Решение № 119 от 31.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20211000502011 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.03.2021г., постановено по гр.д.№9444/2016г., СГС е приел за установено съществуването на парично вземане на М. Й. Г., ЕГН********** към А. А. К., ЕГН**********, за сумата от 175 739лв. на основание запис на заповед от 22.11.2014г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№5245/2016г. по описа на РС-гр.София, ведно със законната лихва върху главницата от 29.01.2016г. до окончателното й изплащане.

Срещу решението е била подадена жалба от ответника А.К., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Предмет на делото е иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 175 739лв. по запис на заповед от 22.11.2014г., с падеж на задължението 22.11.2015г.Исковото производство е било образувано след като длъжникът е подал надлежно възражение по чл.414 от ГПК, което следва да се приеме, че е в предвидения от закона срок.В хода на производството се установи, че възражението не изхожда лично от А.К., а от негов надлежно упълномощен процесуален представител.Дори да се приеме, че възражението не е било подадено от адв.Б. М., то извършените действия са били потвърдени лично от страната.В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания на АСгр.София, които са дадени във връзка с обжалване на определението на 1 първоинстанционния съд, с което производството по делото е било прекратено като недопустимо.В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е сключил пет договора за заем с различни кредитни институции, по силата на които е усвоил парична сума от общо 155 000лв., която е предоставил в заем на ответника, който имал парични затруднения.Последният заплатил разходите по усвояването на кредитите, които са възлизали на 7 000лв.Това твърдение, което следва да се установи в условията на пълно доказване от ищеца не е доказано в хода на процеса, което е формално основание за отхвърляне на предявения иск.Договорът за заем е реален, което означава, че в тежест на заемодателя е да докаже предаването на паричната сума.Този факт не се установява както от писмените доказателства/обективирана в писмена форма електронна кореспонденция между страните/, които са били оспорени по реда на чл.193 от ГПК с отговора на исковата молба, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. и св.В..Привежда се и аргументация за нищожност на записа на заповед, който не съдържа всички реквизити, които са предвидени в ТЗ.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен.Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор от ищеца М.Г., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакуваното решение.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна :

По допустимостта на производството :

Въззивната инстанция следва да се произнесе по наведения в отговора на жалбата довод за недопустимост на производството, тъй като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение не е подадено възражение, което е основание да се приеме, че предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск, е недопустим.

От приложеното по делото заповедно производство се установява, че с разпореждане от 02.03.2016г., постановено по ч.гр.д.№5245/2016г., СРС е постановил издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на кредитора М.Г. срещу длъжника А.К., за сумата от 175 739лв., дължима въз основа на запис на заповед от 22.11.2014г.

Постъпило е възражение от 20.05.2016г., което е подадено в предвидения от процесуалния закон двуседмичен срок, което носи подписа на длъжника А.К..В хода на исковото производство са изслушани обясненията на последния, който заявява, че не е подписал лично възражението.Касае се за действие, което е извършено или от адв.Б.М., който е имал надлежно учредена представителна власт от страната, или от трето лице, който е действало като мним представител.В първата хипотеза действието е процесуално валидно, а във втората се касае за действие без представителна власт.Същото, обаче, е потвърдено в хода на исковото производство от ненадлежно представляваната страна, което действие 2 заздравява с обратна сила потвърдените действия, като им придава ефект спрямо представлявания. Потвърждаването може да се извърши и след като насрещната страна се е позовала на този порок и преди съдът да е дал възможност за неговото отстраняване, като е допустимо и относно действия, извършени от лице, което не може да бъде пълномощник на страната пред съда/чл.32 от ГПК/.В този смисъл е без значение дали лицето, което е извършило действието, има качеството адвокат.

По основателността на подадената жалба :

Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.

Според т. 17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

Горното означава, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяването по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК на парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед.Доказването на каузалното правоотношение е в тежест на ответника - издател на записа на заповед.

Няма процесуална пречка в исковата молба ищецът да посочи каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден менителничния ефект.Ако в хода на процеса кредиторът не успее да докаже както съществуването на това правоотношение, така и връзката му с абстрактната сделка, то той не може да се санкционира с отхвърлянето на иска, който се основава на записа на заповед, независимо от естеството на предприетата от длъжника защита.

В процесния случай ищецът твърди, че процесната запис на заповед обезпечава вземането му по договор за паричен заем, сключен с ответника.В срока за отговор последният е възразил, че в действителност страните са сключили договор с претендираното 3 в исковата молба съдържание.Твърди се, че между страните са възникнали преддоговорни отношения, по силата на които ищецът е поел задължението да предостави на ответника в заем сумата от 160 000лв., която е следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва от 15 739лв., но до реално предоставяне на сумата не се е стигнало.Издадената от ответника запис на заповед е следвало да обезпечи заемно правоотношение, което в действителност не е възникнало.

При направено от ответника възражение,че страните са имали намерение да сключат договор за паричен заем, и поддържайки, че не е получил договорената по този заем сума, той носи доказателствената тежест за установяване на тези твърдения.За да премине доказателствената тежест у ищеца, който следва да установи с оглед реалния характер на договора за заем, че е предоставил договорената сума, то следва ответникът да докаже връзката между процесния запис на заповед и твърдения договор, задължението, по който е поддържал, че се обезпечава с менителничния ефект/В същия смисъл решение № 202/09.12.2014 г. по т. д. № 600/2012 г. на ВКС, I т. о./.

По делото не са ангажирани никакви доказателства от ответника, които да установят връзката между издадения от него запис на заповед и очертаното в отговора на исковата молба правоотношение, което е основание да се приеме, че направеното от него относително менителнично възражение е недоказано.Горното прави безпредметно обсъждане на всички оплаквания на страните, че от писмените доказателства и свидетелските показания не се установява реалното предаване на сумата, тъй като ищецът не носи доказателствената тежест за това.

Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички предвидени от закона реквизити, което е основание предявеният иск да бъде уважен.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Неоснователно е възражението на насрещната страната за неговата прекомерност, тъй като същото е под минимума по Наредба №1 за МРАВ.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.03.2021г., постановено по гр.д.№9444/2016г. на СГС.

ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН**********, да заплати на М. Й. Г., ЕГН**********, сумата от 3 200/три хиляди и двеста/лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5