Определение № 398 от 26.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. София, 26.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600488 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

С определение от 12.04.2023г. по ЧНД №1690/2023г., Софийски градски съд, НО, 30-ти състав е оставил без уважение искането за условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Х. В. К. от остатъка от наложеното му наказание с влязъл в сила съдебен акт по нохд №2380/2021г. на СГС и от предстоящото за изтърпяване наказание по нохд №14647/202г. на СРС.

Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от адв.Ст.С., пълномощник на лишения от свобода К.. В жалбата се твърди, че е неправилно тълкуването на приложението на чл.23-25 от НК при определяне на общо наказание. Съдът бил приел, че са налице предпоставките на чл.70 от НК за условно предсрочно освобождаване, но поради това, че К. следва да изтърпи отделно още една година лишаване от свобода по нохд №14647/2016г. на СРС, оставил искането без уважение. В закона, според защитата, нямало изискване за поредност на изтърпяване на наказанието. Затворническата администрация неправилно изчислила частта на изтърпяната наказание по отделните присъди, а не общото му наложено наказание по реда на чл.23-25 от НК, което в случая било по-благоприятно за осъдения.

Твърди се, че е манипулация от страна на затворническата администрация изследването на К., отчитащо употреба на наркотици и направено с Дрегер, който уред се ползвал от водачите на МПС. Те обаче можели да си направят кръвно изследване, а лишеният от свобода не. Посочва се, че след осъдителните му присъди от периода 2007-2011г. и 2015г. до сега, К. не е имал нито една противообществена проява на територията на България и Англия, което дава основание да се счита, че са изпълнени всички цели на наказанието и той не представлява заплаха за обществото. По време на изтърпяване на присъдата, лишеният от 1 свобода работел, имал изградени и утвърдени трудови навици и може да му се гласува доверие, за което имал грамоти и изказани благодарности. При преценка на поведението на осъденото лице, се обръща внимание, че след като разбрал за наложеното му наказание, той пожелал доброволно да се върне в България и да реши проблемите си със съдебната система, за което била уведомена прокуратурата.

Моли се да бъде отменено определението на СГС като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено ново, с което К. да бъде условно предсрочно освободен, поради наличието на всички изискуеми условия на закона.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

С определение от 12.04.2023г. по ЧНД №1690/2023г., Софийски градски съд, НО, 30-ти състав е оставил без уважение искането за условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Х. В. К. от остатъка от наложеното му наказание с влязъл в сила съдебен акт по нохд №2380/2021г. на СГС и от предстоящото за изтърпяване наказание по нохд №14647/202г. на СРС.

Най-напред въззивният съд установи, че осъденото лице Х. К. е постъпил в затвора в гр.*** на 08.03.2021г., като по отношение на него е приведено в изпълнение общо наказание от 5 (пет) години лишаване от свобода, определено по нчд №2380/21г. на СГС за деяния по чл.198, чл.199 и чл.321 от Нк, с предварителен арест от 1 година, 2 месеца и 24 дни. След това предстои К. да изтърпи наказание по нохд №14647/21г. на СРС в размер на 1 година лишаване от свобода за деяние по чл.339 от НК с предварителен арест от 8 месеца и 1 ден.

Към 12.04.2023г., К. е изтърпял фактически 3 години, 3 месеца и 28 дни, от работа – 4 месеца и 20 дни или общо 3 години, 8 месеца и 18 дни, с остатък от 1 година, 3 месеца и 12 дни.

По повод доводите на защитата относно приложението на чл.70 от НК, настоящата съдена инстанция напълно споделя становището на първостепенния съд, че института на чл.70 от НК е неприложим, тъй като при евевнтуално постановяване на УПО, осъденото лице следва да бъде приведено в затвора за изтърпяване на другото му наказание, което е 1 (една) година лишаване от свобода. Изпитателния срок по чл.70 ал.6 от НК се явява безпредметен, тъй като неговата функция е да възпира вече освободеното лице от последваща престъпна дейност.

Извън тези съображения, въззивният съд споделя становището на първия съд, както и на администрацията на затвора, че поправителния процес при осъденото лице не е настъпил в цялост и че има проблемни зони, в които работата следва да продължи. Оценката на риска от рецидив при К. е средна - 43 точки, като е отчетен проблем при уменията за мислене, защото той разпознава отчасти проблемите си, а това води до затруднение в разрешаването 2 им по законосъобразен начин. Липсва способност за разрешаване на проблемите, като осъденият не осъзнава последствията от собствените си действия.

Безспорно е, че лишеният от свобода К. има похвали и грамота, но също така е вярно, че към момента, поведението на К. в местата за лишаване от свобода е колебливо, като в тази насока е наличието на дисциплинарно наказание. Не на последно място, не е осъществен принципът на прогресивната система, тъй като режимът за изтърпяване на наказанието му не е заменен с лек. Не на последно място, следва да се има предвид, че по време на предварителния арест, със задържаните лица не се извършва корекционна дейност.

Следва да се отбележи също така, че съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни да имат добро поведение в рамките на пенитенциарните заведения /Глава ІХ от ЗИНЗС/.

Според настоящият съдебен състав, съобразявайки и нормата на чл.439а от НПК, в съвкупност с останалите доказателствени източници, находящи се в личното досие на осъденото лице, следва да се осигури възможност на администрацията на пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока поправяне в пълнота на осъденото лице Х. К. и постигане на траен положителен резултат в процеса на превъзпитание.

Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

Въззивната съдебна инстанция счита, че атакуваното определение на СГС, в частта, в която е оставил без уважение искането за УПО за остатъка от наказанието, определено по нохд №2380/2021г. като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, и отменено в тази част, която касае предстоящото изтърпяване на наказанието от 1 (една) година лишаване от свобода по нохд №14647/2021г., което искане следва да бъде оставено без разглеждане.

Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.04.2023г. по ЧНД №1690/2023г., на Софийски градски съд, НО, 30-ти състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата на Х. В. К. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, определено по нохд №2380/2021г. на СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за условно предсрочно освобождаване по предстоящото за изтърпяване наказание от 1 (една) година, определено на Х. К. по нохд №14647/2021г. на СРС.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4