Определение № 307 от 28.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Варна, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20243100900486 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от С. М. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., район “М.“, СО “П.“ №**, ет.*, ап.*, действащ чрез адв.Р.Иванова, със служебен адрес: гр.София, ул.“Тарас Шевченко“ №20, ап.50, против “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №111 П, представлявано от Никола Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, действащи чрез юрисконсулт Г. Ф. Д., с която e предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.№17356/2012г. по описа на РС Варна, е издаден изпълнителен лист, съответно е образувано изп.дело №*********** по описа на ЧСИ с рег.

№719, а именно: сумата от 174024.06лв.-главница; сумата от 122522.42лв.-законна лихва до 16.11.2023г. и сумата от 23650.11лв.-съдебни разноски, поради погасяване на задълженията чрез плащане или по давност.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се прави възражение за местна неподсъдност на спора и се поддържа становище за нередовност на исковата молба и за неоснователност на иска. Също така се прави искане за отмяна на съдебният акт, с който ищеца е освободен от заплащане на ДТ в производството.

По подсъдността на спора:

Доводите на ответника, че в процесния случай е приложимо общото правило за определяне на подсъдността визирано в чл.105 от ГПК, са неоснователни. Като се остави настрана факта, че настоящото дело е образувано пред ОС Варна, след препращането му по подсъдност от СГС, то актуалната съдебна практика възприема подхода, че в производствата по искове с правно основание чл.439 от ГПК образувани от длъжници, чиито задължения произтичат от договор за банков кредит, ищците имат качеството на 1 потребители по смисъла на чл.113 от ГПК. Според последната цитирана правна норма исковете на и срещу потребители, се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес-по постоянния. Видно е от извършената служебна справка от СГС, че към момента на завеждане на исковата претенция адресната регистрация на ищеца е в гр.Варна. Ето защо възражението на ответника за местна неподсъдност на спора, се явява неоснователно и следва да остави без уважение.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим и исковата молба за редовна, тъй като същата отговаря на минималните нормативни изисквания за съдържание, респективно че оплакванията на ответника в обратната посока, са неоснователни.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, качеството на страните по делото и на основание чл.113 от ГПК, съдът счита, че иска следва да се разгледа по общият ред.

Съдът не дължи произнасяне по искането на ответника за отмяна на определението, с което е допуснато освобождаване на ищеца от внасянето на държавни такси, тъй като сезиращата страна не е легитимирана да прави подобно искане, доколкото не е участник в производството по чл.83, ал.2 от ГПК.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото. По изложените съображения, следва да се допусне и исканата от ищецът ССч.Е.

Воден от горното и на основание чл.140, ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК 831094393, за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на СГС.

Определението в тази му част подлежи на обжалване от ответника на основание чл.121 от ГПК.

БЕЗ разглеждане молбата на ответника “Първа Инвестиционна Банка“ АД за отмяна на определението, с което ищеца е освободен от заплащане държавна такса.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общият ред.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.140, ал.3 от ГПК:

Постъпила е искова молба от С. М. С., с ЕГН **********, против “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК 831094393, с която e предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта на 2 сумите, за които по ч.гр.д.№17356/2012г. по описа на РС Варна, е издаден изпълнителен лист, съответно е образувано изп.дело №*********** по описа на ЧСИ с рег.№719, а именно: сумата от 174024.06лв.-главница; сумата от 122522.42лв.-законна лихва до 16.11.2023г. и сумата от 23650.11лв.-съдебни разноски, поради погасяване на задълженията чрез плащане или по давност.

В исковата молба се твърди, че ответника е инициирал заповедно производство, срещу С. и Виолета С.и, което се е развило в границите на ч.гр.д.№17356/2012г. на Районен съд Варна и в последствие е прераснало в спор по иск по чл.422 от ГПК, разгледан по т.д.

№705/2015г. на Окръжен съд Варна, в.т.д.№51/2017г. на Апелативен съд Варна и к.т.д.

