Решение № 115 от 23.12.2021, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Каварна, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Анастасия Г. Митева като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20213240100321 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от АНН. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Балчик, ж.к. Б, чрез адв. К.А. от ВАК, срещу М. Т. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Балчик, АС иск с правно основание чл. 127а, ал.

2 от СК за постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на родителя ответник, на детето ММ да се издаде паспорт за пътуване в чужбина, както и да се разреши да пътува извън пределите на Република България придружавано от майка си, в държавите членки на Европейския съюз, Русия, Турция, Египет, Доминиканска Република и Индонезия (о.Бали), за срок от пет години. Иска се допускане предварително изпълнение на решението.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответникът са родители на детето М, родено от съжителството им на семейни начала. С решение № *** на БРС, потвърдено с решение № ***, влязло в закона сила на 27.11.2020 год. родителските права по отношение на детето са предоставени на ищцата, а на бащата е определен режим на лични отношения. Излага, се че след влизане в сила на решението страните не са успели да запазят добрия тон на комуникация в интерес на детето. Последното е довело до анулиране на пълномощното издадено от ответника даващо право на майката да пътува с детето извън страната.

1

Ищцата твърди, че всичките й роднини живеят Русия. Молила е ответника да даде съгласието си тя да заведе детето при роднините им, които никога не са го виждали, за да се запознаят, но той е отказал.

През последните две години няколкократно е молила ответника за съдействие, за издаване международен паспорт на детето и подписване на декларация за пътуване извън България, но ответникът не е дал съгласие.

Липсата на съгласие от ответника препятства възможността ищцата да заведе детето на почивка или екскурзия извън пределите на страната. Счита, че изцяло в интерес на детето е да излиза извън границите на Р България, както с развлекателна, така и с образователна цел и да посещава роднините си в чужбина. Детето като гражданин на Европейския съюз има право на свободно придвижване.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение с което да даде разрешение заместващо съгласието на бащата, на детето М да бъде издаден документ - паспорт, за пътуване в чужбина, както и разрешение да пътува извън пределите на Република България, придружавано от майка си, в държавите членки на Европейския съюз, Русия, Турция, Египет, Доминиканска Република и Индонезия (о.Бали), за срок от пет години.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.Н. депозира писмен отговор с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че липсва правен интерес от подаване на такъв иск, като за него е неясно какво се иска, както и вероятната истинска добросъвестна цел на искането. Твърди, че иска се основава на неверни твърдения, хиперболизирани и изопачени обстоятелства, затаена истина относно случили се събития, превратно и умишлено невярно представяне пред съда на вероятните реални намерения на ищцата. Счита, че искът е подаден с оглед удовлетворяване на лични желания и потребности на ищцата, а не в защита на евентуално случило се нарушение на интересите на детето, причинено от негови действия или бездействия.

Счита иска за неконкретизиран, което го лишавало от възможността да направи и изложи свои съображения или искания. Моли за цялостно отхвърляне на иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са родители на детето ММ Н., ЕГН **********, като в тази насока е и приетото като доказателство удостоверение за раждане на детето. Установява се от представените решение № *** на БРС, изменено в една част и потвърдено в друга с решение № *** на ДОС, влязло в закона сила на 27.11.2020 год., че родителските права по отношение на детето са предоставени на ищцата, а на ответника е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетния си син М.

По делото е приета декларация-съгласие подписана от М. Т. Н., с нотариална заверка на подписа рег. № 2555/21.07.2016 г. на помощникнотариус РХ, при нотариус ОО, с която Н., като родител и законен представител на детето М е дал съгласието си същото да пътува и пребивава в чужбина с и без придружител и без ограничение в периода на пътуване и срока на пребиваване.

От представената по делото декларация за оттегляне на пълномощно, подписана от М. Т. Н. със заверка на подписа в „Конулската служба” при Посолството на Република България в Лондон, се установява че на 14.09.2018 г., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗЗД Н. е оттеглил нотариално заверено пълномощно № ** на нотариус ОО № 109 с район на действие РС Балчик, с което е упълномощил А.Б. да го представлява в качеството на родител и законен представител относно синът им М.

С нотариална покана рег. № ***, М. Т. Н. е уведомил АНН. ХР. Б., че оттегля изцяло и в пълен обем всички пълномощия дадени в качеството му на родител и законен представител на детето М, с нотариално заверено пълномощно рег. № *** г. на нотариус № 109 гр. Балчик, относно всички представителни права описани в пълномощното.

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през месец септември 2018 г. А.Б. е подала в паспортна служба гр. Балчик заявление за издаване паспорт за пътуване в чужбина на детето ММ Н. и въз основа на заявлението е издаден паспорт, който е валиден.

