Решение № 129 от 22.07.2026, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 799/2026
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 22.07.2026
- Състав
- МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, т.5 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 и 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 и 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Тетевен, 22.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20264330100799 по описа за 2026 година
Предявен е иск за прогласяване на нищожността на договор за кредит.
Ищецът излага,че н а 28.04.2025г. между А. Халил и „Ай ти еф груп" АД е сключен Договор за потребителски кредит № с, във връзка с който на ищеца е предоставена сума, определена съгласно Приложение №1 към договора. Съгласно посоченото приложение, главницата по кредита е в размер на 2529,40 лева. Кредита следва да бъде върнат на 24 погасителни вноски от 165,80 лева, всяка една. Посочената в договора годишна лихва за ползване на кредита е в размер на 38,92%, а годишния процент на разходите (ГПР) - 60%. Посочено е, че част от сумата по кредита се предоставя на кредитополучателя по банкова сметка, а остатъкът от сумата, в размер на 529,40 лева, кредидотателят заплаща от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице - Застрахователно дружество „ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД.
Отделно между страните е сключено и Приложение №5 към договора за кредит, като съгласно Чл. 2. (1) Страните се съгласяват и споразумяват, че на дата 22.05.2025 Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитодателя Удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу Кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Кредитополучателят е длъжен регулярно на всяко 22 число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова Удостоверение.
Съгласно Чл.4. от Приложение №5, в случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно настоящото Приложение № 5, Кредитодателя1 има правото да начисли неустойка в размер на 120.00 лева за всяко отделно неизпълнение.
Твърдим, че сключения договор за потребителски кредит е нищожен, поради следните обстоятелства:
На първо място, договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т.10 от 1
ЗПК, доколкото неправилно е определен годишния процент на разходите по процесния кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК „договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин." В настоящия случай, хипотезата на правната норма е единствено формално изпълнена, доколкото ГПР е посочен в размер на 60%. Видно от договора, общия размер на кредита или неговата главница е в размер на 2529,40 лева, от които 2000 лева - предоставени на потребителя и 529,40 лева застрахователна премия, която е платена на Евроинс живот АД.
Предвид изложеното по-горе, следва, че в договора за потребителски кредит застрахователната премия е включена в главницата. В практика на СЕС/Решение от 21 април 2016 г. по делото С-377/14/ се приема, че член 3, буква л) и член 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. ( така Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК), където се приема, че застрахователната премия представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
В случая застрахователната премия представлява част от главницата по кредита, като тази сума не се предоставя реално на потребителя, а се заплаща на застрахователя директно от кредитодателя, но за сметка на потребителя. Следователно застраховката, съобразно nap.
1, т. 1 от ДР на ЗПК, представлява част от разходите по кредита и следва да бъде включена в ГПР, а не да се оформя като част от главницата, което е подвеждащо за потребителя и има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничаване размера на ГПР.
(така и Решение № 7779 от 19.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 3449/2025г., Решение № 5118 от 17.03.2026 г. по гр. д. № 50597 / 2025 г. на Софийски районен съд).
Отделно от горното, договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т.10 от ЗПК, доколкото в договорът не е посочен конкретно методът, по който е изчислен ГПР по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. Посоченото поставя потребителя в затруднение, когато следва да направи преценката дали да сключи договора за потребитеслки кредит.
Евентуално, договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр. с чл. 19, ал.5, вр. с ал.4 от ЗПК доколкото ГПР по договора, в размер на 60% е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
На следващо място, процесният договор за кредит е нищожен и поради нищожност на клаузата за договорна лихва, предвид противоречието й с добрите нрави.
Видно от представените писмени доказателства годишния лихвен процент по договора е 38,92%. Така уговорения лихвен процент е в противоречие с добрите нрави, предвид приетото в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.№315/2005 г., съгласно което "Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва".
2
Нищожността на клаузата, регламентираща лихвения процент представлява част от същественото съдържание на договора, поради което нищожността й води до нищожност на целия договор за потребителски кредит тъй като след премахването на неравноправните клаузи той не може да се изпълнява. Последното следва от тълкуването на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, (дело С- 453/10 Perenicova и Percnic, т. 35 и С397/11 Erika Joros, т. 45), където се приема, че директивата допуска възможността при спазване на правото на Съюза, сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, да бъде обявен за нищожен в неговата цялост, като следва да се има предвид, че договорът не би бил сключен от търговеца без наличие на клаузата за лихва. Дейността и целта на ответника е именно реализиране на печалба от лихви (чрез предоставяне на заеми), от тук нищожността па уговорката за възнаградителна лихва влече след себе си недействителност на целия договор.