№867/2018г. на ВКС, като крайният резултат е издаване на изпълнителен лист в полза на банката, против ищеца за сумата от 120116.62 евро-главница, сумата от 29136.92 европросрочени лихви за периода 01.08.2010г.-23.11.2012г. и сумата от 3750 евро-комисионни за управление на кредит, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.11.2012г. до окончателното й изплащане. Сочи се, че въз основа на цитирания изпълнителния лист срещу длъжника-ищец, е образувано изп.дело №*********** по описа на ЧСИ с рег.№719. Сочи се още, че на 17.11.2023г. ЧСИ е издал удостоверение за размера на дълга по посоченото дело, според което ищеца дължи суми, както следва: 174024.06лв.-главница; 122522.42лв.-законна лихва до 16.11.2023г. и 23650.11лв.-съдебни разноски, както и 5525.05лв. разноски в изпълнителното производство. Поддържа се, че ищеца не дължи на банката описаните погоре главница, законна лихва и съдебни разноски, тъй като постъпилите по делото плащания за погасяване на дълга, не са правилно разпределени от ЧСИ и ако има остатъчна сума, то нейният размер е друг. Поддържа се още, че дълга на ищеца е погасен по давност, защото последното изпълнително действие извършено по изпълнителното дело е от дата19.01.2015г., когато е обявена публична продан за имот в гр.В., район “М.“, СО “П.“ №**, ет.*, ап.*. Твърди се, че по силата на закона на 19.01.2017г. е настъпило прекратяване на изпълнителното дело. Твърди се още, че решението по т.д.№705/2015г. на Окръжен съд Варна е влязло в сила на 29.10.2018г., след която дата не са налице основания за спиране или прекъсване на давността и същата е изтекла на 29.10.2023г., а по отношение на законните лихви с изтичане на 3 годишна давност. Ето защо се твърди, че ищеца не дължи процесните суми на ответната банка.

С постъпилият от ответника отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска, тъй като претенцията е заведена от ищеца на 17.05.2024г. или преди изтичане на петгодишната давност, с която се погасява вземането на кредиторавзискател по изп.дело №*********** и присъединените към него изп.дело №************* и изп.дело №***********, всички по описа на ЧСИ с рег.№719. Сочи се, че изп.дело №*********** е образувано по искане на банката за принудително събиране на суми дължими по Договор за предоставяне на банков кредит №**********/20.08.2008r., за които има издадени Заповед №9654 от 29.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№17356/2012г. на РС Варна. Сочи се още, че като способ за принудително изпълнение, взискателя е посочил 3 налагане на възбрана с последващи опис, оценка и публична продан на ипотекираният в полза на банката недвижим имот, притежаван при условията на съпружеска имуществена общност от ипотекарните длъжници-С. М. С. и Виолета Иванова Господинова /бивша фамилия С.а/. Твърди се, че Заповедта за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.№17356/2012г. на РС Варна се е стабилизирала, след проведен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, който е разгледа в т.д.№705/2015г. на ОС Варна. Твърди се, че с решението по цитираното дело, е прието за установено, че С. и Виолета С.и, в качеството им на кредитополучатели по Договор за банков кредит №014OD-R000062/20.08.2008г., дължат солидарно на банката сумата от 120116.62 евро, представляваща главница, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.11.2012г. до окончателното й изплащане. Също така, че дължат сумата от 29136.92 евро, представляваща сбор от просрочени договорна и наказателна лихви и сумата от 3750 евро, представляваща комисиони за управление на кредита за 2011г. и 2012г. С решението на ОС Варна в полза на банката са присъдени разноски за заповедното производство в размер от 9347.22лв. и за исковото производство в размер от 15685.53лв. Твърди се, че след проведен инстанционен контрол, с Решение №218/02.11.2017г. по в.т.д.№51/2017г. на Апелативен съд Варна, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е ангажирана отговорността на Виолета С.а и е потвърдено обжалваното решение по отношение на установените задължения на С. С.. Твърди се, че въззивното решение е обжалвано пред ВКС, който с Определение №464 от 29.10.2018г. по к.т.д.№867/2018г. на I-во т.о., не е допуснал касационно обжалване. В обобщение се поддържа, че с влязло в законна сила на 29.10.2018г. съдебно решение, са установени цитираните по-горе вземания на банката, произтичащи от договор за банков кредит с кредитополучател ищецът, като на основание чл.115, ал.1 б.“ж“ от ГПК докато е траел съдебният процес относно вземането давност не текла. Сочи се, че по повод постъпила Молба с вх.№578/16.01.2019г. от Виолета Господинова-ипотекарен длъжник по изп.дело №***********, с която се претендира отмяна на Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.11.2013г., с Писмо от 19.08.2019г. на ВКС, ТК, II-ро отделение, изпълнителното дело е изискано за прилагането му по к.т.д.344/2019г. Сочи се, че по разпореждане на ЧСИ с писмо с изх.№8316/04.09.2019г. изп.дело е изпратено, съответно получено от ВКС на 05.09.2019г. Твърди се, че с изпращане на изпълнителното дело за послужване от ВКС, производството по същото е спряно, като в резолюцията на ЧСИ изрично е посочено, че делото се изпраща в оригинал за послужване “с уточнението, че същото е спряно, а не прекратено или приключено, като е замолено след като отпадне нуждата, същото да бъде върнато на ЧСИ.“. С влязло в законна сила Решение №173/07.02.2020г., ВКС е отхвърлил молбата на Виолета Господинова с правно основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за отмяна на Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.11.2013г. по изп.д.№*********** по описа на ЧСИ с рег.№719. Сочи се, че с Писмо с изх.

