Решение № 103 от 14.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20213110111242 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции от ЗАД „А.“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „С.К.“ № 2 срещу Община Варна, адрес: град Варна, бул.

„О.П.П.“ № 43, представлявана от кмета на Общината, както следва иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с 410, ал.1 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответника дължи на ищеца сумата 1487,81 лева, представляваща изплатено по силата на договор за застраховка „Каско“, полица № *********3, на 25.10.2016 г. обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета № ***************, във връзка с настъпило ПТП на 29.08.2016 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л.а. «БМВ *** Д» с рег. № *********, изразяващо се в преминаване през необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка в град Варна кв. «Т., ул.12, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 453,41 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 1487,81 лева за периода от 07.06.2018 г. до 07.06.2021 г. , за които суми е налице издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8214/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 29.08.2016 г. в град Варна, кв. Траката, ул.12 при управление на л. а. БМВ ***Д с рег. № В 7697 НС, собственост на „ДСК А.Л.“ ЕООД горепосоченият л.а. преминава през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка, в следствие на което са реализирани материални щети по същия – пукната задна лява гума и изкривена задна лява джанта. Собственикът на увредения автомобил е сключил договор за застраховка „К.и з.“ с ищеца, валидна към датата на ПТП – 29.08.2016 г. Образувана е преписка по щета като са описани повредените детайли, причинени от произшествието. Последните са 1 възстановени с изплащането на застрахователно обезщетение за собственика на процесното МПС, съгласно договорната отговорност на ЗАД „А.“ АД. С отстраняване на щетите, причинени в резултат на застрахователното събитие ищецът изпълнил задълженията си по договора за имуществено застраховане. След изплащане на застрахователното обезщетение твърди, че е встъпил в правата на увредения кредитор и се ползва с правото на регресен иск спрямо причинителя на вредите – Община Варна. Посочва, че собственик на общинските пътища, булеварди, улици, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната община. Изграждането и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, в настоящия случай – Община Варна. В резултат на бездействието на лицето, респ. Лицата, на които Общината е възложила отговорността за поддържане изправността на пътното платно, възникнало ПТП на 29.08.2016 г., с оглед на което са причинени вредите по застрахованото при ищеца МПС, отговорността за поправянето на които се носи от Община Варна. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника с отправено искане за доброволно плащане на процесната сума. Задължението не е заплатено, поради което на основание гореизложеното се претендира уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК заявява, че исковите претенции са неоснователни. В отговора е посочено още, че е налице съпричиняване, тъй като причина за настъпилото ПТП е несъобразяването на водача с пътните и метрологичните условия за скорост. Оспорва и размера на исковата претенция като твърди, че същата е завишена. Оспорва механизма на настъпване на ПТП като заявява, че щетите по л.а. не могат да настъпят при описаното настъпване на ПТП. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани като претендира присъждане и на сторените разноски в настоящото производство. Прави възражение за размера на претендираното възнаграждение от страна на ищеца.

По отношение допустимостта на исковата претенция, съдът намира следното от правна страна:

По реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 2420/11.06.2021 г. по ч.гр.д. № 8214/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна, с която е постановено Община Варна да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК 121076907 сумата от 1487,81 лева, представляваща изплатено по силата на договор за застраховка „Каско“, полица № *********3, на 25.10.2016 г. обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета № ***************, във връзка с настъпило ПТП на 29.08.2016 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л.а. «БМВ *** Д» с рег. № *********, изразяващо се в преминаване през необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка в град Варна кв. «Т., ул.12, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 453,41 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 1487,81 лева за периода от 07.06.2018 г. до 07.06.2021 г . Срещу нея в срок, по реда на чл. 414 ГПК е подадено възражение от страна на Община Варна, а с оглед на това обстоятелството, в указания от съда срок, е предявена и искова претенция от страна на ЗАД „А.“ АД, ЕИК 121076907 за установяване съществуване на горепосоченото вземане. Предвид депозирането на исковите претенции, по реда на чл. 415 ГПК в срок и пълния идентитет на издадената заповед и предявената искова претенция, последната се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:

Видно от уведомление – декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличието на предмети, 2 животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано на пътното платно от 31.08.2016 г., подадена от водача на МПС "БМВ" ***Д с рег.№ В 7697 НС, е че на 29.08.2016 г. движейки се в кв. Траката, ул. 12 попада в дупка като последвал силен удар в задната лява гума и джантата в резултат на което на следващата сутрин гумата е спаднала.

