Решение № 792 от 26.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300500422 по описа за 2025 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по две жалби: 1.Въззивна жалба от „Лъки инвест-***“ ЕООД, ЕИК***, представлявано от *** Й.Б.К., чрез адв. Т. Н.К. против Решение № 595/ 18.11.2024г. постановено по гр.д.№ 398/ 2024г. по описа на АРС, с което са уважени предявенитe от ищците Е. Г. Б., същата за себе си и като законен представител на малолетните деца К. К.Б. и Й. К.Б. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от по 100 000 лева, частично предявени от пълния размер от 181 097,88 лева, както и на К. В. Б. –в размер на 70 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на К.П. Б., настъпила при трудова злополука на ***г. в *** ***, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането ***г. до окончателното им изплащане. С петитума на жалбата се иска отмяна на обжалваното решение на АРС и отхвърляне на предявените искове, алтернативно намаляване на присъдените обезщетения на четиримата ответника, ведно със законните последици от това, както и приспадане на присъдените суми, изплатени застрахователни обезщетения в размер на 206 706,36 лв , който районният съд не е отчел при постановяване на решението. В тази насока се изтъкват доводи и оплаквания, свързани с начина на интерпретация на събраните гласни доказателства - свидетелските показания на разпитаните лица от районния съд, както и обстоятелства относно поведението на ищците – съпруга и малолетни низходящи при 1 загубата на техния съпруг и баща, за което се намира да не съответства на описаното в исковата молба относно степента на причинените болки и страдания от близкия родственик, вкл. поради неползване на отпуск от страна на ищцата Е. Б., както и непроменения начин на живот на членовете на семейството на пострадалия при трудовата злополука техен наследодател К. Б., преди и след неговата загуба.

В тази насока е извършен от жалбоподателя чрез проц.си представител допълнителен анализ на св.показания по делото, вкл. при оспорване на присъдения размер на тези ищци като несъответен на критерия по чл.52 ЗЗД. Постановеното решение по отношение на четвъртата ищца К. В.Б. се оспорва с доводите от една страна, че същата няма качеството на законен наследник на починалото лице, както неправилно приетото от РС, че тази ищца била възрастна и нямала подкрепа, на която да разчита след смъртта на сина си К.. Излагат се съображения също така и за необсъждане на обстоятелствата от съда, свързани това, че от ищците е била получена от застрахователното дружество от всеки от тях сумата по 68 902,12 лв като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на загубата на техния съпруг и баща.

Постъпил е ОВЖ от ищците Е. Г. Б., лично за себе си и като законен представител на малолетните деца К. и Й. К. Б. и К. В. Б., представлявани от адв.А. М., САК, в който отговор оспорват жалбата в частта на оплакванията относно мотивите на обжалваното решение като недопустима, а в останалата част, като неоснователна, по изложени доводи и съображения в отговор на повдигнатите от жалбоподателя спорни фактически и правни въпроси пред въззивната инстанция. Иска се жалбата да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение като се присъди АВ на основание чл.38, ал.2 ЗА за настоящата инстанция.

2. Налице е и частна жалба от адв.А. М., САК, като пълномощник на ищците в първоинстанционното производство против Определение № 5305/ 27.12.2024г. по делото, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното решение в частта на разноските, като същото не е увеличено за оказаната безплатна правна помощ на ищците. В тази насока се излагат съображения, основани на решението на СЕС - по дело С-438/22г., като се сочи, че постановеното определение не е в съответствие с това решение на СЕС съобразно изискващата се преценка за: вида на спора, интереса, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Сочи се практика и на ВКС. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК чрез присъждане на АВ за оказана безплатна правна помощ за първите ищци в размер на 10 250 лв, а за К. В.Б. – в размер на 6 250 лв.