Установява се от представената телепоща изх. № 16/21.04.2021 г., изпратена от АНН. ХР. Б. до М.Н. и получена от последния на 21.04.2021 г., че ищцата е поискала съдействие от ответника, за снабдяване на детето с 3 паспорт и подписване на декларация за съгласие то да пътува в чужбина придружавано от нея. Помолила е ответника да й се обади, за да се разберат без намеса на съдебните органи и да организират издаването на необходимите документи за пътуване. Посочила е още, че при липса на отговор, ще приеме това като отказ от негова страна и ще предприеме действия по издаване на съдебно разрешение заместващо съгласието му, детето да пътува в чужбина.

По делото е изготвен социален доклад от Д”СП” Балчик, от който се установява, че детето М се отглежда в семейна среда, като основни грижи за него полага майката А.Б., подпомагана от М Б. – баба по майчина линия. За детето има осигурен подслон, здравна грижа при необходимост, достъп до детска градина, храна, облекло, грижа, внимание и др. Бащата М.Н. работи в Англия, като регулярно се връща в България. По време на режима на лични отношения Н. участва активно в обгрижването на детето. Детето има изградена силна емоционална връзка с родителите си, с баба си по майчина линия М Б. и баба си по бащина линия ТТ. При социалното проучване и проведените разговори с родителите е установено, че същите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение относно пътуване на детето в чужбина, т.к. бащата намира искането на майката за необосновано, както и счита, че към момента не е „време” да пътува извън страната.

Отдел „Закрила на детето” при ДСП гр. Балчик изразява становище, че правото на детето да пътува и посещава различни страни е основно право на всеки гражданин на ЕС. При липса на данни и доказателства, че пътуването би могло да застраши живота, здравето и нравственото развитие на детето М, то би било в негов интерес постановяването на съдебно решение заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт и право да пътува за период и държави определени от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД гласи, че може да не се разреши напускане на страната от малолетно дете, което няма нотариално 4 заверено съгласие да пътува в чужбина от своите родители, като при разногласие между родителите, спорът се решава от съда по реда на чл. 127а от СК, т. е. съдът може да замести липсващо съгласие на един от тях, като изхожда от интереса на детето.

За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в Мална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.

В настоящото специфично производство по спорна съдебна администрация, в която съдът е обвързан от искането, което е направено в случая от майката за издаване на документ – паспорт за пътуване в чужбина и разрешение на детето да пътува с нея в държавите членки на Европейския съюз, Русия, Турция, Египет, Доминиканска Република и Индонезия (о.Бали), няма никакво основание да бъде отказано разрешението, заместващо съгласието на бащата да пътува с цел почивки и екскурзии до тези държави и пребивава извън страната.

Безспорно е, че до завеждане на делото бащата не е дал съгласието си /оттеглил е на 14.09.2018 г. даденото по-рано на 21.07.2016 г. съгласие/ за пътуване и пребиваване извън страната на детето.

Несъмнено е, че майката която упражнява фактически родителските права и детето имат право на свободно придвижване, като това право е гарантирано, както от Конституцията на Република България, така и от ЕКПЧ и Конвенцията а правата на детето. Предвидено е, че то би могло да бъде ограничено само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и права и свободи на други граждани - чл. 35 КРБ, чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено правото на свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10 от 5

Конвенцията за защита правата на детето. Поставяне на ограничения относно възможността на детето да пътува свободно в рамките на държавите от ЕС, както и в Русия където живеят неговите роднини по майчина линия, до държавите Турция, Египет, Доминиканска Република и Индонезия – извести и предпочитани туристически дестинации в последните години, придружавано от своята майка би се явило неоправдано спрямо неговите интереси.

Съгласно задължителната съдебна практика обективирана в ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, разрешението по чл.

127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.

Безспорно е, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България, да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява неговият мироглед, в каквато насока е и разпоредбата на чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България, според която "всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели", като според чл. чл. 35, ал. 1, изр. ІІ КРБ "това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани". Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от Договора за Европейски съюз. Това право, обаче, включително и правото на всяко дете да е с родителите си по чл. 9 от Конвенцията за защита на правата на детето (Конвенцията) и правото на личен и семеен живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека, не сочат на безусловно задължение към съда да замести съгласието на всеки един от родителите му детето да пътува с другия родител извън пределите на страната. Съдът дължи произнасяне по този въпрос, респ. има правомощието да замести съгласието на родител детето му да пътува извън пределите на РБългария, единствено в случаите, в които родителите на детето не могат да постигнат съгласие по тези въпроси (по арг. от чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 СК), каквото съгласие в настоящият случай не може да бъде постигнато, и само ако проектното пътуване на детето в чужбина е в негов интерес.