Решение № 206 от 01.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пловдив, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20215300900609 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба, постъпила в РС Пловдив на 09.06.2021 год., подадена от „Юробанк България“ АД, против Т. В. В..

Производството пред ПРС е прекратено с определение от 22.06.2021 год. и делото е изпратено по подсъдност на ОС – Пловдив, пред който е образувано под номер 609/2021 год. С исковата молба са предявени искове за установяване на парични вземания по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 26.10.2018 год. между „Юробанк България“ АД от една страна, в качеството на кредитор и С. Д. и Т. В. В., от друга страна, в качеството на кредитополучатели, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 40 000 лв. за текущи нужди. Кредитът бил отпуснат за срок от 69 месеца и подлежал на издължаване чрез месечни погасителни вноски, в размер на по 754,80 лв., последната от която с падеж 15.07.2024 год. Неразделна част от договора бил погасителен план, в който било отразено съгласието на страните досежно броя, падежа и размера на погасителните вноски.

Постигнато било съгласие, че за предоставения кредитен ресурс се дължи възнаградителна лихва, която според погасителния план била в общ размер на 9225,93 лв. за целия срок на договора. Договореният лихвен процент при сключването на договора бил формиран от два компонента: референтен лихвен процент Прайм и договорна надбавка от 6,35%. РЛП Прайм за необезпечени кредити се определял от Комитета по управление на активите и пасивите, в съответствие с методологията на банката. Към момента на 1 сключването на договора и до 23.03.2020 год. РЛП е бил в размер на 1,15%. Така, първоначално договореният лихвен процент е бил 7,5% и се е прилагал до 14.03.2019 год., когато лихвата била увеличена с 3,5% поради неизпълнение на преференциалните условия /неизпълнение на условието за оборот по сметката/, като достигнала 11%; за периода от 15.01.2020 год. до 15.03.2020 год. договорната лихва била в размер на 12,5%, като промяната в посока увеличение с 1,5% се дължала на неизпълнение на условието за плащане на застрахователна премия, а в периода от 16.03.2020 год. до 27.09.2021 год. лихвата била 12% /поради промяна на РЛП/. Договорено било, че при забава просрочените вноски се начислявала мораторна лихва в размер на възнаградителната лихва плюс 10 пункта.

Кредитът бил усвоен от кредитополучателите по банков път в деня на сключването на договора.

Според чл. 14 от договора при непогасяване в срок на една или повече погасителни вноски банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради неплащането на вноските след тази с падеж 15.09.2019 год. и следващите, с падеж настъпил на 15-то число, до 15.07.2020 год., банката обявила вземането си по договора за предсрочно изискуемо и уведомила за това кредитополучателите чрез връчване на писмено изявление на 20.07.2020 год. Връчването било осъществено чрез ЧСИ Константин Павлов.

Към момента на обявяването на предсрочната изискуемост по кредита били направени 10 погасителни вноски в общ размер на 7 932 лв., с които били погасени следните компоненти от дълга: главница в размер на 4 660,38 лв.; лихви - 2 825,70 лв.; такси - 26,51 лв. и застраховки - 419,41 лв.

След обявяването на предсрочната изискуемост, на 01.12.2020 год. банката подала заявление за снабдяването й със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но предвид постъпването на възражение от Т.В., предприема действия по установяване на вземането си по исков ред.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което бъде признато за установено в отношенията между страните, че Т. В. В., в качеството на съкредитополучтел, дължи на „Юробанк България“ АД следните суми:

- Сумата 35 339,62 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2020 год. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане;

- Сумата 3 567,29 лева възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019 год. до 20.07.2020 год.;

- Сумата 3 297,80 лева мораторна лихва за периода от 15.10.2019 год. до 17.11.2020 год.;

- Сумата 100,53 лева такси за периода от 15.09.2019 год. до 17.11.2020 год.;

- Сумата 48 лева нотариални такси.

Претендират се сторените по настоящото исково дело разноски, както и разноските, 2 направени в заповедното производство.

Ответникът Т. В. В. в подадения писмен отговор заявява, че счита исковете за допустими, но по същество за неоснователни.

Твърди се, че В. не е имал воля да се задължава като кредитополучател, както и че не е получавал суми по договора. Поради това счита, че договорът е нищожен. Имал е съзнание, че е посочен в договора като „лице за контакт“. Кредитополучателят Д. при сключването на договора бил неплатежоспособен, кредитът му е бил предоставен от банката, за да рефинансира предходни негови кредити към същата банка. Счита, че договорът е сключен от него при условията на измама. Оспорва се истинността на всички подписи, положени от В., в представените от ищеца доказателства, с твърдение, че не са изпълнени от него. Правоизключващите възражения на ответника са за нищожност по чл.

26, ал. 2 ЗЗД и за унищожаемост по чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД.

Поради изложеното се настоява исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва доводите и възраженията на ответника. От писмените доказателства по делото било видно, че В. се е задължил по договора в качеството на съкредитополечател за задълженията на кредитополучателя С. Д..

