенцията е постановен отказ, който е обжалван от превозвача. На 23.11.2020 г. ОЗК съобщило на ищеца, че след преразглеждане на случая претенцията е одобрена в пълен размер, но плащане на последвало. На 27.01.2021 г. ОЗК му съобщило, че отменя одобрението си, че счита претенцията за неоснователна и отказва плащането, като основания за отказа не са съобщени.

Поддържа, че на 17.02.2021 г. превозвачът му изпратил писмо, съгласно което ОЗК отказало да плати за вредите, поради което възложил на адвоката да поиска официално становище от застрахователя. Сочи, че впоследствие правил множество неуспешни опити да се свърже както с превозвача, така и с ОЗК.

При тези твърдения ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят следните суми:

- 20 311,80 евро - обезщетение за пълна загуба на товар, по време на превоз, изършван от ответника „У.Т.” ЕООД;

- 1200 евро - платено навло за неизвършен превоз на описания по-горе товар;

- 4 344,19 евро - мораторна лихва върху сумата от 21 511,80 евро (сборът от 20 311,80 евро и 1200 евро) за периода от 28.11.2019 г. до 23.11.2021 г.;

- законната лихва върху главницата от 21 511,80 евро за периода от предявяването на иска до окончателното ѝ плащане.

Ответникът „У.Т.” ЕООД в срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искова по основание и размер.

Намира, че ответниците не са солидарно отговорни лица, поради което сочи, че следва да се изясни размерът на търсената сума от всеки един от ответниците. Счита, че пасивна материална легитимация притежава само ЗАД „ОЗК-З.” АД, а исковете са недопустими 2 спрямо него.

Намира за безспорно между страните, че „М.” му е възложил превоз на товар, който следвало да извърши от Инофита, Гърция до Исалнита, Румъния. Не оспорва, че превозваната стока е полистиролови топчета, които са пакетирани в 21 херметически затворени големи торби. Не възразява, че страните постигнали договорка за условието на доставката, а именно - DAP (И. 2010).

Не оспорва и че товарът е предаден на превозвача за превоз на дата 26.11.2019 г., като следвало да бъде превозен с композиция от ремарке с български регистрационен номер ДКН ****, прикачено към МПС с български ДКН ****. Не възразява и срещу описаните в ИМ обстоятелства относно настъпилото ПТП. Счита, че механизмът на ПТП и последвалите вреди на превозвания товар били надлежно установени, с изключение на размера им.

Не оспорва твърденията, че между двамата ответници съществува застрахователно правоотношение, възникнало по силата на сключена застрахователна полица № 0310-0202019-00027, съгласно която за времето от 09.05.2019 г. до 08.05.2020 г. застрахователят се задължава да покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на превозваните товари съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари за превози извън територията на Република България.

Поддържа, че в международна товарителница е посочено, че превозваните стоки са клас 9, който обхваща веществата и изделията, които по време на превоз създават най-малка опасност, сравнена с предходните класове преди клас 9.

Намира, че събитието от 27.11.2019 г. е настъпило в срока на действие на застрахователния договор и че е сред покритите рискове съгласно застрахователния договор. Счита, че отказът на ЗАД „ОЗК- З.” АД да изплати застрахователно обезщетение поради причината, че превозвачът е превозвал експлозиви, силно отровни, избухливи и други опасни за превоз товари, изброени в раздел 5 на Конвенцията, е неоснователен.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК - З.”АД е депозирал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на процесното МПС, както и че застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари.

Излага твърдения, че е изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 32 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, който срок е едногодишен, считано от настъпване на застрахователното събитие. Заявява, че давността се спира единствено с подаване на писмена рекламация, каквото липсвала в случая.

Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на 3 застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като съгласно т. 13 от раздел II „Общи изключения“ към застраховка ЧМР по тази застраховка не се покрива отговорността на превозвача за загуба или щета поради превоз на експлозиви, силно отровни, избухливи и други опасни за превоз товари, изброени в раздел 5 на Конвенцията.

Сочи, че пакетирането на процесния товар е установено с формуляр за мултимодален транспорт на опасни товари. Заявява, че между страните не е договорено, че застрахователят ще носи риск за превоз на опасни товари. Сочи, че по делото не е представена товарителница ЧМР, която е основание за изплащане на застрахователно обезщетение, както и че не е бил информиран каква стока ще бъде превозвана, доколкото същата не е вписана в товарителница ЧМР.

Оспорва и размера на иска като превишаващ действителната стойност на имуществото към момента на неговото увреждане. Счита, че част от стоката е била годна за употреба. Намира, че ако бъде прието, че носи отговорност, тя би била за не повече от 8 чувала стока.

Поддържа, че по делото не е представена и рекламация по чл. 30 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, която е част от фактическия състав на правото на претенция по този ред, като липсата на такава води до неоснователност на иска.

Оспорва и претенцията за платено навло от 1200 евро, като твърди, че тя не попада в покритието на застраховка „отговорност на превозвача“.

Сочи, че когато превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Поддържа, че стойността на увредената стока следва да се определи по производствени цени на същата, защото не е била реализирана нейната продажба.

Оспорва претенцията за мораторна лихва, както по основание, предвид неоснователност на главния иск, така и относно първоначалната дата, от която същата се начислява. Сочи, че съгласно КЗ застрахователят дължи лихва за забава 15 работни след последния представен документ по щетата, а ищецът не представя доказателства за датата, на която е представил последния документ пред ЗАД „ОЗК - З.“ АД.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията за липса на солидарна отговорност между превозвача и застрахователя, като поддържа, че между посочените лица е налице валидна застрахователна полица клас А 10.2 гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша. Твърди, че след като може да търси отговорност в пълен размер както от превозвача-деликвент, така и от застрахователя и тази възможност е изрично предвидена в закона, е налице хипотезата на чл. 121, пред. 1 ЗЗД за възникнала солидарна отговорност.

Намира за неоснователно възражението на превозвача и на застрахователя, че вземането е погасено по давност. Твърди, че давностният срок е спрял да тече поради направената рекламация, както и че застрахователят няма право пряко да се ползва от давността по Конвенцията, тъй като в нея изрично е посочено, тя урежда единствено отговорността на превозвача, неговите служители и подизпълнители. Оспорва твърдението, че между 4 застрахователя и превозвача няма валидна застраховка „гражданска отговорност”, като сочи, че същата е приложена към отговора на исковата молба на превозвача.

Възразява срещу твърдението, че настъпилото застрахователно събитие не е покрит риск.

Счита, че процесният товар не попада в изключенията, предвидени в общите условия на застрахователя. Твърди, че рекламацията е направена в предвидените срокове.

Ищецът пояснява, че товарът е загубил цялата си стойност, тъй като полистироловите топчета губят основните си качества и свойства при оксидиране и не подлежат на ремонт, рециклиране или използване с алтернативно предназначение. Счита, че оксидирането и загубата на свойства е надлежно установено, като за същото са представени съответните доказателства.

Сочи, че застрахователят не е изисквал каквито и да е било допълнителни доказателства по повод основанието и размера на вредата, твърдения опасен характер на товара, спазването на процедурата по чл. 30 ал. 2 на Конвенцията, унищожаването на повредения товар или каквото и да е било друго обстоятелство, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл. 106 ал. 3 КЗ. Претенцията първоначално била одобрена в пълен размер въз основа на изначално представените документи.