Решение № 2712 от 08.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2712 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110204580 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от Б. Х. Б., ЕГН ********** чрез адв. С. Г. срещу електронен фиш серия К № 3901962, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че за нарушението, установено с мобилно техническо средство е следвало да се състави АУАН респ. да се издаде НП, а не да се санкционира чрез издаване на електронен фиш. Твърди се, че ако липсва протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., респ. ако към него не е приложена снимка на местоположението на техническото средство, то това би било нарушение на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че доколкото в графата „собственик“ са посочени едновременно търговското дружество „********“ ЕООД и жалбоподателя Б. Б., то е неясно на кого е наложено глобата. Твърди се, че липсва издател на електронния фиш, доказателства за техническата изправност на средството, заснело нарушението.

1

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. *********, преупълномощена от адв. Г., която пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш по съображения изложени в писмен вид и присъждане на разноски. Моли съда да не взима предвид писмените бележки на представителя на въззиваемата страна, тъй като в тях е посочено, че касаят друг номер на електронен фиш.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 01.10.2019 г. устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743C7 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 60-СИСИС/01.10.2019 г.

На 17.08.2020 г. в 19:04 часа в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. „Павел Карсов“ към бул. „Брюксел“ се движело моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Нисав“, модел „Навара“ с рег. № *********, собственост на търговско дружество „********“ ЕООД, чийто управител и законен представител бил жалбоподателят Б. Х. Б., ЕГН **********. Срещу магазин „Метро“ горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743 C7 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 124 км./час, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – „********“ ЕООД и законният му представител - Б. Х. Б.. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 3901962, с който 2 на законния представител на юридическото лице - собственик на автомобила, с който било извършено нарушението – жалбоподателя Б. Х. Б. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 80 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 120 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 40 км/ч. Електронният фиш бил връчен на собственика на заснетото МПС на 01.03.2023 г.

Жалбоподателят Б. Х. Б. не депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на 15.03.2023 г. депозирал жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 17.08.2020 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, проект на организация на движението на територията на СО, както и веществените доказателства фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г., на средството за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743C7 е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“ с рег.

№ ********* се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 17.08.2020 г.

Видно от представена фотоснимка /л. 19 от делото/ се установява и наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км./час в района, в който е заснето МПС, което обстоятелство се потвърждава и от проекта за организация на движението на територията на СО за процесния участък от пътя. В протокола за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 17.08.2020 г. ясно е отразено, че е била 3 съобразявана максимално разрешена скорост на движение от 80 км./час, въведена с пътен знак В26, режимът на измерване е бил стационарен, а посоката за задействане – приближаващи МПС.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на „********“ ЕООД с управител и законен представител Б. Х. Б..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок (електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 01.03.2023 г., а жалбата е подадена на 15.03.2023 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП , установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.

189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, които реквизити се съдържат в процесния електронен фиш. Цитираната разпоредба не съдържа изискване за посочване издателя на електронния фиш, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

Действително разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлият в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно постановление по отношение на правните последици, но що се касае до реда за издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с 4 автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.