Решение № 439 от 22.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Бургас, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Т. Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Т. Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500200 по описа за 2023 година

С Решение № 2364/26.10.2022г., постановено по гр. дело №5237/2022г. по описа на Районен съд –Бургас е изменен размера на издръжката, дължима от М. Х. Н. от гр. Ч. на М. М. Н. от гр. Я., който размер е определен с Решение по гр.д. № 8310/2014г. по описа на РС - Бургас, като е увеличен от 100 лева на 250 лева месечно. С цитираното решение, съдът е осъдил М. Х. Н. да заплаща на * си дъщеря М. М. Н., действаща чрез своята майка и законен представител – К. И. П., издръжка в размер на 250 лева месечно, начиная от датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2022г. до настъпване на законна причина, водеща до изменението на размера или отпадане на дължимостта на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане до окончателното му издължаване.

Бургаският районен съд е постановил, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта за издръжката.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от М.

Х. Н., чрез адв. Юли Страшимиров, с която претендира атакуваното решение 1 да бъде отменено в частта, в която е определена издръжка над минимално определения размер в чл. 142, ал. 2 от СК и са възложени разноски по делото и вместо него да бъде постановен съдебен акт от настоящата инстанция, с който предявените искови претенции за изменение на издръжката в претендирания размер от 250 лева, да бъдат отхвърлени.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното решение. Навеждат се доводи във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест. Посочва се, че по делото не са били налице доказателства за установяване възможността на въззивника да заплаща издръжка в размер над определения минимум. Твърди се, че с оглед влошеното здравословно състояние и прекратено трудово правоотношение, жалбоподателят не би могъл да изпълнява задължението си в определения от съда размер. Претендира се отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени предявените искови претенции в претендирания размер.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените в производството по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, депозира писмено становище чрез своя процесуален представител, в което изразява становище по основателността на депозираната въззивна жалба.

Ответната страна по въззивната жалба – ** дете М. М. Н., действаща чрез своята майка и законен представител К. И. П. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и изразява несъгласие с наведените от въззивника доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.

В депозирания отговор се твърди, че с доклада по делото, първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 154 от ГПК и е указал на страните подлежащите на доказване факти. Излага се становище във връзка с извода на съда за безусловност на задължението за издръжка, независещо от трудовата заетост.

Посочва се, че в производството по делото, правилно са съпоставени нуждите на детето с възможностите на родителя. Отбелязва се, че предвид трудоспособната възраст на въззивника, оставането му без работа има 2 временен характер, както и че заболяването (д.) не се отразява върху неговата работоспособност. В отговора се оспорват изложените в жалбата твърдения за липса на финансови възможности за изпълнение задължението за издръжка в претендирания размер. Подчертава се, че след постановяване на съдебното решение, въззивникът е изплатил присъдената издръжка в размер на 250 лева за периода от подаване на исковата молба до настоящия момент.

С отговора се претендира да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от М. М. Н. - * – действаща чрез своята майка и законен представител – К. И. П., с който се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да бъде изменена заплащаната до този момент издръжка на малолетното дете от неговия баща – М. Х. Н. от сума в размер на 100 лева на сума в размер от 250 лева, считано от датата на предявяването на иска – 15.08.2022г. В исковата молба се посочва, че е изминал значителен период от време, изменени са социално-икономическите и инфлационни отношения в страната. Посочва се, че нуждите на детето са нараснали и за неговото отглеждане и осигуряване на добър жизнен стандарт, обучение и битови потребности е необходима сума, значително по-голяма от присъдената издръжка. В исковата молба се посочва, че детето е израснало физически много бързо и нуждите й от облекло, обувки и храна рязко да се увеличили, нуждае се от надежден компютър и интернет, а от една година е започнала да посещава уроци по **, за които нейната майка заплаща месечна такса.

Ответната страна по предявения иск – М. Х. Н. депозира по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, в който посочва, че признава предявената 3 претенция до размера, определен в чл. 142 от СК, като в останалата му част искът е неоснователен. Посочва, че е материално затруднен, тъй като към настоящия момент е безработен, тъй като в началото на месеца отново е загубил работата си, а от друга страда от лека форма на д., което допълнително затруднява възможността му да полага физически труд, както до сега. Посочва, че майката на детето разполага с много имоти и притежава строителен бизнес, но въпреки това той самият прави всичко възможно да заплаща издръжка за отглеждането на детето М.. В писмения отговор, депозиран пред първоинстанционния съд, М. Н. посочва, че не оспорва нуждата от издръжка на детето, но твърди, че към настоящия момент му е абсолютно невъзможно да заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно, тъй като на този етап той не разполага с такива финансови възможности, а отделно и заведеното съдебно производство го натоварва допълнително финансово.

