Решение № 13193 от 06.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13193 гр. София, 06.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110147387 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от етажните собственици от Е.С. от адрес: гр. ******, представлявани от управителя В. С. В., с която срещу К. К. Г. са предявени по реда на чл. 415, ал 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищците сумата 406,18 лева (четиристотин и шест лева и 18 стотинки), представляваща незаплатени задължения към бюджета на Е.С. - разходи за поддръжка и управление и вноски към фонд "Ремонт и обновяване" за период от 01.02.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.01.2024 г. до изплащане на вземането, дължими съгласно взети решения на проведени на 10.11.2011 г., 13.02.2019 г. и на 05.02.2020 г. общи събрания на етажните собственици, което е формирано, както следва: сумата 115 лева, представляваща задължения за поддръжка и управление на общите части и сумата 291,18 лева, представляваща дължими вноски към фонд "Ремонт и обновяване", за които по ч.гр.д. № ******/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът има качеството на етажен собственик и притежава право на собственост върху ******, находящ се в сградата на процесната Е.С.. Поддържа, че с решение, взето на проведено на 13.02.2019 г. ОС на ЕС, е взето решение месечната вноска за поддръжка и управление за 1 човек да е в размер на 5 лева, а съгласно решение от 05.02.2020 г. – за обитаващите първи и втори етаж – 5 лева. На 10.11.2011 г. ОС е взето решение вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“ да се събират по идеални части, като минималната вноска за най-малкия апартамент да е 1 % от МРЗ. Твърди ответникът да не е заплащал дължимите съгласно взетите решения вноски в периода 01.02.2021 г. – 31.12.2022 г. Било е проведено ОС на 09.02.2023 г., на което е взето решение да се съберат натрупаните и непогасени 1 задължения от етажните собственици. Изнесен е бил списък на таблото за съобщения в сградата, който следвало да се счита за покана за доброволно плащане. Пояснява, че през годините ответникът е извършвал плащания, като ако в основанията за плащанията не е било посочено кои свои задължения погасява, етажните собственици са погасявали най-старите такива. Пояснява, че към 31.12.2022 г. (края на процесния период) ответникът е дължал разходи за управление и поддържане на общите части за периода 2018 г. – 31.12.2022 г. в размер на 212 лева. Дължимите към 31.12.2022 г. вноски към ФРО са били в размер на 483,92 лева. С преведените от ответника суми, за които последният не е заявил кои свои задължения погасява, са били погасени задълженията му за 2018 г. и 2019 г. Моли за постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноските за производството.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не отрича, че е собственик на процесния ******. Позовава се на изтекла погасителна давност. Твърди също, че е погасявал задълженията си към ЕС, като е заплащал чрез пощенски парични преводи към М. С.

Т. следните суми: с превод от 31.12.2021 г., сума в размер на 60 лева, с която е погасил задълженията си за 2020 г., на 22.01.2021 г. сума в размер на 60 лева, с които е заплатил задълженията си за 2021 г. за поддръжка и управление на общите части; на 21.12.2022 г. сума в размер на 55 лева с основание общи разходи 22 г. за ******. На 28.12.2023 г. е превел сума в размер на 161 лева с основание общи разходи ****** за 2023 г. По отношение на дължимите вноски към ФРО сочи, че е направил следните плащания: на 21.12.2022 г. е направил паричен превод на сумата 83,40 лева с основание „фонд ремонт за 22 г.“, като е заплащал по 7 лева на месец, на 29.12.2023 г. е превел сумата 152 лева за 2023 г. Оспорва исковете по размер и счита, че от него се претендира повече, отколкото е гласувано съгласно решенията на ЕС. Отделно оспорва начина, по който ищецът е извършвал погасявания на задълженията му. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, като съобрази становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът притежава право на собственост върху ******, намиращ се в сградата в режим на Е.С. и 1,22 % идеални части от общите части на сградата, както и че етажният собственик М. Т. е била касиер на Е.С. през процесния период, с оглед което и е била овластена да получава плащания към бюджета на ЕС.

С решения по протокол от ОС, проведено на 10.11.2011 г., етажните собственици от процесната Е.С. са се съгласили сумите за ФРО да се събират по идеални части, като минималната вноска за най-малкия апартамент е в размер на 1 % от МРЗ, считано от 01.01.2012 г.

С решения по протокол от проведено на 13.02.2019 г. общо събрание на етажните собственици е прието месечната вноска за поддръжка и управление за 1 обитател от 1 и 2 етаж да е в размер на 5 лева, а месечната вноска към ФРО да се изчислява при минимална работна заплата 560 лева. Съгласно приетия бюджет на ЕС за 2019 г. месечната вноска към ФРО е в размер на 950,99 лева при МРЗ 560 лева.

С решения по протокол от проведено на 05.02.2020 г. общо събрание на етажните собственици от Е.С. от процесния адрес, е прието да се увеличи размерът на вноската за ФРО за 2020 г. с оглед увеличаване размера на МРЗ на 610 лева или същата да е в размер на 1036,03 лева месечно за цялата Е.С..

