Решение № 770 от 20.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Варна , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100500202 по описа за 2021 година

Производството е образувано възоснова на постъпила въззивна жалба с вх. Рег. № 283020 от 19.11.2020 г., подадена от К. С. К., ЕГН 5510110985, с адрес гр. Варна, ул.

„Струга” № 27, ет. 3, ап. 148, срещу решение № 260985 от 02.11.2020 г. постановено по гр.д. № 20800 по опис на ВРС за 2019 г. в частта, в която съдът е отхвърлил иска срещу „Пристанище Варна” ЕАД, ЕИК 103061301, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков” № 1, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 280 лева до предявения от 10000 лева /десет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинена от трудова злополука, настъпила на 05.07.2017 г., призната за такава с Разпореждане № 5104-03-156 от 11.07.2017 г. на ТП на НОИ – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 05.07.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението е необосновано, постановено при неправилно възприети факти и довели до неправилно приложение на материалния закон. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което изцяло да бъдат уважени предявените искове. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба и конкретизира претенцията за разноски в размер на 850 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна „Пристанище Варна” ЕАД, ЕИК 103061301, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков” №, оспорва жалбата като неоснователна с подробни възражения. В съдебно заседание поддържа оспорването на въззивната жалба като неоснователна и конкретизира претенцията за разноски в размер на 996 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

От служебната проверка, която въззивният съд извършва по реда на чл. 269 от ГПК се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността на обжалваният съдебен акт,

1 съдът се произнася съобразно разясненията дадени Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

В исковата молба, ищецът К. С. К. е твърдял, че е пострадал от трудова злополука на 05.07.2017 г. и е претендирал обезщетение в размер на 10 000 лева, за нанесени неимуществени вреди /болки и страдания/ срещу рабодотодателя „Пристанище Варна“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на обезщетението. Изложил е фактически твърдения за начина, по който е осъществена злополуката и за получените в следствие на нея увреждания, болки и страдания.

Ответникът в писмен отговор не е оспорил фактическите твърдения на ищеца, че травматичните увреждания са следствие на трудова злополука, че застраховател е платил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 720 лева. Оспорил е претенцията като неоснователна с правоизключващо възражение – заплатено застрахователно обезщетение за неимушествени вреди и правопреебразуващо възражение - проявена от пострадалия груба небрежност. В условията на евентуалност, ответникът е оспорил размера на претенцията като несъразмерна на вредите.

Не са спорни пред въззивния съд приетите за установени в обжалваното решение факти, с изключение на 1.вида на телесната повреда, 2.продължителността на търпените от ищеца страдания; 3.наличието противоправни съпричиняващи действия извършени от пострадалия.

Не са спорни и правните изводи на първоинстанционния съд, с изключение на квалифицираните като груба небрежност, действията по преминаване през участък предназначен за ППС, справедливостта като съответна на определения размер от 2000 лева, като и намалението на тази сума с 50% мотивирани с груба небрежност, проявена от пострадалия.

Въззивният съд след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства по спорните между страните факти, относими към материално правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактически страна:

Ищецът работи на длъжност „докер”, с място на работа „Пристанище - Варна”, в отдел „Кейова механизация”, сектор „Регионална транспортна система” в периода от 15.05.2000 г. до 10.10.2019 г.

От Разпореждане № 5104-03-156 от 11.07.2017 г. на ТП на НОИ – Варна, на осн. чл.

60 ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 55 ал. 1 от КСО, се установява наличието на трудова злополука, осъществена на 05.07.2017г. изразяваща се в удар от спусната ел. бариера, в следствие на който е причинена контузия на гръдния кош.

Пострадалият работник е обезщетен за неимуществени вреди със застрахователна сума в размер на 720 лева.

Налице са доказателства, че пострадалият е преминал встъпителен и периодичен инструктаж по правилата на безопасността и хигиената на труда, който включва запознаване с Правилник за контролно-пропускателния режим в „Пристанище Варна” ЕАД, Инструкция за действия при издаване на различни видове пропуски за достъп до територията на „Пристанище Варна” ЕАД, както и Заповед № 84/07.02.2005 г. на изп. д. на „Пристанище Варна” ЕАД, от които следва, че е запознат със забраната, работниците и служителите да преминават през нерегламентирани места при влизане в пристанището. Не е спорно, периодичен инструктаж е направен на 09.01.2017 г. и е 2 удостоверен с подписа на ищеца.

От заключението към СТЕ, се установява че на мястото на инцидента има вход/ изхода, единият предназначен за ППС, а другите за пешеходци. В периода от 04.07.2017 г. до 10.10.2017 г. няма регистрирано преминаване през турникетния вход/изход от ищеца.

Такава регистрация има за първи път след инцидента на 28.09.2017 г. и след 08.10.2017 г.

От заключението следва, че ищецът преди инцидента е ползвал само входа за ППС, а след това през входа за пешеходци.