За да уважи претенцията на малолетния ищец, първоинстанционният съд е съобразил, че минималният законоустановен размер на издръжката значително надвишава преждеопределения. Съдът е приел, че считано от определяне на размер на издръжката през 2014г. детето е пораснало с ** години и е във възраст, която е характерна с интензивно израстване, а това предполага завишена необходимост от средства за дрехи, храна, учебни пособия и ежедневни разходи. Съдът е приел, че първоначалния размер на издръжката е определен при други икономически условия, а са ноторни постоянно протичащите инфлационни процеси, довели до увеличаване цените на стоките от първа необходимост.

Съдът в своето решение е приел, че бащата на детето е в трудоспособна възраст и липсват доказателства за причини от обективен порядък и с траен характер, поставящи го в невъзможност да дава на своето дете издръжка.

Първоинстанционният съд е приел, че размерът на необходимата издръжка на детето М. е сума в размер от 450 месечно, като е посочил, че този размер се явява достатъчен за покриване на базовите потребности на детето, а същевременно не би позволил луксозни разходи, като от тази сума, съдът е приел, че 200 лева ще бъдат поети от страна на майката на детето, а останалата част от сумата – 250 лева ще бъде поета от страна на бащата.

4

П р и извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата.

П о наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:

По делото не се спори, а и видно от представеното по делото Удостоверение за раждане от ***г., изд. от Община Б. е видно, че детето М.

М. Н. е родена на ***г. в гр. Б. от майка – К. И. П. и от баща – М. Х. Н. и е съставен Акт за раждане № * от ***г. от Община Б. По делото не се спори и относно обстоятелството, че понастоящем М. М. Н. е навършила * години и е ученичка във ** клас.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че въз основа на влязло в законна сила на 26.03.2015г. - Решение № VІІІ-371 от 06.03.2015г., постановено по гр. дело № 8310/2014г. по описа на Районен съд – Бургас е осъден М. Х. Н. да заплаща издръжка в полза на своето дете М. М. Н. чрез нейната майка и законен представител К. И. П. сума в размер на 100 лева месечно, считано от 27.11.2014г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По делото се установява, че майката на ** дете – М. Н. – К. П. има и друга дъщеря – Д. И. И., родена на ***г. в гр. Я., която понастоящем е **. По делото са представени доказателства, че Д. И. продължава своето обучение във висше учебно заведение и нейната майка - К. Н. заплаща дължимата семестриална такса за нейното обучение. По делото е представена Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, от която единствено може да се направи извод, че майката на малолетното дете М. – К. И. П. е самоосигуряващо се лице, но няма данни за нейната трудова заетост и за реализирани от нейна страна ежемесечни приходи от трудовата й дейност.

От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на детето М. – М. Х. Н. се е установил да живее в гр. Ч., понастоящем е безработен – видно от представената в първоинстанционното производство Регистрационна карта, изд. от Дирекция „Бюро по труда“ – Созопол с начална дата на регистрацията – 05.09.2022г. По са представени доказателства, от 5 които е видно, че на М. Х. Н. са му отпуснати лекарства, свързани с лечението на д.. Представени са и доказателства, че същият притежава недвижим имот, находящ се в гр. Ч., представляващ застроено дворно място с площ от 410 кв.м.

По делото няма данни бащата на детето да реализира други доходи, както и няма данни да има и други задължения, както и други задължения за заплащане на издръжка.

На основание чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

На основание чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Безспорно е, че задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат по силата на чл. 142, ал. 1 от СК. Необходимо е да се престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са достатъчни за правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с техните нужди, които се преценяват с оглед на правилното им отглеждане, здравословно състояние, възраст, получаване на образование и задоволяване на техните потребности. Именно по тези причини родителите са длъжни да осигуряват съответната част от необходимата за децата си издръжка, съобразно своите възможности, с цел създаването на нормални условия за живот, възпитанието и обучението им, като интересите на децата следва да бъдат защитени по същия начин, както ако двамата родители живееха заедно.

Разпечатката съдържа 41 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0281e5cb-06c1-49e9-b9fe-b1454dcf7406