В уточняващата молба от 16.02.2022 год. изрично е подчертано, че ответникът В. има качеството на съкредитополучател, а не на поръчител, а в допълнителната искова молба е допусната техническа грешка, като е посочено, че ответникът има качеството на поръчител.

Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.

По предварителните въпроси:

Предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителни искове са с материално правно основание чл. 430 и сл. от Търговския закон, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 92 ЗЗД.

От приложеното ч.гр.д. № 15926 / 2020 год. по описана ПРС се установява, че по заявление, подадено на 01.12.2020 год. от „Юробанк България“ АД, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу С. Д. и Т.В.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена от съдебния изпълнител на В. на 09.03.2021 год. Възражение срещу заповедта за изпълнение е подадено само от Т.В. и е постъпило в РС - Пловдив на 31.03.2021 год., в рамките на предвидения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от връчването на заповедта за изпълнение. Като е приел обосновано, че възражението е своевременно подадено, заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, че следва да установи правата си спрямо възразилия длъжник в едномесечен срок от съобщението. Това съобщение е връчено на банката на 12.05.2021 год. Исковата молба, с която съдът е сезиран понастоящем, е постъпила в канцеларията на РС - Пловдив на 09.06.2021 год., т.е. в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Довнесена е дължимата за производството държавна такса. Поради това предявените по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК установителни искове са процесуално допустими.

3

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Представен в исковата молба в заверен от ищеца препис е договор за потребителски кредит № FL943231, сключен на 26.10.2018 год. в гр. Пловдив Страни по него са „Юробанк България“ АД, от една страна, наричана „банката“ и С. Д. Д. и Т. В. В., от друга страна, като кредитополучатели.

По силата на договора банката е приела да предостави на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 40 000 лв. за текущи нужди, а кредитополучателите са се задължили да го върнат, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, посочени в договора. Според чл. 1, ал. 4 за връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата, подписали договора като кредитополучатели, отговарят солидарно. Разрешеният кредит се отпуска по банкова сметка с посочен в договора IBAN на името на кредитополучателя С. Д..

В чл. 2, ал. 3 е отразено, че в случай, че с кредита се погасяват задължения към други кредитни и/или финансови институции, с подписването на договора кредитополучателите декларират своето изрично съгласие незабавно след заверяването на банковата сметка, по която се отпуска кредита, банката да извърши следните парични преводи от сметката на кредитополучателя с цел предсрочно погасяване на задължения на кредитополучателя, включващи лихви, главници, такси и други разходи, към следните кредитни и/или финансови институции:

1. Сума в размер на 9 959,57 лв. по посочена сметка с титуляр „БНБ Париба“ в „Сити банк“, с цел предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит PLUS 163123396, сключен с „БНП Париба“;

2. Сума в размер на 11 841,52 лв. по посочена сметка с титуляр „БНБ Париба“ в „Сити банк“, с цел предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит PLUS 15995315, сключен с „БНП Париба“;

3. Сума в размер на 13 632,15 лв. по посочена сметка с титуляр „БНБ Париба“ в „Сити банк“, с цел предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит PLUS 13175307, сключен с „БНП Париба“.

Кредитополучателят /в ед.ч./ се е задължил в 30-дневен срок от датата на подписването на договора да представи документ от кредитните институции, установяващи предсрочното погасяване на задълженията на кредитополучателя по договорите, посочени в чл. 2, ал. 3.

За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка от 6,350%. Уточнено е, че за референтен лихвен процент се ползва референтният лихвен процент „Прайм“ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити в съответната валута, който към датата на сключването на 4 договора е 1,150%. Така първоначалната договорна лихва е в размер на 7,5%. Посочен е и годишния процент на разходите, който е 10,74%, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 52963,59 лв., изчислена към момента на сключването на договора.

В чл. 5 са отразени дължимите такси, които са такса за разглеждането на искането за кредит в размер на 400 лв. и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит в размер на 3,50 лв.

Кредитът подлежи на издължаване чрез месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви и посочени като брой, падеж и размер в погасителен план, неразделна част от договора. За крайния срок на договора същият препраща към погасителния план, който е негова неразделна част. Според погасителния план последната падежна дата е 15.07.2024 год. Месечните анюитетни вноски са в размер на по 754,80 лв., а падежната им дата – 15-то число на месеца.

Договорът и погасителният план са подписани от двамата кредитополучатели. Те носят и подписи в края на всяка страница, положени от името на двамата кредитополучатели, в т.ч. и от името на Т. В. В..

Договорът и погасителният план са представени с исковата молба в заверен от страна препис, а впоследствие, в изпълнение на вменените на ищеца задължения по чл. 183 ГПК, същите са представени и в оригинал /л. 93-105 от делото/.

Истинността на подписите, положени от името на Т. В. В., е оспорена от ответната страна, поради което с протоколно определение, постановено в първото по делото съдебно заседание, е открито производство по оспорване на истинността на тези подписи по реда на чл. 193 ГПК. В рамките на откритото производство, е допуснато изготвянето на съдебнографологична експертиза.