Решение № 1370 от 10.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100501873 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена на 12.12.2024 жалба от „Виваком България“ ЕАД – гр.София, ЕИК 831642181 като длъжник по изп. дело № 20247880400731 по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 и с район на действие СГС срещу съобщение с изх. №10704/ 28.11.2024г на ЧСИ по същото дело, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за прекомерност на приетото като съдебна разноска адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 1830лв с постановление за разноски на ЧСИ от 04.09.2024 г., както и по подадена на 10.09.2024г жалба от длъжника „Виваком България“ ЕАД – гр.София, ЕИК 831642181 против постановлението за разноски на ЧСИ от 04.09.2024 г. по същото изпълнително дело, в частта, в която като разноска е прието адвокатско адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 1830лв и върху него е начислена като дължима такса по такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и в частта по определения размер на дължима законна лихва за периода от 05.09.2024г - датата на доброволно заплащане на задълженията до 18. 09.2024г, който размер също е включен в общия сбор за изчисление на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, общо в размер на 3086,66лв с вкл. ДДС. Моли съда да отмени постановлението за разноски в обжалваните части.

Взискателят по изпълнителното дело сдружение „МУЗИКАУТОР“ със седалище в гр.София, ЕИК 831005050 счита за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като длъжникът можел да установи чрез отдалечен достъп до делото на САС, че взискателят се е 1 снабдил с изпълнителен лист въз основа на осъдителното решение на САС и е можел да заплати задълженията си, независимо, че бил подал касационна жалба. Задълженията не били погасени, което принудило взискателят да образува изпълнително производство и това била единствената причина задълженията към него да бъдат погасени, поради което и договореното от него адвокатско възнаграждение било дължимо в изпълнителното производство.

В депозираните мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата против отказа му да намали като разноска адвокатското възнаграждение е неоснователна, не излага мотиви по периода, за който е изчислил законната лихва.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и приложеното изпълнително дело, намира за установено следното :

Съдът е сезиран с редовни жалби, подадени в срок и от надлежен жалбоподател срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител по определяне на разноските, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са частично основателни.

Изпълнителното производство е образувано на 30.08.2024г въз основа на представен изпълнителен лист от сдружение „МУЗИКАУТОР“ със седалище в гр.София, ЕИК 831005050, издаден му по осъдително решение на САС за сумата от 25 575,69лева с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане. Взискателят е представил и договор за адвокатско възнаграждение в размер на 1 830лв с ДДС.

На 04.09.2024г ЧСИ е издал обжалваното постановление за разноски, като е приел за такива и претендираното от взискателя адв. възнаграждение в пълен размер, изчислил е дължимата върху главницата законна лихва в размер на 11 933,66лв за периода от 11 08.2020г. до 18 09.2024г. и дължима пропорционална такса по Тарифата към ЗЧСИ (т.26) в размер на 3086,66лв. с вкл. ДДС, изчислена върху сумата от 39, 203,78 лв., като сбор от 25 575,69лв, 11 933,66лв и 1830лв и е посочено, че при частично събиране на дълга таксите се определят върху целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната.

На същата дата е изпратена и ПДИ до длъжника и тя е получена от него на същата дата. В срока за доброволно изпълнение, изтичащ на 18.08.2024г, длъжникът заплатил всички задължение по ПДИ и уведомил за това ЧСИ с постъпила по изпълнителното дело молба на 09.09.2024г.

Длъжникът подал жалба против постановлението за разноски в частта по периода, за който е изчислена законна лихва и с нея направил възражение по размера на приетото като разноска адвокатско възнаграждение на взискателя. Същата е изпратена на СГС и с Определение №18353/14 11 2024г. по ч.гр.д. №12792/2024г по описа на СГС, ЧЖ, IV-Г с-в производството по нея е прекратено като преждевременно образувано и е върната на ЧСИ, за да се произнесе по възражението за размера на адв. възнаграждение. Възражението 2 е оставено без уважение от ЧСИ, обективирано в изпратено до длъжника съобщение с изх. №10704/ 28.11.2024г на ЧСИ. С настоящата жалба се обжалва този акт на ЧСИ, като се възстановява висящността и на вече подадената жалба против постановлението за разноски в частта по периода, след доброволното плащане, за който е прието, че длъжникът дължи законна лихва и в частта за определената пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. С