Представената и приета като писмено доказателство декларация е неоспорена от страните, поради което съдът следва да я цени при изграждане на правните изводи.

Съгласно приетата като писмено доказателство по делото комбинирана застрахователна полица *********3/13.04.2016 г. за застраховка „К.и з.“ е видно, че е сключен договор за имуществена застраховка "Каско", Клауза П- пълно каско относно автомобил "БМВ" с рег.№ В 7697 НС, със срок на действие от 05.06.2016 г. година до 04.06.2017 година, валидна към датата на ПТП. Договорът за застраховка е сключен между собственика на автомобила „ДСК А.Л.“ ЕООД с пълномощник С.Г. П. и ищеца застраховател.

В резултат на настъпилото ПТП е заведена щета № ***************/02.09.2016 г., направен е опис на уврежданията и щетите. Съгласно приетите писмени доказателства, а именно опис заключение по щета се установява, че са настъпили следните увреждания по процесния автомобил – кора под двигател и джанта задно ляво колело. Установява се, че ремонта е възложен на автосервиз „Варна Карс“ ООД, видно от възлагателно писмо от 07.09.2016 г. Същият е извършен и е на стойност 1477,81 лева, видно от приетата като писмено доказателства фактура № 0001039665/29.09.2016 г. Изготвен е също доклад по щета № 13016030105264/31.08.2016 г., приет като доказателство по делото, от който се установява, че размерът на обезщетението е 1076.32 лева, която е заплатена, видно от приетото като писмено доказателство - преводното нареждане от 10.09.2016 г. От гореизложеното следва изводът, че е застрахователното обезщетение е заплатено на увреденото лице. От доклад по щета № ***************/11.10.2016 г. е видно също, че размера на ликвидационните разноски е 10 лева. От приетото по делото банково нареждане от 25.10.2016 г. се установява, че на горепосочената дата е налице заплащане на претенцията по щета № *************** от страна на ЗАД „А.“.

По делото е прието заключение по назначена съдебно автотехническа експертиза, неоспорена от страните в производството, която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал. От нея се установява, че при съпоставяне механизма на произшествието и установените увреждания е налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания на лек автомобил БМВ с рег. № В 7697 НС като вещото лице счита, че реалния и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е в това, че на 29.08.2016 г. л.а.

БМВ ***Д с рег. № В 7697 НС при движение по ул. 12 в кв.Траката е преминал през нарушение на пътната настилка дупка на пътното платно като уврежданията на автомобила са кора под двигател, джанта колело задно ляво. При съпоставяне механизма на ПТП и установените увреждания счита, че е налице причинно – следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди по л.а. БМВ с рег. № В 7697 НС. Общата стойност на разходите необходими за ремонт на увредените детайли е 1820,39 лева. Посочва, че застрахователят е изплатил 1477,81 лева за отстраняване на причинените щети, а направените ликвидационни разноски от застрахователя възлизат на 10 лева.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля ИЛ. Н. П., който заявява, че не си спомня за конкретното ПТП, но посочва, че през процесния период е регистрирал щети, тъй като е карал определен вид гуми. След предявяване на уведомителното писмо заявява, че почеркът и подписът са негови. Уточнява, че улицата е била в лошо състояние с множество дупки. Заявява, че на ул. 12-та в местност Траката е минал пред дупка. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С. Г. П., която заявява, че не си спомня случая, но заявява, че заедно с И.П. е била в кола, марка 3

БМВ, и през месец август 2018 г., са преминали през дупка на ул. 12-та в местност Траката и е имало пукане на гума.

Като писмено доказателство е приета покана, изпратена от страна на ЗАД „А.“ до Община Варна, представлявана от кмета на Общината за заплащане на сумата от 1481,81 лева в седмодневен срок от получаване на поканата. Видно от приетата по делото обратна разписка е, че същата е получена от Община Варна, представлявана от кмета на Общината на 21.12.2016 г.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна страна:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа при или по повод, на която са възникнали вредите по чл. 49 ЗЗД - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, аргумент от 410 КЗ. За уважаване на предявената главна искова претенция следва да се установи от страна на ищеца наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице по договор за застраховка на МПС, на което в резултат на ПТП, настъпило вследствие на противоправното бездействие на лица, на които ответника е възложил извършването на определена работа /поддържането на общински път/, е причинена вреда; изпълнение на задълженията си по договора за застраховка - плащане на обезщетение на застрахованото лице за вредите, причинени в резултат на деликта; размер на заплатеното обезщетение.