Решение № 1962 от 05.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1962 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110171994 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Н. П., с която срещу М. Б. Е. са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № 180/14.12.1995 г., нот.дело № 24017/1995 г., поправен с нотариален акт № 121/07.06.2004 г., рег. № 119/2004 г., е собственик на недвижим имот, който по документ за собственост съставлявал празно неурегулирано дворно място с площ 732 кв,м. по плана на гр. София, местност „Ф./ К.“, представляващо имот пл. № 1038, кад.л. 570, при съседи по нотариален акт: М. И., М. И., Игнат И. и Й. Л., а съобразно скица от 06.12.2021 г. , издадена от СГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, находящ се в гр. София, район Триадица, .. В.“ с площ 746 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване, при съседни поземлени имоти с идентификатори, както следва: ***, ***, *** и ***.

Поддържа, че на 13.10.2015 г. по силата на нотариален акт № 138, рег. № 1660, дело № 130/2015 г. е учредила в полза на „Н. право на строеж върху имота, който междувременно е бил урегулиран като УПИ V-1038, кв. 4 по плана на гр. София, местността „К.“ с площ по графични данни 680 кв.м., от които 52 кв.м. – отредени за улица, като регулацията не е била приложена, за построяване на пететажна сграда, като си е запазила правото на строеж върху конкретни обекти, описани в нотариалния акт. На 04.02.2016 г. е дарила на Столична община реална част от собствения й имот с площ 79 кв.м., която попадала в улица. В имота е била 1 построена сграда, която е била въведена в експлоатация на 24.04.2017 г. Съгласно обяснителна записка към техническия проект за изграждането на сградата в границите на имота и в неговата югоизточна част е следвало да бъде ситуиран паркинг за два автомобила, достъпът до който да се осъществява от източната страна на имота откъм улица – тупик. Такъв паркинг е били изграден от строителя към момента на въвеждане на сградата в експлоатация. Поддържа, че приобретателят на правото на строеж, без да притежава право на собственост върху земята, се е разпоредил с идеални части от имота, като с нотариален акт № 81, рег. № 9194, дело № 0435/2017 г. е продал на ответника 12,30/24.60 ид.ч. от надземния паркинг, разположен до източната фасада на сградата и съответстващ на открито паркомясто № 2. Освен, че не е породила транслативен ефект, в тази част сделката била нищожна поради противоречието й със закона и поради невъзможен предмет. Твърди, че ответникът държи, ползва и владее без основание тази реална част от поземления имот с граници: открито паркомясто № 1, улица, зелена площ и източна фасада на сграда с идентификатор ***. Предявява иск за признаване за установено, че тя е собственик на процесната реална част от имота и за осъждане на ответника да й предаде владението върху същата. Счита, че ползвайки без основание тази реална част от имота, ответникът се е обогатил за нейна сметка, като за периода 29.05.2017 г. – 15.12.2021 г. претендира обезщетение за лишаване от ползването на тази част от дворното място в размер на сумата от 6000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

Ответникът е подала в срок отговор, с който оспорва исковете. Излага становище за недопустимост на исковете, тъй като нямало доказателства да е била осъществена предвидената в закона процедура за прогласяване нищожността на сделка, за която е бил съставен нотариален акт, с оглед правилото на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД пък бил недопустим, тъй като ответникът счита, че има право на строеж, построена е била жилищна сграда в режим на етажна собственост, а реалната част от поземления имот нямало как да се обособи юридически. Оспорва предявените искове и като неоснователни. Не се установявало каква е действителната площ на имота, който ищцата твърди, че притежава. Излага съображения, че след построяването на сградата земята, т.е. поземленият имот е придобил статут на обща собственост и е станала собственост на всички етажни собственици, притежаващи самостоятелни обекти в сградата.

Освен това откритото паркомясто № 2 е било функционално свързано със сградата, с оглед което било необходимо за ползването на същата. Позовава се на разпоредбата на чл. 37, ал. 4, т. 3 ЗУТ. Същото съставлявало отделно място за паркиране със статут на принадлежност към самостоятелен обект в сграда, собственост на ответника, който притежавал също и ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, върху който сградата е била построена. Оспорва да владее и да държи описаната в исковата молба реална част от имота, тъй като не живеела на адреса и не ползвала нито апартамента, нито паркомястото.

Същевременно заявява, че по силата на сключения на 29.05.2017 г. договор за покупко-продажба се легитимира като собственик на 12,30/24.60 кв.м. ид.ч. от надземен паркинг, разположен до източната фасада на сградата и изграден съгласно одобрен архитектурен проект, съответстващи на открито паркомясто № 2

2 с площ 12,30 кв.м. при граници: открито паркомясто № 1, улица, зелена площ, фасада, с оглед което и неоснователно от страна на ищеца се поддържа, че фактическата власт е упражнявана без основание. Оспорва договорът за покупкопродажба в тази част да е нищожен на заявените от страна на ищцата основания.

