Решение № 1058 от 26.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1269/2026
- Вид
- Решение № 1058
- Подписан
- 26.03.2026
- Състав
- ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.194 · Наказателен кодекс
- чл.218б · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1058 гр. София, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110201269 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. Д. Ж. от гр.***, с ЕГН:
********** чрез упълномощен защитник против Заповед за задържане на лице с рег. № 230зз - 35 издадена на 18.01.2026г. от старши полицай при 06 РУ – СДВР ***, с която лицето е било задържано до 24ч.
В жалбата се оспорва законосъобразността на издадената заповед с оплаквания, свързани с нейната процесуално правна законосъобразност.
Навеждат се подробни възражения в тази насока. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като присъди разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Ж., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба от нейния защитник не се възразява по хода на делото. Изразява се становище по поддържане на жалбата като се предлага на съда да я уважи по посочените в нея мотиви. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата *** - редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в 1 законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед за задържане на лице от 18.01.2026г. жалбоподателят Д. Ж. е била задържана от полицейски орган в помещение за временно задържане на 06 РУ – СДВР за срок до 24ч. Като основание било посочено чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно чл.194 от НК кражба на стоки то магазин *** на ул.,,*** град София. По преписката е приложен Протокол за обиск от същата дата, в който били отразени редица пари и движими вещи, за които задържаното лице признало че са негови. Същевременно от заповедта се установява, че жалбоподателката е била задържана на 18.01.2026г. в 13:15ч., а е била освободена в 11:30ч. очевидно на следващия ден. Била подписана и декларация, в която били разяснени правата на задържаното лице.
Същевременно е изискана справка от СРП и 06 РУ – СДВР от които е видно, че по отношение на Д. Ж. е образувано ДП № 83/19.01.2026г. по чл.194 от НК кражба, като материалите по производството са изпратени в СРП на 23.01.2026г. във връзка с чл.218б от НК.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и при спазване на предвидената в закона форма по чл.59, ал.2 от АПК, съобразно разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Приложено е удостоверение от СДВР, свързано с правомощията на полицейския орган да издава заповеди за задържане на лица.
Посочените правни основания за издаването на обжалваната заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР обуславя правото на полицейските органи да задържат лице при наличие на данни, че е извършило престъпление. Съдът намира, че в случая са налице достатъчно писмени доказателства, които доказват наличието на посоченото в заповедта основание за задържане на жалбоподателката. Налице са данни от СРП за образувано досъдебно производство по чл.194 от НК в деня, в който задържаната е била освободена от 06 РУ СДВР. Правното основание е коректно и прецизно посочено в заповедта, като съдържа минималните законови изисквания за едно лице да узнае въз основа на кои конкретни фактически параметри е задържано.
Липсата на посочена дата в заповедта, на която жалбоподателката е била освободена, не опорочава законосъобразността на заповедта, доколкото същата може да бъде изведена по логически път както от датата и часа на задържането, така и от писмените данни за образуване на досъдебното производство.
Съдът не споделя оплакването на защитата за неяснота в описателната част на обжалваната заповед. Налице са минималните реквизити, които обуславят нейното фактическо и правно издаване. Органът по задържането е отразил както правната квалификация, така и минималните текстови основания, въз основа на които лицето се задържа. Дали е налице извършено престъпление е въпрос, който е предмет на разглеждане в друго производство (каквото е образувано) и който не касае законосъобразността на конкретната заповед (в този смисъл е Решение № 9880, издадено на 12.03.2026г. по дело № 11237/2025г. по описа на АССГ). По административната преписка са налице 2 данни, че жалбоподателката е била запозната с правата си като задържано лице, което се доказва от вече саморъчно подписаната от нея декларация за правата на задържано лице.
Жалбоподателят Д. Ж. е упражнила правото си на защита като е обжалвала фактическото си задържане чрез защитник.
В заповедта е описана фактическа обстановка, но с оглед конкретните обстоятелства, при които е осъществено задържането /посочени данни за наличие на извършено престъпление, образувано досъдебно производство и установяване на самоличност/, следва да се приеме, че така направеното описание на основанието е достатъчно че да не остави съмнение относно причините за задържането.
В тази връзка разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, т. е. достатъчно е наличието на предположение, че лицето е извършител на престъпление, без да се поставя условие за прецизна и точна квалификация на деянието или категорична установеност на конкретното престъпно деяние. Такива данни в случая са били налице и доказателства за това се съдържат по делото - наличие на образувано досъдебно производство (в този смисъл е Решение № 22196/27.06.2025г. по дело № 4348/2025г. по описа на АССГ). В случая е бил спазен принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган. Заповедта не противоречи на целта на закона за защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление.
За ефективното изпълнение на основните задачи на МВР, полицейските органи могат да вземат мерки за предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения на обществения ред, включително и да постановяват ПАМ, ограничаващи временно правата на определени лица.
Предпоставка за 24 – часово задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение , че задържаното лице и извършило противоправно деяние. Целта на задържането е да се предотврати възможността лицето да се укрие и спрямо него да не може да се проведе предварително разследване. Ето защо възможността на органите на МВР да приложат процесната ПАМ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличие на вече доказано такова.
С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за задържане на Д. Д. Ж. от 18.01.2026г. е правилно издадена и следва да бъде потвърдена.
При този изход на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за упълномощен главен юрисконсулт се явява основателно.
Поради тази причина и жалбоподателят *** следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 86.92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 02.55 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът 3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № 230зз – 35 издадена на 18.01.2026г. от полицейски орган старши полицай при 06 РУ – СДВР ***, с която Д. Д. Ж. от гр. ***, с ЕГН: ********** е била задържана в помещение за временно задържане на 06 РУ – СДВР за срок до 24ч.
ОСЪЖДА Д. Д. Ж. от гр.***, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 86.92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за упълномощен защитник, а по сметка на СРС и сумата от 02.55 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4