Решение № 260111 от 21.02.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 21013/2019
- Вид
- Решение № 260111
- Подписан
- 21.02.2022
- В сила
- 16.03.2022
- Състав
- НЕЛА КРЪСТЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.431, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 569, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 569, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 586, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.2, ал.1, т.7 · Закон за общинската собственост
- §42 · Закон за общинската собственост
- чл.6 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл.77 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 86 · Закон за собствеността
- чл. 14, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1, т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- параграф 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 46 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4л · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 13, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 186 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18з, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 27, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28, ал.9 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260111 / 21.02.2022г., гр.****
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІII-ти състав, в публично заседание на 21.01.2022г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
При участието на секретар
МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 21013 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК, с предявен главен отруцателен установителен иск за собственост.
В евентуалност, е предявен положителен установителен иск, за установяване на собственост на основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Предявеният главен иск от ищецът Г.М.Д. ЕГН ********** ***, представлявана от ****** - Кмет на ******, е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК , както следва:
-за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните,че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ******, находящ се във вилна зона ******пълнителния Директор на АГКК с площ 2596 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване : за вилна сграда с номер по предходен план ************.
В условие на евентуалност, е предявен положителен установителен иск, за установяване на собственост на основание чл.124 ал.1 от ГПК, както следва:
- за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: имот с идентификатор ******, находящ се във вилна зона "***************** , на основание изтекла придобивна давност за периода от 1993г. до предявяване на настоящия иск в съда.
Ищецът обосновават съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Излага ,че е собственик на следния недвижим имот, а именно: имот с идентификатор ******, находящ се във вилна зона ************. След като подал заявлеие за обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост на 17.05.2019г., бил уведомен, че за имота е съставен АОС №******* на ******.
Настоява, че процесният имот е собственост на неговата майка И.А.Д., която го има по наследство от своя баща А.Н. Т., починал на 22.06.1994г., а той от своя баща Н.А. Т., починал на 26.02.1959г. Последният сочи, че е притежавал имота, съгласно нот.акт том ****.
Сочи, че има издадено
Решение № ****. на ПК, за възстановяване собствеността върху част от нива с площ 3300кв.м., като от това решение ищецът претендира че владее част от 2596кв.м., съгласно представена по делото скица.
По данни на другите наследници е постановено и Решение №****., с което се възстановява, а в действителност се признава право да се възстанови собствеността на наследниците на невата от 8900дка в местността ****. За вилна зона ****/бивша ****/, в землището на с.****се сочи, че и досета няма възлагане за изработване на ПНИ, също така нмя и изготвен план за стари имотни граници. На практика е признато, но не е възстановено право на собдственост върху имот, находящ се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който все още не е издадена Заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищецът настоява, че при липсата на заповед на кмета, бившите собственици, които са с признати права за възстановяване, т.е. „правоимащи“ по чл-10 ЗСПЗЗ имат правен хинтерес да отрекат правата на лицата, в случая на ******, които се легитимират като собственици преди изготвянето на ПНИ, а последният би влязъл в сила в частта му относно процесният имот и би станал основа за издаване на Заповед на кмета по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С горното се обосновава правният интгерес от предявения ОУИ, а в условията на евентуалност се заявява ПУИ за собственост по отношение на процесния имот.
Вследствие на изложеното се сезира съда за положително произнасяне по предявените искове.
Със становище от 29.05.2020г. ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове.
Ответникът ****** , в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Счита се, че исковата претенция е недопустима, тъй като не е налице абсолютна процесуална предпоставка, по-конкретно липсва наличието на правен интерес при така предявявания отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК Цитира Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в което е даден отговор по отношение на констатираната противоречива съдебна практика при какви предпоставки е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права, като е посочено, че правният интерес е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние, или има възможност да придобие права, ако отрече права на ответника.
Съгласно цитираното тълкувателно решение ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му, като при констатация за неговата липса, производство се прекратява.
Счита се, че в настоящия случай, ищецът е имал интерес от предявяване на положителен, а не на отрицателен установителен иск. Правният интерес от отрицателен установителен иск за собственост при възможност да се предяви и положителен такъв, се обосновава съгласно горепосоченото тълкувателно решение с обстоятелството, че правният спор не накърнява само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на противната страна, която затова отрича претендираното право /в тази насока - статията на Пунев, Б., Правният интерес при установителния иск за собственост, Собственост и право, С, 2014г., №11/.
