Решение № 7 от 03.01.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Г.ЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20224110102135 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Я. П. С. срещу Г. П. С., с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, както и че от самото начало на брака са имали проблеми в отношенията си, включително актове на домашно насилие. Заявява, че през м. юли 2022 г. отношенията им са ескалирали, което е довело до настаняването й в кризисен център. Сочи, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и че нейното формално запазване не е оправдано.

В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа молбата и моли за допускане на искания развод.

Ответникът изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като бракът им е сключен на 6.10.2021 г. в гр. Велико Търново.

От брака си страните нямат деца.

От показанията на св. И. А. – психолог при ЦОП, гр. Велико Търново, се установява, че на 4.7.2022 г. ищцата я е потърсила, тъй като е искала да бъде настанена в кризисен център. Свидетелката заявява, че причината за настаняването на ищцата е системното психическо и физическо насилие от страна на ответника, като твърди, че в разговор с последния той й е споделил, че към онзи момент се среща с друга жена.

От показанията на св. С. Б. – понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“, става ясно, че между страните е имало караници, но че ответникът обича 1 ищцата и иска след излизането си от затвора двамата да се съберат.

Съобразявайки показанията на св. И. А., съдът намира предявеният иск за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за доказан по основание. От показанията на свидетелката може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между страните липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна фактическа раздяла, продължила вече половин година, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.

Показанията на св. Б., че ответникът в с е още обича свидетелката и иска след излизането си от затвора двама да се съберат отново са ирелевантни и не могат да променят извода на съда в горната насока. Освен изложеното, на съда е служебно известен фактът, че срещу ответника по искане на ищцата е издадена заповед за защита, с която Г. П. С. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Я. П. С., като на същият е забранено да приближава пострадалата, нейното, жилище, месторабота, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, с което е допълнително потвърждение за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид липсата на искане в тази насока, съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за разстройството на брачната връзка.

След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име – С. предвид искането в тази насока.

Страните нямат семейно жилище, чието ползване да претендират в настоящото производство, като нямат и претенции за издръжка един спрямо друг.

Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, половината от която следва да бъде заплатена от ответника, а другата половина да остане в тежест на бюджета на съдебната власт, доколкото ищцата е освободена от внасянето на държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 6.10.2021 г. в гр. Велико Търново между Г. П. С., ЕГН ********** и Я. П. С., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Я. П. С. да запази брачното си фамилно име – С..

В настоящото производство страните нямат претенции за ползването на семейното 2 жилище, както и претенции за издръжка един спрямо друг.

ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3