По ЧЖ е постъпил отговор от „Лъки инвест-***“ ЕООД, ЕИК***, представлявано от *** Й.Б.К., чрез адв. Т. Н.К., с който се оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна, като същата се остави без уважение и се потвърди обжалваното определение на АРС по чл.248, ал.1 ГПК.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства намери следното:

Жалбите изхождат от надлежни страни, подадени са против подлежащи на обжалване 2 съдебни актове, в сроковете по чл.259, ал.1 ГПК и чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустими подлежат на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл.200 КТ и чл.86 и ЗЗД от ищците Е. Г. Б., същата за себе си и като законен представител на малолетните деца К. К.Б. и Й. К.Б. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от по 100 000 лева, частично предявени от пълния размер от 181 097,88 лева, както и на К. В. Б. – в размер на 70 000 лева, претендирани обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на К.П. Б. / съпруг на първата ищца , баща на ненавършилите пълнолетие деца К. К. и Й. К. Б. и син на ищцата К. Б./, която смърт настъпила при трудова злополука на ***г. в *** ***, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането ***г. до окончателното им изплащане.

С ОИМ ответният работодател по аналогични в настоящата въззивна жалба възражения е оспорил претендираните размери на определеното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя К. Б. от неговите законни наследници - съпруга Е. Г. Б. и децата му К. К. и Й. К. Б., както и поддържано е оспорването както по основание, така и по размер претендираното обезщетение за неимуществени вреди на майката на починалия К. Б. – К. Б., вкл. с възражението, че същата не се явява законен наследник на починалото лице.

По делото са безспорни фактите, че починалият е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността „***“ на пълен работен ден с място на работа *** ***, като на датата ***г. при изпълнение на трудовите си функции и задължения около 20-20.30ч. при получило се изръсване и пропадане на скален материал, Б. бил затрупан и му било причинено такова увреждане, което е несъвместимо с живота, в резултата на което същият е починал. Безспорно е също така, че декларираната от работодателя злополука е призната за трудова злополука по административен ред с влязъл в сила надлежен АКТ на ТП на НОИ – гр.*** – Разпореждане № ***/***г. на основание чл.55, ал.1 КСО, в каквато насока са представените по делото писмени доказателства. Тези безспорни между страните юридически факти, както и качествата на страните - съпруга Е. Г. Б. и деца К. К. и Й. К. Б., в качеството им на законни наследници, както и качеството на ищцата К. Б. като майка на починалия, са безспорни факти по делото, като такива са отчетени и от районния съд в първоинстанционното производство.

Обстоятелствата, на които ищците-законни наследници Е. Г. Б. и деца К. К. и Й. К. Б., основават причинените им неимуществени вреди от загубата на починалия им наследодател, обосноваващи претендираните от тях размери на обезщетенията за ангажиране имуществената отговорност на работодателя на основание чл.200, ал.4 КТ , се свързват с освен с близката родствена връзка с техния наследодател като член от семейството на ищците, отношенията между които били изключително топли, обичали се, а загубата на К. се отразила изключително тежко на Е. Б., изпаднала в шок от новината за починалия си съпруг, първоначално изпаднала в паника, въпреки което се опитала да се сдържи пред децата, но после рухнала. Организираното погребение на К. Б. на ***г. се провело при затворен ковчег поради тежките наранявания на тялото му. Мъката на съпругата му 3 продължила и след това, неприемайки случилото се в действителността и това, че К. го няма след съвместен живот 22 години, който й осигурявал спокойствие, подкрепа, не само финансова, но и емоционална, съвместната им грижа за децата, който следвало да растат без баща им, а ищцата Е. Б. – самотен родител. В резултата на това съпругата се затворила в себе си, не искала да излиза навън поради това, че съчувствието на хората я връщали към трагичната действителност, която действителност приемала изключително трудно, получила тревожни разстройства, както и проблеми със съня. Децата Й. и К. също много тежко приемали загубата на баща си, с който имали силна връзка, тъй като прекарвали голяма част от свободното си време заедно, обичали да ходят на риба. По отношение на детето К., р.***г. , загубата на баща му отворила празнина, станал по-затворен, по-раздразнителен , не споделя с майка си какво чувства и преживява, предпочитал да стои вкъщи, вместо да прекарва време с приятелите си. Детето Й., р.***г. , много често говорила за баща си и изразявала липсата му, както и детето К., която много им тежала, карала ги да се чувстват различни, непълноценни. За репарация на причинените на тези ищци неимуществени вреди същите са обосновали претендиран размер от по 250 000 лева за всеки от тях.

