Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 11.01.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 449/2023
Вид
Решение № 10
Подписан
11.01.2024
В сила
11.01.2024
Състав
Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Гергана Огнянова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.3 · Закон за пътищата
  • чл.75, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. С., 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500449 по описа за 2023 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №749/12.10.2023г. по гр.д.№965/2023г. на С.ски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ЗАД „А.“ АД, гр.С. против Община С. искове, както следва: иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл. 50 от ЗЗД за заплащане на сумата 3115,14лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка за щета, причинена на трето лице, в резултат на настъпило ПТП в резултат на управление на МПС, пропаднало в необозначена и несигнализирана хлътнала шахта на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2023г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 948,39лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 01.03.2020г. до 06.03.2023г. С решението са присъдени разноски на ответната страна в размер на 500лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – ЗАД „А.“ АД, гр.С. изцяло.

1

В жалбата си застрахователното дружество чрез пълномощника си юриск. Г. В. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва, че от разпита на свидетеля се установило, че застрахователното събитие е настъпило на територията на град С. на ул. И., посочена от свидетеля като улицата на излизане от С. в посока Я.. Механизмът на ПТП бил установен от заключението на вещото лице. Въззивникът счита, че противно на приетото от първоинстанционния съд, механизмът на настъпване на вредите, процесната неизправност на пътната настилка, характерът и размера на вредите на МПС се установили от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице. Счита, че самият съд не положил усилия да изясни релевантните факти, като не поставил на свидетеля точно въпросите, зададени с молба от 29.05.2023г. и не му предявил приложените уведомление за щета и декларация на водача от 02.07.2018г.

Съдът не взел под внимание факта, че инцидента е станал преди 5 години с един от многото служебни автомобили, които свидетелят управлявал, за това е следвало да му предяви посочените доказателства. Освен това съдът не изслушал приетото по делото доказателство, съдържащо информация относно правнорелевантните факти – аудиозаписът на регистрираното на 02.07.2018г. в 11,26ч. повикване на тел. 112. На следващо място съдът дал неправилна квалификация на спора – чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.50 от ЗЗД, вместо чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и неправилна формулировка на препятствието – шахта, вместо действителното – дупка на пътното платно. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да уважи исковите му претенции изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – Община С..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна 2 въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна Община С. чрез пълномощник юриск. Н. Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че ищецът не ангажирал доказателства, чрез които да изясни времето, мястото и начина на настъпване на твърдяното ПТП.

Свидетелят нямал спомени относно същото. Съдът извършил по отношение на разпита му всички процесуални действия законосъобразно. Вещото лице посочило, че е „възможно“ настъпването на щетите при твърдените обстоятелства. Намира направените с въззивната жалба доказателствени искания за преклудирани и моли да не бъдат уважавани. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение. Няма направени доказателствени искания.

По направените с въззивната жалба доказателствени искания за изслушване на аудиозапис от обаждане до тел.112, преразпит на свидетел и разпит на нов свидетел, съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като е оставил същите без уважение.

В с.з., въззивникът ЗАД „А.“ АД, гр.С., редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалният му представител по пълномощие – юриск. В., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Изложени са подробни съображения относно основателността на исковите претенции, аналогични с тези, развити във въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС като неправилно и незаконосъобразно и да осъди ответника по делото да му заплати изцяло претендираните искови суми. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. въззиваемата страна – Община С., редовно призована, се представлява от пълномощник – юриск. Ц., който оспорва въззивната жалба и поддържа изложеното в отговора на същата. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на 3 изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата обаче е непълна, като следва да се ДОПЪЛНИ със следните, установени от събраните по делото пред районен съд доказателства /бланка за входящо обаждане в Call Center на А. и показанията на свид. К./, но невключени в установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, обстоятелства:

На 02.07.2018г. в 11:33:02 е постъпило обаждане в Call Center на „А.“ АД от тел. ***, заявител В. К. - ползвател, с което е заявено събитие – щети по застрахован лек автомобил, марка „М.“, рег. № ..., посочен час на събитието 11:00; място на настъпване: гр. С., ул. „И.“, при механизъм: преминава през дупка и уврежда дясна задна джанта; уведомени компетентните органи.

При разпита си пред районния съд, свид. В. К. е посочил, че доколкото си спомня инцидента бил с дупка, на улицата на излизане от С. в посока Я..

Дупката се падала отдясно на пътното платно. Не помни дали е била видима.

Той управлявал с около 50 км/ч. Не помни посоката си на движение. Щетите по автомобила били гума и джанта.

Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав направи следните правни изводи:

4

Искът, с който първоинстанционния С.ски районен съд е сезиран, е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община С., намиращ правното си основание в чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД. Следва да се посочи, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е погрешна, но въпреки това, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е указал правнорелевантните факти, които страните е следвало да установят с надлежни доказателства в производството. Делото не е останало неизяснено от фактическа страна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло предявения иск, районният съд е приел, че по делото е останало недоказано точното време и място на настъпване на застрахователното събитие, нито препятствието и начинът, по който са настъпили материалните щети по автомобила.

Въззивният състав не споделя този извод на районния съд, който е необоснован.

За да бъде уважен иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От събраните по делото пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС” между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения лек автомобил марка „М.“, модел S63, рег. № ... към датата на настъпване на застрахователното събитие /02.07.2018г./.

От представеното платежно нареждане от 07.08.2018г. се установява заплащане стойността на щетата от застрахователя на собственика на автомобила „Кронос Ауто Рент“ ЕАД и впоследствие на 18.07.2018г. заплащане от собственика на автомобила на оторизирания сервиз „ДарсАуто“ ЕООД извършването на ремонта на задната дясна джанта.

Няма данни, както и твърдения, ответната Община С. да е заплатила платеното застрахователно обезщетение на застрахователя.

5

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ – лек автомобил марка „М.“, модел S63, рег. № ..., е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община С. по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Анализирайки подробно и във връзка едни с други всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, се установява по несъмнен начин мястото на процесното ПТП.

От събраните по делото доказателства се установява, че водачът В. К. в резултат от преминаване с лек автомобил марка „М.“, модел S63, рег. № ... през дупка на пътното платно на ул.“И.“, гр. С. е претърпял ПТП с материални щети – увредена задна дясна джанта.

От представените с исковата молба и приети като доказателства по делото писмени материали – уведомление – декларация за щета от 02.07.2018г., декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от 02.07.2018г, двете подадени от водача В. Вълчев К., подписал се лично с заявяване за известна наказателна отговорност при невярно деклариране; извлечението от регистъра на Call Center на А. от 02.07.2018г., съдържащ подробно отразяване на обаждането и дадената от заявителя информация за настъпилото събитие, се установява по категоричен начин, че 6 въпросното ПТП е настъпило на 02.07.2018г. около 11:00 часа в гр. С., на ул.