Решение № 75 от 27.02.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Карлово, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101881 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от Е. М. Б., ЕГН: **********, от с. А., обл. П., ул. „***“ №***, чрез пълномощника си адв. К. К., против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК:

207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, ап.11, представлявано от Н. П., съдебен адрес: гр. С., ул.

„***“ № ***, офис ***, чрез адвокат Х. М..

Ищцата твърди, че имала сключени множество договори за парични заеми към ответното дружество. На 29.03.2022г. платила в полза на „Кредирект“ ЕООД сумата от 420 лева, чрез банковата си сметка. Към тази дата ищцата нямала вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това се претендирало заплащането на посочената сума. Ищцата заплатила сумата, тъй като същата била претендирана от ответното дружество. Претенцията на ответното дружество била за заплащане на процесната сума без да се посочва на какво основание същата се дължала от ищцата. Ето защо извършеното плащане било извършено без да има правно основание за това. Поради тази причина ищцата не можела да посочи по кой договор се дължи сумата, респективно, да посочи дата, номер и параметри по 1 същия.

Моли, съдът да има предвид, че съгласно решение № 29/28.03.2012г. по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание можело да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То било твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът можел да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание било правен довод. Нямало пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не бил длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника.

В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, ищцата твърди, че същият е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 420 лева, представляваща сума, получена при начална липса на основание, с която ответното дружество се е обогатило неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез адв. М., оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Твърди, че настоящото производство е недопустимо, защото правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право. Ищцата подала 2 пред РС Карлово 6 напълно идентични искови молби срещу „Сити Кеш“ ООД и „Кредирект“ ЕООД, които били финансови институции от групата на „ЕМ ВИ ФАЙНЕНС“, ЕИК/ПИК 130416233, с които се иска връщане от ответника на 6 различни суми, с единствените твърдения, че са платени без основание.

Едновременно с това в исковите молби в едно изречение ищецът отправял искане „В случай че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, твърдим, че същия е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит“. Въз основа на исковите молби били образувани следните дела по описа на РС Карлово: гр. д. № 1881/2024 г., гр. д. № 1880/2024 г., гр. д. № 1281/2024 г.; гр. д. № 1278/2024 г.; гр. д. № 1280/2024 г., а гр. д. № 1279/2024 г. било образувано срещу съвсем различен кредитор, но впоследствие исковата молба била връчена на „Сити Кеш“ ООД. Ищцата упражнила правото си на иск, като злоупотребила с формалното си право да инициира отделни производства с една единствена цел, а именно – да се генерират разноски по 6 отделни производства.

Процесуалното й поведение целяло неправомерен резултат – да се увреди другата страна, като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Въпреки че ищцата имала възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договори, тя образувала 6 с целта да се обогати за сметка на кредитора си с по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Това представлявало очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК: „Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината“. Съобразно установената съдебна практика съдът бил длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следвало да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право /Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 3

52/24.01.2017 по дело № 222/2017 на ВКС, ГК, IV г. о.; К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г.; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г.;

Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК,; Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A; Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК.; Определение № 636 на Пловдивския апелативен съд от 25.11.2015 г. по гр. дело № 596/2015 г./.

Ответникът изрично се позовава на практиката на СЕС, която дава указания на националните съдилища в смисъл, че основният критерий, който съдът следва да прилага при разпределянето на разноските по дела като настоящото, е именно добросъвестното упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца /така Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на СЕС, Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС/.

В исковата молба бланкетно се твърдяло, че ищцата е платила определена сума, която не се дължи. По-долу се искало, в случай че се установи наличие на правоотношение, по което тя е платила, това правоотношение да бъде обявено за недействително. Не бил посочен договор, не бил представен такъв, както и каквито и да било доказателства за плащане.

Следвало да се отбележи, че предвид наличието на 6 напълно еднакви искови молба не ставало ясно дали, навеждайки доводи за наличие на правоотношение между страните, ищцата всъщност визира един и същ договор по всички шест производства, или говори за отделни правоотношения.

Ответникът оспорва иска, както по основание, така и по размер.

Твърди, че не е налице разместване на блага между страните в твърдения от ищцата смисъл. В случай че се твърди недействителност на конкретен договор между страните, такъв не бил индивидуализиран по никакъв начин, така че ищцата да може да изложи аргументи в защита действителността на същия.

Следвало да се отбележи, че ищцата не изложила и никакви твърдения за конкретно съдържание на договор между страните, което да бъде ревизирано по отношение на действителността му.

4

Отделно от горното, претенциите на ищцовата страна били напълно необосновани и недоказани. По отношение на иска за неоснователно обогатяване, съдебната практика била константна по въпросите за доказателствената тежест и фактическият състав, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактът на плащане на сумата, която претендира да му се върне, а ответникът единствено основание за нейното получаване /Определение № 90 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 189 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 21 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2011 г., IV г. о., ГК Решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о., ГК; Определение № 426 от 18.05.2020 г. на ВКС по гр. д.

№ 4575/2019 г., III г. о., ГК и много др./.

Ответникът моли съда да прекрати настоящото производство, евентуално да отхвърли предявените от Е. М. Б. претенции като неоснователни. Моли да присъди извършените в хода настоящото производство разноски от ответното дружество, прави възражение за прекомерност на претендираното от адв. К. адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът не споделя доводите на ответника, че производството по делото следва да се прекрати като недопустимо, защото между страните имало множество спорове, по които били образувани отделни граждански дела. По дефиниция злоупотреба с право е действие по правна норма в разрез с изискванията на фактическия контекст, т.е. упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес. В този смисъл, съдът не следва да държи сметка страната колко дела е образувала във връзка със споровете между страните и как ще организира защитата си.

По основателността:

Предявеният иск е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – обезщетение за нещо, предадено, респективно – получено без основание. Основателността на иска 5 предполага заплащане на сочената от ищцата сума на ответника, което обстоятелство следва да бъде установено от нея при условията на пълно и главно доказване. Ответникът носи тежестта да докаже, че обогатяването не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото.

Съгласно константната съдебна практика, първата хипотеза на чл. 55, ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно.

В случая ищцата в исковата молба е заявила, че е извършила превод на сумата от 420 лева по банкова сметка на ответното дружество, както и че към този момент между нея и ответника не е съществувало облигационно правоотношение, по което да се дължи тази сума. Извършването на превода се установява от представеното по делото извлечение от банкова сметка, от което е видно, че Е. Б. е заплатила по банкова сметка на „Кредирект“ ЕООД 420 лева на 29.03.2022 г.

С отговора на исковата молба ответникът нито отрича да е получавал процесната сума, нито твърди наличие на основание за получаването й.