Определение № 30 от 06.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

ЛИ. М. Руневска като разгледа докладваното от ЛИ. М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800501121 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Обжалва се определение № 317 от 22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 517/2023 г. по описа на РС – Костинброд, с което е върната исковата молба на Р. Н. Б., С. В. Д. и Д. В. Й., с която срещу шестнадесет ответници са предявени обективно и субективно съединени искове за делба на недвижими имоти, съответно е прекратено производството по делото.

Определението е обжалвано от ищците Р. Н. Б. и С. В. Д., като се излагат доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците не са депозирали отговор на частната жалба.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК – поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба.

Въззивният съд намира, че дадените указания са неправилни, поради което неизпълнението им не следва да има за последица връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

На първо място неправилно е указанието, дадено на ищците Р. Н. Б. и С. В. Д., за представяне в едноседмичен срок на акт за смърт и удостоверение за наследници на 1 починалата в хода на делото трета ищца – Д. В. Й.. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК съдът спира производството по делото в случай на смърт на някоя от страните, а съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК спряното производство се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и сам взема необходимите мерки. В случая е починала една от ищците, при което съдът е следвало да спре производството по делото и служебно да изиска акт за смърт и удостоверение за наследници, а предвид, че такива справки към момента се извършват в кратки срокове, същите могат да бъдат извършени дори и без спиране на производството, но задължението за извършването им е на съда, а не на ищците.

Дори и да не бе налице текста на чл. 230, ал. 1 ГПК, предвид, че производството е делбено, а в него е приложимо засилено служебно начало, съдът е длъжен да конституира служебно всички съделители, като вземе съответните мерки за установяването им без оглед на процесуалното им качество на ищци или ответници.

На второ място неправилно е указанието, дадено на ищците Р. Н. Б. и Д. В. Й., да внесат общата сума от 250 лв. /по 125 лв. от всяка от тези две ищци/, представляваща част от определеното възнаграждение за особен представител на един от ответниците. Съдът неправилно е приел, че сумата от 250 лв., която е била дължима от ищцата С. В. Д., но с определение на СОС № 855 от 23.10.2024 г. по гр. д. № 800/2024 г. по описа на съда тази ищца е освободена от задължението за внасянето му, се дължи от останалите две ищци.

Съгласно чл. 83, ал. 3 ГПК в случаите по ал. 1 и 2 на същия член /това са случаите на освобождаване от такси и разноски/ разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Доколкото указанието за внасяне на сумата от 250 лв. за възнаграждение за особен представител е било и повторно дадено, адресирано вече до Р. Н.

Б. и евентуалните наследници на Д. В. Й., за пълнота следва да се отбележи също, че съдът не следва да дава указания към неустановени по делото лица, неконституирани като страни по делото, при това неконкретизирани указания /без посочване на конкретна сума, дължима от всяко конкретно лице/ и при неизпълнение на такива указания /които очевидно са и неизпълними в частта за сумата от 125 лв. преди евентуалното конституиране на наследниците на Д. В. Й./ да прилага последицата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на РС – Костинброд за продължаване на съдопроизводствените действия с предприемане служебно на действия по изискване на акт за смърт на Д. В. Й. и удостоверение за наследниците й, съответно последващо служебно конституиране на такива, ако са налични, като съделители. При разглеждането на делото следва също да бъде отчетено от първоинстанционния съд, че при постановяване на изплащане на особения представител на определеното му възнаграждение от общо 750 лв., от което 500 лв. са внесени от две от ищците, остатъкът от 250 лв., от задължението за внасяне на който ищцата С. В. Д. е освободена, тази сума от 250 лв. е платима от бюджета на съда.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 317 от 22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 517/2023 г. по описа на РС – Костинброд.

ВРЪЩА делото на РС – Костинброд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

ЛИ. М. Руневска като разгледа докладваното от ЛИ. М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800501121 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Обжалва се определение № 317 от 22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 517/2023 г. по описа на РС – Костинброд, с което е върната исковата молба на Р. Н. Б., С. В. Д. и Д. В. Й., с която срещу шестнадесет ответници са предявени обективно и субективно съединени искове за делба на недвижими имоти, съответно е прекратено производството по делото.

Определението е обжалвано от ищците Р. Н. Б. и С. В. Д., като се излагат доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците не са депозирали отговор на частната жалба.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК – поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба.

Въззивният съд намира, че дадените указания са неправилни, поради което неизпълнението им не следва да има за последица връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

На първо място неправилно е указанието, дадено на ищците Р. Н. Б. и С. В. Д., за представяне в едноседмичен срок на акт за смърт и удостоверение за наследници на 1 починалата в хода на делото трета ищца – Д. В. Й.. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК съдът спира производството по делото в случай на смърт на някоя от страните, а съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК спряното производство се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и сам взема необходимите мерки. В случая е починала една от ищците, при което съдът е следвало да спре производството по делото и служебно да изиска акт за смърт и удостоверение за наследници, а предвид, че такива справки към момента се извършват в кратки срокове, същите могат да бъдат извършени дори и без спиране на производството, но задължението за извършването им е на съда, а не на ищците.

Дори и да не бе налице текста на чл. 230, ал. 1 ГПК, предвид, че производството е делбено, а в него е приложимо засилено служебно начало, съдът е длъжен да конституира служебно всички съделители, като вземе съответните мерки за установяването им без оглед на процесуалното им качество на ищци или ответници.

На второ място неправилно е указанието, дадено на ищците Р. Н. Б. и Д. В. Й., да внесат общата сума от 250 лв. /по 125 лв. от всяка от тези две ищци/, представляваща част от определеното възнаграждение за особен представител на един от ответниците. Съдът неправилно е приел, че сумата от 250 лв., която е била дължима от ищцата С. В. Д., но с определение на СОС № 855 от 23.10.2024 г. по гр. д. № 800/2024 г. по описа на съда тази ищца е освободена от задължението за внасянето му, се дължи от останалите две ищци.

Съгласно чл. 83, ал. 3 ГПК в случаите по ал. 1 и 2 на същия член /това са случаите на освобождаване от такси и разноски/ разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Доколкото указанието за внасяне на сумата от 250 лв. за възнаграждение за особен представител е било и повторно дадено, адресирано вече до Р. Н.

Б. и евентуалните наследници на Д. В. Й., за пълнота следва да се отбележи също, че съдът не следва да дава указания към неустановени по делото лица, неконституирани като страни по делото, при това неконкретизирани указания /без посочване на конкретна сума, дължима от всяко конкретно лице/ и при неизпълнение на такива указания /които очевидно са и неизпълними в частта за сумата от 125 лв. преди евентуалното конституиране на наследниците на Д. В. Й./ да прилага последицата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на РС – Костинброд за продължаване на съдопроизводствените действия с предприемане служебно на действия по изискване на акт за смърт на Д. В. Й. и удостоверение за наследниците й, съответно последващо служебно конституиране на такива, ако са налични, като съделители. При разглеждането на делото следва също да бъде отчетено от първоинстанционния съд, че при постановяване на изплащане на особения представител на определеното му възнаграждение от общо 750 лв., от което 500 лв. са внесени от две от ищците, остатъкът от 250 лв., от задължението за внасяне на който ищцата С. В. Д. е освободена, тази сума от 250 лв. е платима от бюджета на съда.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 317 от 22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 517/2023 г. по описа на РС – Костинброд.