На следващо място, договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.
22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т.9 от ЗПК, доколкото чрез застрахователната премия, на практика ответникът е принудил потребителя да му заплаща допълнителна скрита лихва върху застрахователната премия, в полза на трето лице.
Евентуално, уговорката за плащане на застрахователна премия, съгласно Приложение №1 към договора за кредит е нищожна на основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал.
1 от ЗЗП, а от това следва и нищожността на целия договор за потребителски кредит, доколкото след премахване на неравноправната клауза, същият не може да се изпълнява.
Уговорката противоречи на чл. 143 ал. 1 т. 19 ЗЗП, защото потребителят не е имал възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Незаконосъобразно ответникът приобщава към главницата застрахователната премия, докато по същество и по икономическата си същност последната представлява съществен и много голям като размер разход по кредита. Вярно е, че формално застраховката е извън обхвата на §1 т. 1 ДР на ЗПК, защото формално не е била задължителна за ищеца. В случая ищецът е получил само сумата от 2000 лева, а така наречената застраховка формира допълнителен разход по кредита в размер повече от 1/3 от цената на действителния размер на кредита.
Налице е противоречие и с чл. 143 ал. 1 т. 13 и т.14 ЗЗП, защото не е ясно как е определена застрахователната премия на застрахователя и по този начин е създадена конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по договора за потребителски кредит /Решение на СЕС (девети състав) от 21.03.2024 г по дело С- 714/22 /.
Предвид горното, следва да се приеме, че клаузата плащане на застрахователна премия в Приложение №1 към договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 143 ал. 1 т. 19 ЗЗП, а от това следва и нищожността на целия договор за потребителски кредит.
Отделно от горното, във връзка с подписаното Приложение №5, на основание чл. 22 от ЗПК, вр.с. чл. 11, т.10 от ЗПК, вр с. чл. 19, ал.1 от ЗПК договорът е нищожен.
В договора е предвидено заплащането на неустойка от страна на кредитополучателя, в случай на непредоставяне ежемесечно на Удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители. Така в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, а именно непредоставяне на удостоверение от което обаче не произтичат каквито и да е вреди за кредитора.
Предвид горното, неустойката предвидена в Приложение №5 е следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР от ЗПК за общ разход. При включването на този допълнителен разход в общия размер на 3 разходите, ГПР по сключения договор за кредит, значително ще надхвърли законово определения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, максимален размер на ГПР, поради което и договорът на основание чл. 22 от ЗПК, вр.с. чл. 11, т.10 от ЗПК, вр с. чл. 19, ал.1 от ЗПК е нищожен.
Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит №с/28.04.2025г,сключен между страните по делото.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който ответникът твърди следното:
Не е съгласен и възразява срещу твърдението на другата страна, че цената на иска е в размер на 2034.53 евро (3979.20 лева).
Понятието "цена на иск" е нормативно определено в чл. 68 ГПК и това е паричната оценка на предмета на делото, като в отделните точки на ал. 1 на чл. 69 ГПК нормативно са установени конкретни размери на цената на исковете.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор размерът на цената на иска е стойността на договора.
В постоянната и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз в Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 290 от 8.04.2014 г. по ч. т. д. № 953/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 191 от 20.04.2018 г. по ч. т. д. № 779/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 134 от
2024. г. по ч. т. д. № 1958/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 50164 от 4.09.2023 г. по т. д. № 1815/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., ТК, и др. се приема, че по иск за съществуване на договор, какъвто е искът за обвяване нищожността на процесния договор за кредит, размерът на цената на иска съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.
1, т. 4 от ГПК е стойността на договора - размерът на отпуснатия кредит.
В Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о. и др. , ВКС приема, че определянето на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 от ГПК, която съвпада със стойността на договора.
Разпечатката съдържа 44 от 168 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02882fb8-1fe5-46dd-8bfe-23b12f6d7c08