Решение № 11774 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11774 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110108104 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу ДРУЖЕСТВО ЕИК *********, за признаване на установено, че ответникът дължи сумата 318.93 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г. и от 01.01.2022г.-30.04.2022г. както и по изравнителни сметки за период 01.05.2021 г.-30.06.2021 г. и от 01.07.2021 г.-30.04.2022г. и не е заплатил законова лихва за забава от 73.93 лв. - законна лихва за 01.07.2020г.-10.05.2023г. както и 2.72 лв. главница за дялово за период 01.07.2020г.-30.09.2020г. както и 0.92 лв.

31.08.2020г.-10.05.2023г. за забава върху главницата до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че между него и ответника не е налице договор за доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло топлинна енергия до процесния обект.

Твърди, че доставената енергия е използвана за небитови /стопански/ нужди. Сочи, че ответникът се явявя потребители на топлинна енергия за стопански нужди с адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, аб. № 429276. Навежда ответника да са се обогатил неоснователно за сметка на ДРУЖЕСТВО до размера на обедняването, т.е. стойността на доставената топлинна енергия и услугата за дялово разпределение. Поради забавата претендира обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва за периода посочен в исковата молба. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който са изложени твърдения и са представени доказателства за извършено плащане в полза на ищеца.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата от 321,65 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки без валидно облигационно правоотношение услугите на ищеца, както и акцесорното притезание с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът в изпълнение на дадените от съда указания е уточнил, че претендира сумата о т 145,15 лева – главница за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., както и сумата от 170,03 лева – главница за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г..

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго, 2) обедняване на това лице, което е свързано със съответното обогатяване, 3) липса на правно основание за имущественото разместване и 4) липса на друга правна възможност и ред за защита.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) факта на своето обедняване, т.е. намаляване на актива и/или пропускане на сигурно увеличение на имуществото, 2) факта на обогатяването на ответника, т.е. увеличаването на актива, така и намаляването на пасива или спестяването на имуществени разходи, както и 3) връзката между обедняването и обогатяването.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на основание за имущественото разместване, както и твърденията за извършеното плащане в полза на ищеца.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно приложените писмени доказателства към отговора на исковата молба и заключението по допусната допълнителна СЧЕ се установява, че ответникът е заплатил в цялост процесното притзание. Общата сума, платена от ответника в периода от 08.2021 г. до 20.07.2023 г. е в размер на 792,99 лева. Съгласно заключението част от плащанията са извършени преди образуването на настоящето производство, а други в хода на съдебното дирене. Съдът е длъжен да съобрази настъпилите в хода на производството релевантни спрямо спорния предмет факти, арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно настоящият иск за главницата следва да бъде отхвърлен, поради направено плащане, с което се погасява изцяло твърдяното от ищеца субективно материално притезателно право.

2

Задължението по чл. 59 от ЗЗД е безсрочно. В тази връзка е необходимо кредиторът да е поканил длъжника да изпълни, за да изпадне последният в забава. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на ответника в забава е необходима покана.

По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответника е изпратена покана за плащане на сумата, с която ответника неоснователно се е обогатил. Ето защо исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлени, тъй като ответникът никога не е изпадал в забава. Сумите, които са отнесени от ищеца за погасяване на мораторна лихва, следва да бъдат преизчислени към главницата, тъй като същите никога не са били дължими.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищеца, доколкото ответникът, макар и платил в хода на процеса, е станал причина за образуването на настоящето производство. Ищецът има право на разноски в размер на 600 евро.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО ЕИК ********, срещу ДРУЖЕСТВО ЕИК *********, за признаване на установено, че ответникът дължи сумата 318,93 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., както и за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумите; както и за сумата от 79,93 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г.-10.05.2023 г.; както и сумата от 2,72 лева - главница за услугата дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г.; както и сумата от 0.92 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2020 г. до 10.05.2023 г., които суми е била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 27392/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДРУЖЕСТВО ЕИК *********, да заплати на ДРУЖЕСТВО с ЕИК: ********, сумата от 600 евро, представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство.

3

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4