Решение № 196 от 27.03.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 196

****, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210201274 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАН.

Образувано е по жалба на В. М. М. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 21-1116-000518/13.07.2021г., издадено от началник-група към ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция” Благоевград, с което на основание чл.174, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказание „Глоба”в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл.183, ал.1 т.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1 т.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП .

В жалбата се релевират доводи за неправилност на НП, както и че същото е издадено при нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че липсва точна и правилна законова квалификация на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, предвид това, че съставът на чл.174, ал.3 ЗДвП съдържал две хипотези на изпълнително деяние, като в НП били изписани и двата състава на нарушението, което създавало неяснота за какво нарушение се налага наказанието.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител, депозира писмено становище, в което прави искане за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения, анализира събраните по делото доказателства и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.07.2021г. свидетелят Д. А. и негов колега – служители на 02 РУ 1

Благоевград изпълнявали задълженията си в гр.Благоевград. Около 19.03ч. на ****** полицейските служители спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил ******, който се движел в ****, по бул.“*****“ с посока от 02 РУ Благоевград към бул. ****.

Полицейските служители решили да извършат на водача проверка за употреба на наркотични вещества, поради което за оказване на съдействие на място бил изпратен свидетелят М. М. - служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград.

След изрична покана от страна на свидетеля М., М. отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества чрез техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJM-0036.

Полицейските служители изискали от водача да им представи свидетелство за регистрация на МПС и свидетелство за управление на МПС, но същият отговори, че не ги носи в себе си.

Свидетелят М. издал и връчил на жалбоподателя талон за изследване № 0057179, в който е отразен отказът му да бъде тестван с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.

№ ARJM-0036. М. удостоверил с подписа си, че избира медицинско и химикотоксикологично изследване. С издадения талон за изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в СПО- Благоевград.

При така направените констатации, свидетелят М. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 6 ЗДвП, поради което в негово присъствието и на свидетеля М. съставил АУАН серия GA №374370.

Актът е връчен на жалбоподателя, който го подписал, без да обективира възражения. Такива не били депозирани и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Съгласно писмо на директора на „МБАЛ- Благоевград“ АД, на 05.07.2021 г. жалбоподателят не се е явявал в СПО при МБАЛ- Благоевград за вземане на биологични проби за употреба на наркотични вещества.

Въз основа на АУАН № GA №374370/05.07.2021г. на 13.07.2021г. началникгрупа към ОДМВР–Благоевград с-р "Пътна полиция" издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 29.08.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели М. и М., и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от сектор "Пътна полиция" с изх. №111600- 15286/12.09.2022 г.; Копие на ЗППАМ с №21-1116000207/06.07.2021 г.; Копие на АУАН №374370/05.07.2021 г.; Копие на талон за изследване с №0057179/05.07.2021 г.; Копие на докладна записка с вх.

№1116р[1]3761/06.07.2021 г.; Копие на справка за нарушител/водач В. М.; Копие на заповед №8121з-515/14.05.2018 г Приема писмо от „Многопрофилна болница за активно лечение-Благоевград“АД

При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията на свидетелите М. и М. като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост, хронологична издържаност и корелацията им със съставения АУАН и талона за медицинско изследване. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства, като показанията им съдържат детайли за извършената проверка и отказът на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният 2 съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност.

Отделно от горното съгласно чл.189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно, като от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, опровергаващи презумираната със закона редовност на съставянето на акта.

От съставения АУАН и показанията на свидетеля М. съдът установи управлението на МПС от жалбоподателя на описаното в НП време и място, а оттам и качеството му на водач на лек автомобил ******.

Показанията на свидетелите М. и М., съставените АУАН и Талон за изследване са източник на доказателствена информация за отказа на М. да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози чрез Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJM-0036 и връчването му на Талон за изследване.

В Талона за изследване, връчен срещу подпис на жалбоподателя се съдържат данни за даденото му указание да се яви в СПО при МБАЛ Благоевград за вземането на проби кръв и урина, както и дата и часът за връчването на талона .

От писмо на директор на МБАЛ- Благоевград АД съдът установи, че жалбоподателят не се е явявал на 05.07.2021г. в СПО при МБАЛ- Благоевград за вземане на биологични проби за употреба на наркотични вещества.

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения с чл.59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и т.1.2 на приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 2. 11. от същата заповед. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат законоустановените с чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Релевантните за обективната съставомерност на трите нарушения признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното им описание.

Предвид изложеното въззивната инстанция не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт по отношение на това нарушение.

1. По отношение на нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП

Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия 3 съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.

По същество на нарушението съдът счита, че от събраните по делото доказателства установяват по изискуемия се несъмнен начин, че от обективна страна на посочените в НП време и място В. М. като водач на лек автомобил *****- е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил даденото му по надлежния ред предписание за даване на проби за химико-токсикологично изследване за установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения“, като за съставомерността му по чл.174, ал.3 ЗДвП се изисква единствено отказ от страна на водач на съответното моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или неизпълнение на предписание за даване на проби за химико-токсикологично изследване за установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.

Съдебният състав приема цялостното поведение на спрения за проверка водач – жалбоподателят М., като напълно съзнателно действие по осуетяване на възможността да му бъдат извършена посочената проверка за установявана на управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В случая той е отказал да бъде тестван с предложения му Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJM-0036, установяващ употребата на наркотични вещества. На следващо място, въпреки издадения му талон за медицинско изследване, не се е явил в СПО при МБАЛ-Благоевград в изрично указаното с талона време.

Изложеното обуславя извод за наличието на отказ на жалбоподателя да бъде проверен за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и да изпълни предписание за даване на проби за химико-токсикологично изследване за установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В настоящия случай М. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което правилно в АУАН и НП са посочени и двата алтернативно предвидени състава на нарушението /наличието на който и да е от тях обуславя извод за извършено нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП/, като предвид използването на съюза „и“ /а не „или“/ не съществува неяснота за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят.