Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261327 от 01.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2370/2021
Вид
Решение № 261327
Подписан
01.12.2023
В сила
05.08.2025
Състав
БОГДАНА НИКОЛОВА ЖЕЛЯВСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е

София, 01.12.2023 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигона, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 2370/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск от С.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв.

Б.П., съдебен адрес: *** против С.И.К., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: - 30 000 лв. - главница по Договор за заем от 01.07.2020 г. и сключените към него Анекси от 15.07.2020 г. , 01.10.2020 г. и 09.10.2020 г. и - 7 950 лв. - неустойка за забава на плащането за периода от 31.12.2020 г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от предявяване на иска до окончателното заплащане на дължимата главница по Договора. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 01.07.2020 г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който С.Т., като заемодател, е предоставил на С.К., като заемополучател, сумата 6

000 лв. Заемната сума е предоставена в деня на подписване на Договора в брой.

На 15.07.2020 г. между ищеца и ответника е сключен Анекс към договора за паричен заем от 01.07.2020 г., по силата на който Т. се задължава да предостави на К. допълнителна сума от 4 000 лв. в срок от 5 дни от подписване на анекса по банков път. Тази сума е платена по банков път на 16.07.2020 г.

На 01.10.2020 г. между тях е сключен втори Анекс към

Договор за паричен заем от 01.07.2020 г., по силата на който С.Т. се задължава да предостави на С.К. допълнителна сума 10 000 лв. в срок от 5 дни от подписване на анекса по банков път. Сумата е платена по банков път на 01.10.2020 г.

На 09.10.2020 г. между С.Т. и С.К. е сключен трети Анекс към Договор за паричен заем от 01.07.2020 г., за предоставяне от страна на Т. на предостави на заемополучателя К. допълнителна сума в размер 10 000 лв. в срок от 5 дни от подписване на анекса по банков път. Цитираната сума е платена по банков път на 09.10.2020 г. С тази допълнителна сума, общият размер на дадената в заем сума по договора от 01.07.2020 г. станала общо 30 000 лв.

Ищецът заявява, че ответникът К. се е задължил да му върне заема от 30 000 лв. по банков път в срок до 30.12.2020 г., но до датата на подаване на исковата молба, това негово задължение не е изпълнено, като той дори не е започнал да връща предоставения заем.

Съгласно чл. 6 от Договора и анексите към него, в случай на забава за плащане неизправната страна дължи договорна лихва в размер 0,5% на ден за всеки ден забава, което представлява 150 лв. на ден, като за периода от 31.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба - 22.02.2021 г. натрупаната лихва е в размер 7 950 лв.

В тази връзка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: - 30 000 лв. - главница на процесния заем по договора и анексите към него и - 7 950 лв. – неустойка /наречена договорна лихва/ за забава на плащането за периода 31.12.2020 г. - 22.02.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от завеждане на делото до окончателното заплащане на дължимата главница по Договора. Претендира разноски.

Представил е писмени доказателства.

По същество моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като му присъди разноски по представен списък.

Ответникът С.И.К. оспорва изцяло предявения иск, както неоснователен. Претендира разноски.

На първо намира, че между страните не е сключван валиден договор за заем, нито пък ответникът е получавал твърдяната заемна сума по договора и анексите към него на соченото от ищцовата страна основание, като, с оглед реалния характер на договора, заемно правоотношение изобщо не е възниквало.

Счита също така, че представеният с исковата молба договор за паричен заем от 01.07.2020 г. е симулативен, както и че за сключването му липсва основание и, поради това е нищожен /чл. 26, ал. 2, предл. пето и четвърто ЗЗД/. Твърди, че договорът за заем прикрива други отношения или договори между страните, вероятно, във връзка с предоставяни от ищцовата на ответната страна средства за оперативно обслужване на строителна дейност, за покупка на строителни материали или за възнаграждение по повод възложени от ищеца на ответника и изпълнявани от последния строителни услуги, доколкото по публични данни и двете физически лица - страни по делото, развиват дейност в сферата на строителството. Намира, че целта на страните, респ. непосредствената цел на договора, доколкото такъв е бил сключен, е била да се създаде привидност за данъчни или други цели, че предоставяни от ищеца на ответника средства представляват заемна сума, докато в действителност те представляват или средства за покупка на материали и заплащане на възнаграждения на работници в строителството, или възнаграждение за възложени на ответника строителни дейности.

Счита, че за ответника не е съществувала нужда от заем за потребление.

Твърди, че сумата по Договора от 01.07.2020 г. от 6 000 лв. изобщо не е била предавана, като твърди, че е налице само обещание за заем. В тази връзка счита, че няма как да са били сключени и анекси към договор, който не е породил действие. Специално, по отношение на Анекс № 3 от 09.10.2020 г. към договора, заявява, че той с останал несключен, поради липсата на положен подпис.

Счита, че претенцията за неустойка е нищожна, поради противоречие е добрите нрави. Счита, че в случая размерът на законната лихва върху исковата сума за претендирания от ищеца период 31.12.2021 г. - 22.02.2021 г. възлиза на 450 лв., с оглед на което претенцията от 7 950 лв. се явява явно прекомерна спрямо засегнатия интерес и противоречи на добрите нрави.

В условията на евентуалност прави изрично възражение за прекомерност на неустойката.

Оспорва автентичността и верността на съдържанието на представения договор за паричен заем и анекси към него. Изрично оспорва автентичността на подписа и изписването на имената на ответника под представените договор и анекси. Оспорва и, като неверни по съдържание, представените копия от платежни нареждания, като твърди, че удостоверените с тях банкови операции не са били извършени.