От заключението към СМЕ, се установява, че ищецът е получил удар от бариера по предната повърхност на гръдния кош. Ударът е причинил контузия на гръдния кош, без травматични увреждания на костите образуващи гръдния кош. Контузията е обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според заключението, това увреждане не води до трайно затруднение на движенията на снагата, а периодът на възстановяване е трае от 20 до 25 дни. Увреждания с подобен характер протичат с изразен болков синдром, който може да продължи и за период от два до три месеца.

От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че болките са били силни, описани са от св. К.а /съпруга на ищеца/като нетърпими. Ищецът е бил неподвижен /не е можел да става от леглото, не е можел да се обслужва сам/.

Възстановил се е след три месечен домашен болничен престой. В този период семейството е имало финансови затруднения, които пострадалия преживявал като емоционални притеснения. Въззивният съд изцяло кредитира показанията на свидетелката К.а, като основани на непосредствени впечатления от първия до последния момент на възстановителния период и не споделя извода на първоинстанционния съд, че показанията се опровергават от установения факт, че на 28.09.2017 г. е регистрирано посещение на пристанището от ищеца. Този факт е достатъчно отдалечен по време от датата на контузията 05.07.2017 г. за да опровергава съдържанието на свидетелските показания в периода от 05.07.2017 г. до 28.09.2017 г.

От свидетелските показания на Г.М., колега на ищеца, който не е очевидец на злополуката, се установява, че мястото, на което е осъществена злополуката, представлява изход за ППС и че място предназначено за преминаване на работници е това, на което има монтирана апаратура за чекиране. Въззивният съд споделя вярата в достоверността на показанията дадени от този свидетел, която е дал и първоинсанционния съд, като съобразява, че са безпротиворечиви със заключението на СТЕ и нормативните документи, възоснова на които е проведен първоначален и периодичен инструктаж за безопоснаст на труда. Същевременно обаче, от СТЕ се установява, че чекирането не се контролира.

Съдът кредитира показанията на и свидетеля К.Д., от който се установява, че върху асфалтовата лента водеща към входа за ППС /пътни превозни средства/ има начертана маркировка тип „Зебра”, която отвежда пешеходците до намиращия се между входа и изхода за ППС, портал (с апаратура за чекиране) предназначен за вход/изход на пешеходци, а в частта да МПС няма такава маркировка тип „Зебра”. От неговите показания обаче не се установява, че през входа и изхода предназначен за ППС е забранено преминаването на пешеходци, а това се извежда като умозаключение и се предполага от свидетеля, който не е непосредствено възприел забранителен знак за пешеходци.

Въз основа на така събраните и кредитирани от съда доказателства, се установява, че на 05.07.2017 г. пострадалият е преминал през място, което не е предназначено за пешеходци, а през вход/изход предназначен за ППС , движението по който е ограничено с бариера, получил е телесно увреждане – контузия на гръдния кош, обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота, без затруднения в 3 движенията и снагата след предполагаем период от 20-25 дни, но същевременно с изразен и продължителен болков синдром – до 2-3 месеца.

При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:

Относно спорния вид на увреждането. В обжалваното решение съдът е приел, че получената телесна повреда е лека. Несъгласен с тази квалификация е въззивният жалбоподател, според който заключението на СМЕ е в противоречие с медицинската документация, а преценката на съда е неправилна, защото е в противоречие с Постановление № 3/79 г. на ПВС. По това възражение, въззивният съд приема, че разграничителния критерий между лека и средна телесна повреда е продължителността на трайното затруднение в движението. По делото е установено, че 28.09.2017 г. ищецът е посетил територията на пристанището. Премил е като пешеходец и е ригистриран като такъв.

От датата на увреждането до датата на регистрираното придвижване е изминал период от два месеца и три седмици. От продължителността на отпуск по болест, следва че в период от три месеца пострадалия не е бил в състояние за работа, а от показанията на неговите близки се установява, че не е могъл сам да се обслужва в началния период след контузията. Причиняването на болки и страдания без разстройство на здравето се изразява в най-слабото засягане на организма, в резултат на което увреденият претърпява болка или страдание. Болката е краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие. Страданието е продължаваща болка. ОТ СМЕ се установява, че е изпитал болка, която е преминала в страдание с продължителен характер обоснован от вида на контузия, която макар и да не представлява средна телесна повреда има спецификата да обоснове страдание като това на следна телесна повреда, при отчитане на обстоятелството продължителен болков синдром – до 2-3 месеца.

Характерът и степента на увреждането на човешкия организъм се определят според най-тежките последици за здравето, независимо от това дали те са настъпили непосредствено след причиняване на увреждането, или по-късно чрез усложнения, които са в причинна връзка с извършеното деяние. В случая, видът на телесната повреда е лека, но страданието е продължително, поради което тази продължителност следва да бъде взета предвид като характеристика на вредата настъпила в следствие на увреждането. Не е налице неправилност на решението в частта, в която съдът е приел, че телесната повреда е лека, а не средна в какъвто смисъл е изразено становище по същество от пр. представител на въззивника и цитираното Постановление № 3/79 на ВС. Продължителността на болковият синдром следва да бъде отчетен като факт при определяне на размера на обезщетението, при съобразяване на предпоставките по чл. 52 от ЗЗД.