С решения, взети на ОС, проведено на 09.02.2023 г., етажните собственции са 2 приели за 2023 г. месечната вноска за един обитател на 1 и 2 етаж да е в размер на 7 лева; месечните вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“ да е изчислена при МРЗ в размер на 610 лева, като същата да се разпределя на база притежаваните от етажните собственици идеални части. Прието е също да се постави покана към етажните собственици, които не са погасили задълженията си, като ако това не стане в определен срок, да се пристъпи към принудително събиране на сумите. Приложен е бюджет за 2023 г., видно от който месечната вноска към „Фонд Ремонт и обновяване“ е в размер на 1036,03 лева при МРЗ в размер на 610 лева. Представен е също и списък, съгласно който към 31.01.2023 г. ответникът дължал към бюджета на ЕС сума в общ размер на 779,22 лева, от които 212 лева за поддръжка и управление на общи части (общи разходи) до 31.12.2022 г., към ФРО 484 лева до 31.12.2022 г., 14 лева общи разходи за 2023 г., 12,66 лева към ФРО за 2023 г., задължения по съдебни дела – 56,56 лева.

Като доказателство по делото е приета покана до ответника от 21.06.2023 г., съгласно която задълженията му към бюджета на ЕС към 31.05.2023 г. е в общ размер на 885,86 лева. Същата е изпратена до ответника чрез Телепоща без данни да е била получена.

С банков превод от 28.12.2018 г. ответникът е превел по банкова сметка на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 61,20 лева с основание за плащане: „Ф. ремонт ****** м.01-12.2018 г.“.

С банков превод от 30.12.2019 г. ответникът е превел по банкова сметка на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 67,20 лева с основание за плащане: „Ф. ремонт ****** м.01-12.2019 г.“.

От страна на ответника са представени и са приети като доказателства по делото бонове за извършени пощенски парични преводи, от съдържанието на които съдът приема за установено следното:

На 22.01.2021 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 60 лева без данни за основанието за извършване на превода;

На 31.12.2021 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 60 лева със съобщение до получателя: общи разходи ****** 2020 г., като е заплатил такса за изпращане на съобщението до получателя;

На 21.12.2022 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 55 лева, като е заплатил и такса за изпращане на съобщение до получателя със следното съдържание: общи разходи 22 г. за ******;

На 21.12.2022 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 83,40 лева със съобщение до получателя на превода: Фонд Ремонт за 2022 г.

******;

На 28.12.2023 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 161 лева, като пощенският превод е съдържал съобщение до получателя, както следва: общи разходи ****** за 2023 г.

На 29.12.2023 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 152 лева, като преводът е съдържал съобщение до получателя: Ф. Ремонт ****** за 2023 г.

Ищците не оспорват да са получили всички преводи от ответника с изключение на превода в размер на 60 лева от 31.12.2021 г. С останалите преводи погасили задължения на ответника за 2019 г., а с преводите за 2023 г. – съответните задължения по двете пера за 2023 г. Отричат обаче до касиера да са достигали съобщенията на ответника относно основанието за плащане.

С решение № ****/27.04.2020 г. по гр.д. № ****/2019 г. на СРС, 79 с-в, е признато за установено по предявените от Е.С. срещу К. Г. установителни искове с 3 правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 9 и 10, вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, че ответникът дължи на Е.С. сумата от 46 лв., представляваща общи разходи за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.04.2016 г. до 28.02.2018 г., както и сумата от 179,26 лв., представляваща разходи за фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2018 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № *****/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 9 ЗУЕС за разликата над уважения размер от 46 лв. до пълния предявен размер от 171 лв., или за размера от 125 лв., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 10, вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС за разликата над уважения размер от 179,26 лв. до пълния предявен размер от 214,03 лв., или за размера от 34,77 лв. Страните не спорят, че това решение е влязло в сила.

По делото като свидетел е разпитана касиерът на Е.С. – М. Т.. В хода на разпита си тя е разяснила начина, по който се изчисляват дължимите вноски към Фонд „Ремонт и обновяване“. Етажните собственици плащали задълженията си в брой, като я намирали в дома , а тя им издавала квитанция за заплатените суми за „общи разходи“ и фонд „Ремонт“. Съгласно показанията част от етажните собственици превеждали задълженията си по банков път, а само ответникът – чрез пощенски парични преводи. Превеждал ги на нея. Свидетелят получавала съобщение да се яви в пощата за получаване на паричен превод. Не отрича да е имала банкова сметка на нейно име в „**********“, която служела за нуждите на касата на ЕС. С получените от ответника чрез пощенски парични преводи суми Е.С. е погасявала неговите най-стари задължения.

При така установеното от фактическа страна, по приложението на правото съдът приема следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за процесните суми, за които съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже качеството на ответника на собственик на ****** в процесната ЕС (което обстоятелство изрично се признава с отговора на исковата молба); влезли в сила решения на ОС на ЕС, с които в тежест на ответника са възложени конкретни по вид и размер задължения, както и какъв е размерът на дължимите от ответника суми съгласно тези решения, включително притежаваните от ответника ид. части от общите части на сградата и как същите се съизмеряват с дължимата месечна вноска към ФРО.