Решение № 19 от 12.01.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Стара Загора, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20225530101846 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата С. М. В. твърди, че на ***** г., около 17:00 часа, на път 111-503, на 13 км. + 900 м., общ. Опан, водачът Н. Т. С. на лек автомобил марка и модел „********“, с peг. № ******, губи управление над автомобила си и реализира ПТП, като навлиза в насрещната пътна лента и блъска челно лек автомобил марка и модел „********“, с peг. № *********, управляван от В.

В. В., с пътник в същия автомобил ищцата, като при инцидента й били причинени телесни увреждания.

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица c peг. № ******* г. и образувано досъдебно производство № ***/***** г., по описа на РУ - Стара Загора.

След злополуката ищцата била транспортирана от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД и приета в Спешното отделение с оплаквания за натъртване в областта на гърдите и оток на дясна глезенна става. Направен й бил преглед и рентгенография на гръден кош и бял дроб с 1 поставена диагноза: контузия на гръдния кош. На 21.09.2021г. бил издаден болничен лист за временна неработоспособност в продължение на 14 дни.

След това на **** г. й била направена последваща рентгенография на дясна глезенна става, а на **** г. извършен преглед, след който била определена диагноза: навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. Пътният инцидент причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето довело до редица болки и страдания за нея. Заради контузията на гръдния й кош чувствала болки и дискомфорт при дишане. А поради навяхването и разтежението на ставните връзки на глезена й не можела да стъпва пълноценно на десния си крак и при ходене била принудена да накуцва.

Отокът около глезена й получил се вследствие на травмата бил силно болезнен и предизвиквал трудности в ежедневния й живот при ходене, изкачване на стълби, къпане, обличане и други. При натоварване и физическа активност болките се усилвали, като и до настоящия момент продължава да има оплаквания при промяна на времето и при по-усилни движения. Това в съчетание с болките и дразненията от останалите натъртвания и охлузвания по тялото довело до нарушения в съня й, заради което през деня се чувствала отпаднала и летаргична. Изживеният силен стрес от произшествието е рефлектирал върху общото емоционално състояние на ищцата. В резултат на ПТП страдала от честа смяна на настроенията, изпитва приливи на страх и безпокойство. Притеснявала се да се качи в автомобил, чувства се напрегната и неуверена, когато се возела в МПС. Страхувала се, че злополуката може да се повтори отново.

Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил марка и модел „********“, с peг. № ******, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с полица валидна от 27.11.2020 г. до 26.11.2021 г. Във връзка това, на 05.01.2022 г. ищцата отправила молба - претенция с вх. № *****г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящият момент застрахователят е изплатил 710 лв. застрахователно обезщетение.

2

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на ***** г., при което са й причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествието, посредством молба-претенция от 05.01.2022 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на иска.

Изяснява, че пред застрахователя била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцата за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от ***** г., във връзка с което била образувана застрахователна преписка № ********. По същата била определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 710 лв. с преводно нареждане от 04.08.2022 г.

Ответникът сочи, че оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер вкл. всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие било настъпило единствено по причина от действията на водача Н. С. при управлението на лек автомобил „****“ с peг. № ******, т.е. оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача С.. Оспорва твърденията, че поради осъществяване на ПТП от ***** г., за ищеца да са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния. Оспорва твърденията, че в причинно - следствена връзка с механизма на произшествието, за ищеца са настъпили телесни травми и здравословни състояния като посочените в исковата молба. Оспорва твърдението, че спрямо ищеца като самостоятелни увреждания са настъпили сочените в исковата молба: контузия на гръдния кош; навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. Оспорва твърдението, че е пострадала 3 психиката на ищеца, че същия сънува кошмари, че има проблеми със съня следствие процесното ПТП. Оспорва, че същият е в депресивно състояние.

Оспорва твърденията, че и към момента е затруднен нормалният начин на живот на ищеца поради травма, настъпила при произшествието. Изцяло оспорва твърденията, че възстановителния период от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент не е завършил, тъй като не били налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент.

На самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинноследствена връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент.

Твърди изключителен принос на пострадалия за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени като пътник в лек автомобил „****“, нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържа, че причина за настъпване на телесните травми за пострадалия е извършено нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП, пострадалият - като пътник в лек автомобил марка „****“ е създал предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на произшествието и е улеснил тяхното възникване. Поддържа, че телесните травми в конкретния им морфологичен характер и тежест са настъпили за пострадалия като резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137а ЗДвП.

Освен всичко изложено оспорва и претенцията по размер като завишена.

На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

4

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.

498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. В случая осъдителният иск е допустим /вж. писмени доказателства, л. 18-20 от делото/.

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 432, ал. 1 КЗ/.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 429, ал. 1 и чл. 477 КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

5

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки /юридически факта/: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника застраховател.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, а и между страните не са спорни фактите, че 1/ на ***** г., около 17:00 часа, на път 111-503, на 13 км. + 900 м., общ. Опан е настъпило ПТП между водачът Н.

Т. С. на лек автомобил марка и модел „********“, с peг. № ****** /управляван от Н. С./ и лек автомобил марка и модел „********“, с peг. № *********, управляван от В. В. В., с пътник в същия автомобил ищцата, 2/ към датата на настъпване на ПТП била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между водача, управлявал лек автомобил марка и модел „********“, с peг. № ****** и ответника, 3/ предявяването на застрахователна претенция от ищцата към ответника на 30.03.2020 г. и 4/ че е заплатено застрахователно обезщетение на ищцата от ответника в размер на 710,00 лв. на дата 04.08.2022 г. – след подаване на исковата молба.

Разпечатката съдържа 36 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02810cc9-dc6f-4ea1-b990-240273798149