Оспорва твърденията на ищеца, че открито паркомясто № 2 съставлява реална част от поземления имот. Поддържа, че дворното място е принадлежност към сградата и има статут на обща част, а неговото ползване е било разпределено с инвестиционен проект. Оспорва иска по чл. 59 ЗЗД по основание и размер. Излага доводи, че не е ясно как ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил и каква е връзката между обедняването и обогатяването. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника „Н. оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Счита, че след като ищцата се е съгласила с одобрения архитектурен проект, предвиждащ обособяването на места за паркиране на кота +/- 0,00 м. по контура на подземния паркинг, които попадали върху същия в рамките на застроения сутерен на сградата, то и тя била дала съгласието си за обособяване на надземен паркинг с две паркоместа, с цел осигуряване на минимално необходимите места за паркиране на автомобили, които в случая следвало да са 19 на брой според броя на самостоятелните обекти в сградата. Обобщава, че правото на строеж обхваща изграждането на наземен паркинг с две паркоместа. Позовава се, че дворното място имало статут на обща част към отделните обекти в сградата. Ако пък дворното място нямало статут на обща част, липсвала пречка свободната площ да се ползва от етажните собственици вкл. и като паркоместа за паркиране на автомобили. Акцентира на правото на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, построена върху чужда земя, да ползват същата, като в случая страните са уговорили именно този начин на ползване на терена – за паркиране на два автомобила съгласно предвиденото в архитектурния проект. Намира за напълно неоснователен иска по чл. 59 ЗЗД и моли за неговото отхвърляне. В условията на евентуалност заявява възражение за изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на делото по реда на чл. 146 ГПК са обявени следните обстоятелства: че ищцата по силата на договор за дарение от 1995 г. е придобила правото на собственост върху дворно място с площ 732 кв.м. по плана на гр. София, местност „Ф./ К.“, че е учредила през 2015 г. в полза на „Н. право на строеж за построяване на пететажна сграда в имота, че правото на строеж е било реализирано и сградата е била въведена в експлоатация през 2017 г., че ответникът по силата на договор за покупко-продажба от 29.05.2017 г. е придобила правото на собственост върху самостоятелен обект в построената сграда, а именно апартамент № 11, както и идеални част от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена, съответстващи на правото й на собственост върху апартамента.

С нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство № 138, том B1, рег. № 166, дело № 130/2015 г.

3 на нотариус С. П., рег. № 045 в регистъра на НК, ищцата е учредила в полза на третото лице помагач право на строеж върху поземления имот за построяване на монолитна пететажна сграда в съответствие с действащия план за застрояване и регулация съгласно виза за проучване и съгласно одобрени от страните идейни чертежи, които е предвидено да послужат за основа за одобряване на инвестиционните проекти с разгъната застроена площ на сградата 1569,41 кв.м., състояща се от сутерен с мазета и подземен паркинг с девет броя места за паркиране и един гараж, гаражи и офиси на първия етаж и четири жилищни етажа, с изключение на обектите, посочени в раздел I I на договора. „Н. се е задължило да построи за своя сметка и да предаде в собственост на учредителя описаните в договора самостоятелни обекти, които не са предмет на настоящото производство (4 апартамента, 4 мазета, 2 офиса, 3 паркоместа в подземния паркинг, намиращ се в сутерена на сградата, целият с площ 298,12 кв.м.).

Съгласно постигнатата договореност за приемателя остава правото на строеж върху всички останали обекти в жилищаната сграда, които обекти след построяване на сградата остават в изключителна собственост на дружеството. Суперфициарът е поел задължение съгласно одобрените идейни чертежи да изготви инвестиционни проекти на сградата във всички части, да получи разрешение за строеж, да построи жилищната сграда за своя сметка съгласно одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж, като извърши строителството на сградата и осигури приемането й от компетентнитре органи и въвеждането й в експлоатация.

Установено е също така, че с удостоверение № 413/24.04.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с офиси, гаражи и подземни гаражи“, издадено от ДОСК, Столична община, е констатирана годността на процесната сграда и същата е въведена в експлоатация с оглед съответствието на фактическото положение със строителните книжа.

Не е спорно между страните, че техническият инвестиционен проект е предвиждал изграждането на паркинг за два автомобила в незастроената част от поземления имот, собственост на ищцата. Местата за паркиране на два автомобила е предвидено да са разположени в югоизточната част на имота, като достъпът до тях да се осъществява откъм източната част на имота, граничеща с улица тупик.

По делото като доказателство е приет нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 81, том III, рег. № 9194, дело № 435/2017 г. на нотариус В.

Б., рег. № 302 в регистъра на НК, по силата на който „Н. е продало на М. Б. Е. следните недвижими имоти, за които се сочи, че са били собственост на дружеството към момента на сключване на договора, находящи се в монолитна пететажна сграда на процесния адрес: апартамент № 11, находящ се на 4-ти жилищен етаж със застроена площ 72,56 кв.м., заедно с 5,29 % идеални чати от общите части на сградата, равняващи се на 14,91 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, заедно с мазе (склад) № 11, находящо се в сутерена на сградата, заедно с 0,10 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена , както и 12,30/24,60 идеални части от надземен паркинг, разположен до източната фасадата на сградата , 4 изграден съобразно одобрен архитектурен проект, съответстващи на открито паркомясто № 2 с площ 12,30 кв.м. общо за сумата 215 141,30 лева с ДДС, от която 12 000 евро е продажната цена на паркомястото.