Решение № 3908 от 22.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3908 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110210492 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Б. Л. М., ЕГН ********** против наказателно постановление № 26-4332-003413 от 08.04.2026 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.28, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро (49,99 лева) на основание чл.185 от ЗДвП; за нарушение на чл.80а, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) на основание чл.183а, ал.2 от ЗДвП; за нарушение на чл.80а, ал.2, т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) на основание чл.183а, ал.2 от ЗДвП; за нарушение на чл.80а, ал.2, т.12 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) на основание чл.183а, ал.2 от ЗДвП; за нарушение на чл.80а, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 15,34 евро (30 лева) на основание чл.183, ал.1, т.6 от ЗДвП и за нарушение на чл.80а, ал.1, т.5 от 1

ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 15,34 евро (30 лева) на основание чл.183, ал.1, т.6 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, понеже свидетелят по акта бил само един, като не било взето становище относно субективната страна на нарушенията и вината на нарушителя. Липсвали и доказателства, като се оспорва изцяло установената от АНО фактология.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят, нередовно уведомен, не се явява и не се представлява. Призовката е била върната в цялост с отбелязване, че същият не е бил открит на адреса, посочен в жалбата, при посещение на три различни дати и не отговарял на оставените в пощата съобщения, поради което съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.4 от ЗАНН.

За АНО, редовно призован, не се явява представител в откритото съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. П., с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално поискано адвокатско възнаграждение от другата страна.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2026 г., около 18:51 часа, жалбоподателят Б. Л. М. управлявал индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС) марка „..***''“, модел „..***''“, като се движел в гр. София по бул. „Черни връх“ до магазин „Фантастико“, в посока от ул. „Филип Кутев“ към кв. „Драгалевци“. В това време свидетелят А. С. и колегата му В. Г. – служители в ОПП-СДВР се придвижвали в близост със служебния си автомобил, когато забелязали как Б.

М., излизайки от кръговото движение до магазин „Фантастико“, не подал 2 сигнал за отклонение надясно, а след това не се движил най-близо до дясната граница на платното за движение, понеже липсвала велосипедна инфраструктура (велосипедна алея). Жалбоподателят М. преминавал с ИЕПС последователно от едната в другата пътна лента, движейки се между автомобилите и създавайки опасност за останалите участници в движението.

Освен това, предвид часа, видимостта била намалена, но М. не ползвал светлоотразителна жилетка. В района на пешеходната пътека до магазин „Фантастико“ М. не намалил скоростта си и не се съобразил с приближаващите пътни превозни средства при пресичане на платното за движение. Когато полицаите подали звуков и светлинен сигнал на М. да спре движението си, той увеличил скоростта и се опитал да избяга, като се качил с ИЕПС на тротоара, който бил обособен само за пешеходци и започнал да се движи по него. Дори първоначално М. успял да се отдалечи от полицаите, но заедно с него ИЕПС управлявала и непълнолетната му дъщеря, която спряла на подадения полицейски сигнал и единствено това накарало М. да преустанови движението си и да се върне на мястото, където дъщеря му спряла за полицейска проверка. Жалбоподателят М. се държал изключително агресивно към полицаите, като дори влязъл в словесен конфликт със стоящ наблизо гражданин, който му направил забележка за неразумното управление.

Жалбоподателят заявил на полицаите, че ако дъщеря му не била с него, въобще нямало да спре за проверка след подадения полицейски сигнал.