Счита, че не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като в пълен обем ищецът би постигнал целената от него защита на притежаваното право на собственост или друго вещно право само ако искът е положителен устаовителен, тъй като със силата на пресъдено нещо не само ще се отрече претендираното вещно право от ответника, но и ще се признае това на ищеца. В настоящия казус е налице конкуренция между претенциите на страните за вещни права върху имота. В хипотезата на конкуриращи претенции за вещни права върху една и съща вещ, към която може да се сведе и претенцията на ищеца за придобиване на такива права чрез оригинерен способ или реституция, способът на защита е положителният, а не отрицателният установителен иск. Ако в разгледаната хипотеза бъде предявен последният, производството подлежи на прекратяване поради липса на правен интерес, за наличието на който като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, съдът следни служебно /така статията на Пунев, Б., Правният интерес при установителния иск за собственост, Собственост и право, С, 2014г., № 11/.
На следващо място, в условията на алтернативност, счита се, че липсва правен интерес с оглед следното: ищецът сочи, че целият имот бил заявен за реституция с преписка вх. № 389/23.10.1991г. първоначално в ПК-****, а в последствие в ПК-****, и попада в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ. В тази връзка ищецът се снабдил с Решение № ****. на ПК за възстановяване на собствеността върху част от нивата с площ 3300 кв. м., като претенциите на ищеца са за 2596 кв. м. /прилага се заверено за вярност копие/. Самият ищец сочи, че за вилна зона „****" /бивша местност ****/, в землището на с. ****и до сега няма възлагане и изработване на ПНИ. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес и при липса на такъв производството се прекратява.
На следващо място, ако не се приемат възраженията относно липсата на правен интерес като процесуална предпоставка, то излага се следното становище по основателността на иска: Безспорно имотът, предмет на настоящата искова претенция попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която в пълна степен са приложими императивните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Според ответника, не е спорно също така и обстоятелството, че към настоящия момент за процесната територия - вилна зона „****"/бивша местност „****"/, землището на с. ****, ****** няма данни за възлагане изработването на план на новообразуваните имоти, съответно няма одобрен такъв план с нарочна заповед на Областен управител на област с административен център ****, нито е налице влязъл в сила ПНИ. Във връзка с това прилага се писмо, per. № ****/07.02.2020г., подписано от Кмет на кметство с. ****, ******. В същото е изрично посочено, че кметство с. ****, ****** единствено разполага с Кадастрално-регулационния и застроителен план на вилна зона „****", землище с. ****, ******, одобрен със Заповед № ****. на Общински Народен съвет град ****, област ****.
Към исковата молба е приложено копие на Решение №****., постановено от ОСЗГ - гр. **** по преписка, образувана по заявление вх. № 1039 от 27.10.1991г. и представените писмени доказателства от ищеца за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н.А. Т., съгласно диспозитивната част на постановения индивидуален административен акт е възстановено право на собственост на наследниците на Н.А. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, посочени в т. 1 от решението, като предмет на иска е имотът визиран в т. 1, а именно: Нива от 3.000 дка, пета категория, находящ се в терен по параграф 4 на село ****, местността **** /****/, при граници/съседи/: заявен с пореден номер 6 от заявлението и установен с Нотариален акт № ****.
Сочи се, че в процесното решение на ОСЗГ - гр. **** е изрично посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните границище се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. В решение № ****. като правни основания са вписани чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал.
1 от ППЗСПЗЗ. Производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи по своя характер е реституционно производство, като същото приключва с издаването на административен акт, който по характера си е конститутивен. С решението на създадения със специалния закон ЗСПЗЗ орган по поземлената собственост /различно наименуван в течение на годините - поземлена комисия,Общинска служба по земеделие и гори, понастоящем общинска служба по земеделие/ се възстановява правото на собственост върху земеделски земи или такива, които са престанали да имат земеделски характер в полза на бившите собственици или техните наследници.
В зависимост от вида на земята, върху която ще се възстановява правото на собственост на правоимащите лица, Общинските служби "Земеделие" се произнасят с три категории решения, съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3, ЗСПЗЗ във връзка с чл. 18ж, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ, а именно:
-решения за възстановяване на притежавани преди колективизацията имоти, в техните стари граници (реално съществуващи на терена или възстановими -определени легално в текстовете на чл.
18а и чл. 186 ППЗСПЗЗ);
-решения за възстановяване на имоти, равностойни на притежаваните, в нови граници - по план за земеразделяне;
С оглед на възможността да бъде извършена преценка относно приложимостта им, законодателят установява две основни предпоставки за постановяване на тези два вида решения:
-установяване на правата към релевантния минал момент и липса на пречки, според установени от закона критерии, за актуалния статус на имота, който се постига чрез решенията на общинските служби по земеделие, с които се признава правото на възстановяване на собствеността; и
-отреждането на нови обекти на правото на собственост - по план за земеразделяне, съответно по карта на съществуващи стари граници, респективно по карта на съществуващите стари реални граници (виж чл. 18ж, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ).
Разпечатката съдържа 43 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0289dd26-1bfd-49ba-98df-9801262c804d