Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6393 от 25.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7565/2024
Вид
Решение № 6393
Подписан
25.11.2024
В сила
25.11.2024
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, Евгени Стоилов Станоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6393 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100507565 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „И.С.К.“ ООД срещу Разпореждане от 17.04.2024 г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20239240415134 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 и район на действие СГС и е отказано възлагане в тежест на взискателя таксите по съдебното изпълнение.

В жалбата си „И.С.К.“ ООД твърди, че на 20.11.2023 г. получил покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20239240415134 по описа на ЧСИ Г.К., образувано по в.ч.гр.д. № 127/2022 г. по описа на ОС Кърджали, дружеството било осъдено да заплати на адвокат В.Ф.С. сумата от 200 лева, представляващи разноски.

На 08.08.2022 г. – преди издаване на изпълнителния лист, адвокат В.Ф.С. е прехвърлил вземането си към „И.С.К.“ на „Г.С.М.П.“ ЕООД – взискател в изпълнителното производство. Поддържа, че за да бъде породено действие спрямо длъжника, който не е страна по договор за цесия, то било необходимо надлежното уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, в противен случай, не се пораждал материалноправната последица, визирана в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Жалбоподателят узнал за извършеното прехвърляне едва с получаване на поканата за доброволно изпълнение, но и към датата на подаване на жалбата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Не били представени доказателства за връчване на такова съобщение, поради което поддържа, че взискателят не е активно легитимиран да претендира процесното вземане. Твърди, че преди издаване на изпълнителния лист е изпратил сумата на адвокат В.С. посредством експресен 1 пощенски запис от пощенска станция Перник на 07.11.2022 г. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, тъй като е извършил плащане на предходния кредитор преди да бъде уведомен за цесията. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде уважено искането за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т. 1 от ГПК. Претендира направените по делото разноски.

Взискателят оспорва жалбата като поддържа, че не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като поддържа, че сумата не е платена, а и дори да е платена, то тя не е платена на носителя на вземането. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира направените по делото разноски.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Г.К. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20239240415134 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 127/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, I състав, с който „И.С.К.“ ЕООД е осъдено за заплати на адвокат В.Ф.С. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА в размер на 200 лева.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят „Г.С.М.П.“ ЕООД е представил договор за цесия от 08.08.2022 г., по силата на който В.Ф.С. е прехвълил на дружеството цялото вземане, което има към „И.С.К.“ ЕООД, което вземане е придобито на основание присъдена сума в полза на цедента от Районен съд - Кърджали по ч.гр.д. № 67/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали във връзка с Определение № 233/07.07.2022 г. по ч.гр.д. № 127/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Кърджали, която е в пълния придъсен размер, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е представен Договор за цесия от 08.08.2022 г., сключен между В.Ф.С. и „Г.С.М.П.“ ЕООД, по силата на който е прехвърлено цялото вземане, което адвокатът има срещу „И.С.К.“ ЕООД, придобито по ч.гр.д. № 67/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали във връзка с Определение № 233/07.07.2022 г. по ч.гр.д. № 127/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Кърджали.

В т. 4 от договора е уговорено, че цедентът се задължава да уведоми длъжника „И.С.К.“ ООД за прехвърлянето на вземане по договора, за което уведомяване цедентът подписва изрично уведомление до длъжника. Незанисимо от т. 4, в т. 5 страните са уговорили, че с подписване на договора цедентът изрично упълномощава 2 цесионера да уведоми длъжника „И.С.К.“ ООД от негово име за прехвъленото вземане, предмет на договор.

Към възражението на взискателя е приложено Писмо от 10.08.2022 г. по телепоща, изпратено от В.Ф.С. до „И.С.К.“ ЕООД, съдържащо уведомление за прехвърляне на вземането по ч.гр.д. № 67/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали във връзка с Определение № 233/07.07.2022 г. по ч.гр.д. № 127/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Кърджали. Липсват данни писмото да е достигнало до дружествотодлъжник.

Установява се, че Призовка за доброволно изпълнение е получена от „И.С.К.“ ООД на 20.11.2023 г., като изрично в нея е посочено, че по молба на взискателя на длъжника се връчва и копие от Договор за цесия от 08.08.2022 г., с който В.Ф.С. е прехвърлил вземането си на Г.С.М.П. ЕООД.

С молба вх. № 194352/04.12.2023 г. длъжникът „И.С.К.“ ООД е уведомил ЧСИ Г.К., че преди получаване на поканата за доброволно изпълнение е изпратил цялата сума на адв. В.С. с пощенски запис, като това е правил многократно поради неполучаване на сумата и не е станал повод за завеждане на делото. Посочил е, че не е уведомен за извършеното прехвърляне. Моли изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като взискателят не е легитимиран да иска изпълнение, тъй като договорът не е породил действие по отношение на длъжника, а и е извършено плащане посредством пощенски запис..

С Разпореждане от 17.04.2024 г. ЧСИ Г.К. по изпълнително дело № 20239240415134 е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като сумата не е получена от взискателя преди образуване на делото.

Във връзка с твърдения си, че е извършил плащане на сумата по издадения изпълнителен лист, длъжникът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 07.11.2022 г. 29.11.2023 г. е извършен експресен превод на сумата от 200 лева в полза на В.Ф.С.

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 6 и 7 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи изпълнителното производство, както и разноските по изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В конкретния случай, 3 по изпълнителното дело са представени доказателства, че сумата по издадения по гр.д.

№ 67/2022 г. по описа на Районен съд - Кърджали изпълнителен лист е внесена за взискателя чрез пощенски запис преди уведомяване на длъжника за извършено прехвърляне на вземането с договор за цесия на взискателя в изпълнителното производство. Съдът намира, че независимо от това, че по делото са представени доказателства, че длъжникът е извършил плащане и е представил документ, който съобразно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК удостоверява плащане, не са налице основания за отмяна на постановлението, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство. Това е така, доколкото няма доказателства, че преведената сума е получена от първоначалния кредитор, а съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗЗД задължението се смята за погасено със заверяване на банковата сметка на взискателя. Когато пощенски запис се използва за превод на суми, платими в брой на получателя, за да се приложи разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК от значение ще е единствено реалното получаване на сумата от кредитора. (в този смисъл Решение № 102 от 20.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2000 г., IV ГО, Решение № 28 от 14.03.2009 г. на ВКС по т. д.

№ 497/2008 г., I ТО). Предвид на изложеното и доколкото не се установява, че първоначалният кредитор е получил плащане на сумата по издадения изпълнителен лист, то и не е налице основание да се приеме, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство.

По отношение на възражението, че взискателят не е легитимиран да предприема принудително изпълнение въз основа на издадения срещу „И.С.К.“ ООД изпълнителен лист следва да се посочи, че с получаване на препис от договора за цесия, както и въз основа на изрично упълномощаване на цесионера от цедента за уведомяване на длъжника (т. 5 от договора), той е породил правно действие по отношение на жалбоподателя. Следователно извършеният превод чрез пощенски запис от 29.11.2023 г. не може да се приеме, че представлява плащане, което има погасителен ефект, дори да се приеме, че е получено от В.С., доколкото договорът за цесия е породил правно действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за длъжника.

Предвид на изложеното, направеното искане да бъде отменен отказ за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде оставено без уважение.

По разноските

Предмет на съдебен контрол в производството чл. 435 и сл. от ГПК е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е 4 неприложим.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „И.С.К.“ ООД срещу Разпореждане от 17.04.2024 г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20239240415134 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 и район на действие СГС и е отказано възлагане в тежест на взискателя таксите по съдебното изпълнение. като неоснователна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5