Предвид на това срещу жалбоподателя Б. М. бил съставен АУАН № 5159858 от 14.03.2026 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушенията, които били квалифицирани по чл.28, ал.1, т.2 от ЗДвП; по чл.80а, ал.1, т.4 от ЗДвП; по чл.80а, ал.2, т.7 от ЗДвП; по чл.80а, ал.2, т.12 от ЗДвП; по чл.80а, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.80а, ал.1, т.5 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 26-4332-003413 от 08.04.2026 г., с което за нарушение на чл.28, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро (49,99 лева) на основание чл.185 от ЗДвП; за нарушение на чл.80а, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в 3 размер на 51,13 евро (100 лева) на основание чл.183а, ал.2 от ЗДвП; за нарушение на чл.80а, ал.2, т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) на основание чл.183а, ал.2 от ЗДвП; за нарушение на чл.80а, ал.2, т.12 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) на основание чл.183а, ал.2 от ЗДвП; за нарушение на чл.80а, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 15,34 евро (30 лева) на основание чл.183, ал.1, т.6 от ЗДвП и за нарушение на чл.80а, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 15,34 евро (30 лева) на основание чл.183, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля А. С., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелят С. подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Сподели как забелязал жалбоподателя Б. М., който управлявал ИЕПС да излиза от кръговото движение до магазин „Фантастико“ без да подаде сигнал за отклонение надясно, а след това не се движил найблизо до дясната граница на платното за движение, понеже липсвала велосипедна инфраструктура (велосипедна алея). Жалбоподателят М. преминавал с ИЕПС последователно от едната в другата пътна лента, движейки се между автомобилите и създавайки опасност за останалите участници в движението. Освен това видимостта била намалена, а той не ползвал светлоотразителна жилетка. В района на пешеходната пътека до магазин „Фантастико“ М. не намалил скоростта си и не се съобразил с приближаващите пътни превозни средства при пресичане на платното за движение. Когато полицаите подали звуков и светлинен сигнал на М. да спре движението си, той увеличил скоростта и се опитал да избяга, като се качил с ИЕПС на тротоара, който бил обособен само за пешеходци и започнал да се движи по него. Дори първоначално М. успял да се отдалечи от полицаите, но заедно с него ИЕПС управлявала и непълнолетната му дъщеря, която спряла на подадения полицейски сигнал и единствено това накарало М. да преустанови движението си и да се върне на мястото, където дъщеря му спряла за полицейска проверка. Жалбоподателят М. се държал изключително агресивно към полицаите, като дори влязъл в словесен конфликт със стоящ наблизо гражданин, който му направил забележка за неразумното управление.

4

Жалбоподателят заявил на полицаите, че ако дъщеря му не била с него, въобще нямало да спре за проверка след подадения полицейски сигнал.

Показанията на свидетеля бяха изключително подробни, логични, последователни и непротиворечиви, като кореспондират напълно с приложения по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не бяха ангажирани никакви други доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборват установената фактическа обстановка, поради което възраженията му за недоказаност на административните обвинения са неоснователни.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира следното:

Относно нарушението по чл.28, ал.1, т.2 от ЗДвП:

АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение.

Неоснователно е възражението, че свидетелят по акта бил само един, тъй като според чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно изискването за минимум двама свидетели в акта е само когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, а в случая свидетелят по 5 акта В. Г. е бил очевидец на нарушенията, тоест той е свидетел присъствал при извършването и установяването на нарушенията и съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът може да се състави само в негово присъствие без необходимостта от втори свидетел.

Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1, т.2 от ЗДвП, за предупреждаване на останалите участници в движението за намерението си да извърши маневра водачът на пътно превозно средство подава десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре - за завиване надясно или за отклонение надясно. По делото беше категорично установено от обективна страна, че при управление на ИЕПС и излизайки от кръговото движение до магазин „Фантастико“ на бул. „Черни връх“, жалбоподателят Б. М. не е подал сигнал за отклонение надясно, тоест от обективна страна е налице нарушение на цитираната разпоредба.

От субективна страна жалбоподателят, като водач на посоченото ИЕПС е извършил нарушението виновно, понеже е бил длъжен да подаде сигнал за маневрата, но не го е сторил. Дори деянието да е осъществено при форма на вината непредпазливост, то същото отново е извършено виновно, тъй като М. обективно е могъл и е бил длъжен да подаде сигнал преди маневрата.