№17763/28.07.2022г. на ЧСИ с рег.№719, изпратеното в оригинал дело за послужване, е изискано от ВКС, като същото е върнато в кантората на ЧСИ на 04.08.2022г. с вх.№13419.

Поддържа се, че спирането на изпълнителния процес за периода от 05.09.2019г. до 04.08.2022г. води до временна забрана за извършване на изпълнителни действия и временно 4 преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените такива до спирането остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при отпадане на основанието за спиране. Сочи се, че на основание чл.456 от ГПК към изп.дело №*********** са присъединени изп.дело №************* и изп.дело №***********, образувани между същите страни като взискател и длъжник. Сочи се, че изп.дело №*********** е образувано на основание Изпълнителен лист №49 от 30.01.2019г. издаден от ОС Варна въз основа на влезлите в сила на 29.10.2018г. осъдителни части на решенията по т.д.№705/2015г. на ОС Варна и по в.т.д.№51/2017г. на Ап.С Варна, и на определението по к.т.д.№867/2018г. на ВКС, I-во т.о., за дължими в полза на баката деловодни разноски, съответно в размер от 9347.22лв. за заповедното производство и общо 23650.11лв. за исковото производство. Твърди се, че в изпълнителното производство от взискателя са поискани и възложени на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ всички действия по изпълнението, включително и определяне начина на изпълнение след съгласуване с представител на взискателя. Сочи се, че на 15.04.2021г. ЧСИ е изпратил 2 бр. Запорни съобщения с изх.№№ 6558 и 6559, с което давността отново е прекъсната. Сочи се още, че по подадена от ищеца С. С. искова молба с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ е образувано гр.д.№561/2018г. на Софийски градски съд за солидарното осъждане на ответниците “Първа Инвестиционна Банка“ АД и ЧСИ С.а Янкова да заплатят сумата от 415745лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от извършени незаконосъобразни действия по изп.дело №***********, както и евентуален иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 75788.81лв., с която се е увеличил дълга по изпълнителното дело в резултат на натрупването на законна лихва върху сумата от 157295лв. за периода 18.04.2013г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху претендираните суми. Твърди се, че в границите на въпросното дело с отговора на исковата молба с вх.№301045 от 29.08.2022г., своевременно и при наличие на предпоставките по чл.103 и чл.104 от ЗЗД, банката е предявила възражение за прихващане с вземането си по Договор за банков кредит №**********/20.08.2008r., което установено с влязло в законна сила решение и което вземане е предмет на изп.дело №***********.