Решение № 5038 от 17.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5038 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110104262 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Тексим Банк“ АД срещу ответника Д. С. П. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 5457,98 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 10200КР-АА 0720/12.12.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 350,16 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 24.06.2024 г., сумата в размер на 492,12 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 22.01.2025 г., и сумата в размер на 46,02 евро, представляваща такса са връчване на уведомление чрез ЧСИ.

Ищецът „Тексим Банк“ АД твърди, че между него и Д. С. П. е сключен Договор за потребителски кредит № 10200КР-АА-0720/12.12.2018 г., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер 15 000 евро, с краен срок за погасяване до 15.12.2025 г. Излага, че сумата е предоставена на заемателката еднократно на 12.12.2018 г., съгласно Мемориален ордер № АА – ***, като считано от 15.06.2023 г. същата била в неизпълнение на договорните си задължения за погасяване на месечни вноски по главница и лихва в общ размер на 2078,79 евро. Излага доводи, че на 25.04.2024 г. ответницата погасила еднократно само част от просрочените задължения като останалата част останала дължима и към настоящ момент. Ищецът посочва, че въз основа на това и на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което ответницата била уведомена чрез съобщение, връчено чрез залепване от ЧСИ У. Д. на 24.06.2024г. Наред със стореното уведомление чрез ЧСИ, ищецът уточнява, че е извършил такова и по електронната поща на ответницата – [email protected], която лично е посочила в попълнената от нея декларация – въпросник при сключване на процесния договор за кредит. С оглед на изложеното, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите осъдителни искови претенции за останалата част, дължима съгласно договора за кредит, а именно: сумата в размер на 5457,98 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 10200КР-АА-0720/12.12.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 1

24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 350,16 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 24.06.2024 г., сумата в размер на 492,12 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 22.01.2025 г., и сумата в размер на 46,02 евро, представляваща такса са връчване на уведомление чрез ЧСИ. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. С. П. е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението, че главницата по кредита е предоставена от ищеца по собствената й банкова сметка, доколкото такава не била посочена в представения Договор за кредит. Оспорва доказателствената стойност на съдържащата се в договора декларация. Счита договорът за кредит за бланкетен и неиндивидуализиран, притежаващ единствено качествата да уреди преддоговорни отношения за последващо сключване на заемен договор, поради което намира и че същият няма обвързваща спрямо нея сила.

Оспорва, че е уведомена за обявената от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, като твърди, че съобщението не е достигнало до нея. Евентуално, намира, че ако се приеме съобщението за редовно връчено, то следва да касае единствено падежиралите и непогасени вноски по кредита. Оспорва, че подписите положени върху Договор за кредит с приложенията към него, Извлечение от погасителен план с отразените по него плащания и поканата за доброволно изпълнение, изпратена до ответника, са нейни. Релевира възражение за нищожност и неравноправност на процесния договор за кредит, погасителния план към него и рамковия договор за откриване на разплащателна сметка. Излага съображения, че клаузите не са индивидуално договорени, не е отразена методологията за формиране на БЛП, липсва клауза, предвиждаща възможността на потребителя да прекрати договора без неблагоприятни последици. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор за кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената по договора за кредит сума, за заплащане на възнаградителна лихва, на такса за връчване на уведомление чрез ЧСИ в случай на изискуемост на кредита, че е упражнил правото си в съответствие с изискванията на закона и договора да обяви вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, че длъжникът е изпаднал в забава за изплащане на главното вземане.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Установява се, че на 12.12.2018г. е подписан Договор за потребителски кредит № 10200КР-АА-0720, по силата на който ищецът предоставя на ответника П. кредит в размер от 15 000 евро срещу насрещно задължение на последния да върне заетата сума заедно с договорна лихва, определена съобразно референтния лихвен процент на банката в евро за съответния период на начисляване на лихвата плюс фиксирана надбавка в размер на 12,12 %, при договорен прецент към датата на договора – 7,85 % и при ползвана отстъпка /преференция/ в размер на 4,45 %. Видно от погасителния план към договора, сумата е дължима на равни месечни вноски в размер на 232,67 лв., в срок от 15.01.2019г. до 15.012.2025г. Страните са договорили ГПР да е в размер на 8,5631 %. По делото е допусната съдебно-почеркова експертиза, заключението по която е компетентно и обективно изготвено и от което се установява, че въз основа на изследване на общите и частни признаци на положения върху документа подпис се достига до извод, че подписите, положени за кредитополучател в процесния договор за кредит и погасителен план към същия, са изпълнени от Д. П.. Съгласно изводите на вещото лице на приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ, сумата по кредита е усвоена изцяло от ответника на 12.12.2018г. по посочената в договора негова разплащателна сметка. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е 2 възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за кредит, съответно за кредитополучателят е възникнало насрещното задължение за връщане на усвоената сума, съобразно договорените условия и срокове.

Процесният договор за потребителски кредит № 10200КР-АА-0720/12.12.2018г., е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.

Посочени са чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е и погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.

В случая, при тълкуване волята на страните, изразена в клаузите чл. 4 от процесния договор се установява, че е предвидена възможност за банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да промени /увеличи или намали/ размера на референтния лихвен процент, приложим към сделката, с оглед на което да измени и размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна вноска. Упражняването на това право зависи единствено от волята на кредитора, който е и по-силната икономически страна в процесните отношения, възникнали с кредитополучателя, като съгласие на последния не се изисква, а той само се уведомява за извършените изменения в съдържанието на неговата основна престация по този договор, направени от банката. Същевременно при съпоставката на сумите, дължими за договорната лихва в приложения към договора погасителен план, респективно Таблица № 1 от заключението на ССчЕ, и Таблица № 2 от заключението на съдебно счетоводната експертиза, се установява, че след прилагане на промяната в РЛП, общият размер на договорната лихва по актуален погасителен план, изчислен към датата на предсрочната изискуемост, е по – малък от първоначално договорения. Като съобрази горното, съдът приема, че клаузата на чл. 4 не е неравноправна и съответно нищожна.

В настоящия случай по делото е установено, че след 25.04.2024г. ответникът е спрял да изпълнява редовно задълженията си по договора и е преустановил плащанията по същия.

Съгласно клаузата на чл. 10, ал. 3 от договора за кредит, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане в срок на която и да е вноска от лихва и/или главница.

От приетите по делото доказателства се установява, че банката е отправила изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя.

Съдебната практика приема, че е допустимо в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между тях, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В случая се установи, че в писменото си съглашение страните изрично са приели, че уведомленията, които са достигнали до посочените в договора адреси на съдоговорителите се считат получени, независимо от фактическото им получаване.

Установи се също така, че кредитора е положил дължимата грижа да изпрати изявлението си на адреса, сочен от кредитополучателя при подписване на договора.

3

Следва да се отбележи, че същият адрес е останал вписан в НБДН като постоянен адрес на длъжника и към момента на разглеждане на делото, извършена е включително справка за трудови договори (липсват данни за сключен трудов договор), а от събраните от ЧСИ допълнителни данни е установено, че ответникът трайно отсъства от страната.

Съгласно дадените разяснения в т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.

60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ допуска кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, хипотеза, която е предвидена и в чл. 10 от процесния договор за кредит.