По отношение на ищцата К. Б., майка на починалия си син К., живееща в семейната си къща в ***, към момента на инцидента, като чула просто замлъкнала, притеснила се, че е възможно да получи инсулт или инфаркт, при повторното й позвъняване била силно разстроена, започнала да се вайка и оплаква сина си, която загуба била поредна след загубата на съпруга й, като трябвало да преживее най-тежкото си изпитание за една майка – загуба на дете, с което приживе имала силна връзка. Братът на К. живее в чужбина от дълго време, поради което основно К. полагал грижи за нея, вкл. ежеседмично я посещавал в *** и й помагал за работа по къщата. За репарация на причинените на тази ищца неимуществени вреди същата е обосновала претендиран размер от 70 000 лева.

Признати са от ищците обстоятелствата, както и съобразно представените в тази насока по делото писмени доказателства за това, че на Е., К. и Й. Б. е изплатено обезщетение от Дженерали застраховане АД по застраховка „Трудова злополука“ в размер на по 68 902,12 лв за всеки от тях, съобразно чл.200, ал.4 КТ , поради което претенциите при намаление на полученото по застраховката е поддържана в размерите от по още 181 097,88 лева за всеки от първите ищци, като разлика между претендираното и изплатено от застрахователя обезщетение от Дженерали застраховане АД, частично предявени в размера от по 100 000 лева в настоящия процес.

При уважаване на предявените искове РС е отчел обвързващата сила на влезлия в сила административния акт – Разпореждането на ТП на НОИ № ***/***г, с която процесната злополука е приета за трудова на основание чл.55, ал.1 КСО, както и материално правната легитимация на ищците, съпругата на починалия работник и неговата съпруга, както и неговата майка, да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на своя родственик чрез ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на неговия работодател. Материално правната легитимация на ищците Е., К. и Й. Б. не се оспорва от ответника, като с настоящата ВЖ се поддържа оспорването относно материално правната 4 легитимация на майката на починалото лице – К. Б. поради с оглед правилата на ЗН, доколкото съгласно чл.6 ЗН наследниците съпруга и деца изключват наследниците от възходяща степен като наследници по закон. При преценка относно легитимацията на ищеца К. Б. за предявяване на иск за обезщетение за неимуществени вреди като майка на починалото лице не е достатъчен формалният критерий по смисъла на Закона за наследството, доколкото съдебната практика, вкл. по реда на чл.290 ГПК преди постановяване на тълкувателното решение, съобразно която практика родителите на починалия са в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като правилата за наследяване по ЗН са непряко относими, доколкото претенцията не се основава на наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадалия от трудовата злополука. Това е така, тъй като се касае за ангажиране на обективна и безвиновна отговорност за обезщетение за вреди на работодателя, но която почива принципно на правилата на деликтната отговорност. Така съобразно т.2 от Постановление №4/ 25.05.1961 на Пленум на ВС на РБ , при смърт на пострадалия при непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед на наследствените им права, а родителите на починалия, като най-близки негови родственици имат право на обезщетение за преживените морални страдания. В тази насока са и първоначално решенията по чл.290 ГПК - Решение № 499/09.01.2012 по гр.д.№ 1577/ 2010г на ВКС – ГК, Решение № 140/ 24.07.2013г. по гр.д.№ 1328/ 2012г. на ВКС – ГК и др. родственици имат право на обезщетение за преживените морални страдания, в както се възприе и с актуалното ТР №1/ 21.06.2018г. по тълк. дело №1/ 2016г. на ВКС, ОСГТК.