Съдът намира за основателно възражението на длъжника по изчисления от ЧСИ размер на дължимата законна лихва, която се дължи до датата на доброволно погасяване на главницата - 05.09.2024г, съгласно представения платежен документ и възлиза на 11817,83лв, съгласно представената от длъжника справка за изчислението й и това е и дължимият в изпълнителното производство размер. Посочването от ЧСИ на различен дължим размер и период не променя размера на дълга, който се определя от изпълнително основание – изпълнителен лист въз основа на съдебно решение на САС, не и от ПДИ, тъй като дължмата сума не е част от законовото съдържание на поканата за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 2 от ГПК - в този смисъл са изложените от САС мотиви в акта му, допуснат до касационно обжалване и потвърден с Определение № 513 от 20.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 465/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев. Неправилното посочване на размера на законната лихва от ЧСИ може да бъде коригирано от него по всяко време време, но дори и такова действие да не бъде извършено, това не води до дължимост на различен, освен вече установения размер от 11817,83лева и върху него се дължи и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

По възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на длъжника за прекомерност на заплатения от взискателя адвокатски хонорар, съдът намира, че дължимостта на конкретния негов размер се подчинява на общите принципи по определяне дължимостта на съдебните разноски, а именно, съдът дължи да съобрази действителната правна и фактическа сложност на спора и в този смисъл действително и ефективно извършени от страната действия, които тя е била принудена да предприеме за защита на своите права. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са дадените разрешения по т. 6 на Т Р № 2 от 26.06.2015 г. по т ълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. По конкретното изп. дело, освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е бил сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяването му.

Делото е образувано на 30.08.2024г, на 04.09.2024г ЧСИ е издал обжалваното постановление за раноски, на същата дата е изпратена ПДИ, на същата дата длъжникът я е получил и на 09.09.2024г пред ЧСИ е постъпила молба от 3 длъжника с доказателства за цялостно погасяване на задълженията на 05.09.2024година. Поради това съдът намира за неоснователни направените от взискателя възражения за очаквани действия от длъжника по шиканиране и създаване на пречки по удовлетворяването му, за които обективни данни не се сочат, но които са го принудили да договори адвокатски хонорар в претендирания размер. Преценката за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК всякога следва да се базира само на осъществените до момента на навеждане на възражението процесуални действия от страната, изискваща присъждане на съответното възнаграждение, които съдът приема, че са такива извършени единствено по образуване на изпълнителното дело, без да се отличават с каквато и да било сложност и за тях следва да бъде определено възнаграждение в размер на 200лв с ДДС. До този размер разноските следва да бъдат намалени, като за разликата над него обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Върху така определеният от съда размер на дълга общо от 27 593,52лв, сбор от сумите 25 575,69лв, 11817,83лв и 200лв, се дължи и пропорционална такса по т.26 - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000лв , възлизащ на 1 655,61лв или общо 2 475,61лв и дължим ДДС от 495,12лв – краен сбро от 2 970,73лв с ДДС. За разликите над тези размери подадената жалба е основателна и постановлението за разноски следва да бъде отменено, а в останалата част жалбите следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 04.09.2024г и съобщение с изх. №10704/ 28.11.2024г на съдебния изпълнител по изп. дело № 20247880400731 по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 и с район на действие – СГС, с които е оставено без уважение възражението на длъжника „Виваком България“ ЕАД – гр.София, ЕИК 831642181 за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя сдружение „МУЗИКАУТОР“ със седалище в гр.София, ЕИК 831005050 и в тежест на длъжника са възложени разноски , в частта от постановлението от 04.09.2024г по: т. 1 за сумата над 200лв с ДДС за адвокатски хонорар и т.2 за сумата над 2 970,73лв с ДДС - определена дължима пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

ОТХВЪРЛЯ жалбите на „Виваком България“ ЕАД – гр.София, ЕИК 831642181 в останалата част, като неоснователни.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5