Заявява, че е бил измамен да подпише приложените към исковата молба договори за заем като физическо лице, поради което прави възражение за унищожаемост на договорите, на основание чл. 32, вр. чл. 29 ЗЗД. Твърди в тази връзка, че не е имал потребност от парите, които са му предоставени с процесните договори и анекси, а умишлено е бил въведен в заблуждение от ищеца да подпише тристранно споразумение от 05.11.2018 г., с което да поеме задължение по неавтентичен договор от 28.08.2017 г., а с процесните договори да вземе пари, с които да погасява тези задължения.

Според ответника това негово възражение е направено в тригодишния срок.

Направил е възражение за прихващане срещу вземането със свое вземане по гр.д. № 13036/2021 г. на СРС, 113-ти с-в, като, поради неликвидност и на двете задължения, в хода на делото предложи споразумение, което не бе прието от ищцовата страна.

В т. V от отговора на исковата молба е направил две нови възражения – за нищожност и за унищожаемост на договор от 28.08.2017 г. – на различни основания, а именно: твърди, че договорът е унищожаем, поради положен неавтентичен подпис върху него на Г.Д. и нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие.“

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на повереника на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 01.07.2020 г. между ищеца и ответника е бил сключен Договор за заем, по силата на който С.Т. е предоставил на С.К. сумата 6 000 лв., за която страните са се договорили, че ще бъде получена от него в брой в деня на подписване на договора. Доказателства за предаване и получаване на тази сума по делото не са събрани.

По делото са представени следните Анекси към описания по – горе договор за заем: - Анекс от 15.07.2020 г. – за предоставяне на сумата 4 000 лв., платима по банков път от 5 дни от подписване на анекса, - Анекс от 01.10.2020 г. – за сумата 10 000 лв., платима по банков път от 5 дни от подписване на анекса,

По делото бе представен и

Анекс № 3 от 09.10.2020 г. – за сумата 10 000 лв., платима по банков път от 5 дни от подписване на анекса, но, пред вид факта, че той не носи подписа на ответника /като заемополучател/, не представлява изменение на договора и не поражда правни последици.

Представени са доказателства – 3 бр. платежни нареждания и банково извлечение от Райфайзен банк, ЕАД за извършените банкови преводи, съответно на: 16.07.2020 г., 01.10.2020 г. и 09.10.2020 г.

Съгласно сключения договор за заем и приложените анекси, срокът за връщане на дадената в заем сума бил 31.12.2020 г.

Така, въз основа на събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е предал на ответника сумата 20 000 лв., която е отразена в Анексите от 15.07.2020 г. и 01.10.2020 г. и за която доказателства за връщане до момента на подаване на исковата молба по делото липсват.

Не се спори, че в процесния договор, изменен с описаните анекси, страните са уговорили заплащане на лихва за забава в размер 0,5% на ден за всеки ден забава Във връзка с твърденията и оспорванията на ответника съдът допусна до разпит двама свидетели

Свидетелката Н.Г.Д.-К.е съпруга на ответника. В показанията си тя заяви, че в средата на 2020 г. съпругът ъ сключил няколко договора за заем – първият от 01.07.2020 г., по които получил около 25 000 лв. Причината за заемите е, че страните имали общ обект в м. Кръстова вада и имали нужда от средства – за отводняване, канализация и др. СМР. Т. настоявал сумите да се плащат, срокът бил 2018 г., но били в забава. Ищецът бил главен строител а целия обект, а бащата на свидетелката – инвеститор, като тя го наследила след смъртта му – наследила „А.ГД“, а на фирмата „НИ !7“ собственик е ответникът. Срокът за връщането им бил до края на годината, но до момента не е върнат на заемодателя сумите. С.Т. им е предлагал суми в заем общо на стойност 200 000 лв., но те се съгласили само на толкова. Отделно взели и ипотека.

Св. К.заяви, че към момента на завеждане на делото, останала неиздължена фактура от 19 000 лв. Тя каза още, че ищецът настоявал да даде заема само на физическо лице и заявил, че който дава парите, той определя на кого да ги даде.

Свидетелят

Н.Г.Д.е брат на съпругата на ответника. Заяви, че ищецът предложи да им даде заем – първоначално 200 000 лв., а по – късно – по-малко /120 000 лв./.

Този заем трябвало да обезпечи вземанията на Т. за обект, находящ се в м. Кръстова вада, ул. ******– комплекс от три жилищни сгради, в които той е извършвал строителни работи. Претенциите му били към ответник и съпругата му, които наследили баща им Г.Д.. Знае за първоначално дадени суми от 6 000 лв. и 4 000 лв., после за два банкови кредита по 10 000 лв. всеки. Според показанията на свидетеля С.Т. оказал натиск на семейството на ответника – настройвал клиентите им срещу тях, опитвал се да ги пресира, създавал недоверие към Н.и С., казвайки, че няма да се справят и да довършат обекта. Самите те вече били взели кредити от банки, а Т. можел да им даде парите веднага, разлепвал съобщения по улиците – формат А4, че се отказва от строителството на обекта, бил доста експресивен на срещите си с К., повишавал тон, вменявал му, че трябва да му даде заем. Свидетелят е присъствал на подписването на един договор за сумата 10 000 лв.

До момента на приключване на устните състезания плащане по процесния договор от страна на ответниците не е извършено.

Изложеното се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Други доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: