Решение № 20 от 12.03.2026, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Г.Т., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20253220100351 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Г. К. А. ЕГН ********** от с. С., общ. Г.Т., ул.

“Двадесет и осма” №5, чрез адв. Б. Й. с адрес за призоваване гр. С., бул. „С.Н.“ №55, срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

С., п.к. 1421, район „Л.“, ул. „ДД.Х.“ №52-54, законни представители В.А.Г., А.Ч.Д., Н.Г.С. и Л.Т.. Предявено е следното искане: За обявяване за недействителен Договор за потребителски кредит №7053656720 от 6.11.2024г., сключен между ищцата и ответника, поради противоречие със закона на осн. чл.26,ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,ал1,т.9, т.10, от ЗПК.

Претендират се сторените разноски по делото.

В едномесечния срок ответникът е приложил отговор на исковата молба.

Намира исковете за допустими, но изцяло неоснователни.Оспорва всички твърдения на ищеца. При условията на евентуалност е предявено искане, в случай че процесният договор за кредит бъде обявен за недействителен, ищцата да бъде осъдена на върне на ответника чистата стойност на кредита в размер на сумата от 5 775.50 лв. на осн. чл.23 от ЗПК, както и искане за прихващане на насрещно дължими суми до погасяването на по-малката сума, представляващо присъдените на ищцата разноски, включително и адвокатско 1 възнаграждение, с дължимата и неплатената чиста стойност на кредита в размер на сумата от 5 775.50 лв. Към отговора са приложени писмени доказателства.

С исковата молба са предявени : субективно съединени искове с правно основание чл.26,ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,ал1,т.9, т.10 от ЗПК

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 6.11.2024г. между ищцата, в качеството на кредитополучател, и ответника, в качеството му на кредитор, бил сключен договор за потребителски кредит №7053656720 при следните условия: размер на кредита от 10 000 лв., главница; общ размер на застрахователна премия 1 800 лв., застрахователна премия с фиксиран лихвен процент от 34.12% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 39.18%. Срокът на договора е за 36 календарни месеца.

Като писмени доказателства по делото са приложени Договор за потребителски кредит №7053656720 от 6.11.2024г, информационен документ за застрахователен продукт, декларация за определяне на изискванията и потребностите на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита за 66+“, „Програма за превенция на здравето“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, информация по чл.324-327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита за 66+“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, сертификат №170536567202024 за застрахователна програма „Защита за 66+“, „Програма за превенция на здравето“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, общи условия за застрахователна програма „Защита за 66+“, „Програма за превенция на здравето“, общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, заявление за рефинансиране на кредит, заявление-декларация за установяване на договорни отношения.

Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните, размерът на предоставения 2 кредит е в размер на 10 000 лв., получен на 6.11.2024г. По банковата сметка на ищцата, освен главницата, на същата дата е получена и застрахователна премия в размер на сумата от 1 800 лв., която впоследствие е преведена към застрахователя. Общият размер на платените суми по договора за кредит е в размер на сумата от 4 223.60 лв. от които са погасени главница в размер на 1 701.44 лв. и лихва в размер на сумата от 2 523.06 лв. Според чл.10 от Договора за кредит ГПР е 39.18% като застрахователната премия е включена като елемент на главницата по кредита, а не като разход при усвояването /олихвяем/. Без включване на застраховката като разход размерът на ГПР е 39.9956%, а с включване на застраховката като разход по кредита размерът е 59.865%. Първата неиздължена вноска по кредита е с падеж 15.08.2025г., като лихвата е в размер на 11.91% за просрочени задължения. ГПР с включена застраховка, според изчисленията по експертизата, в размер на 59.865%, което е превишава с 0.315%, предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК.

От така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК.

Годишният процент на разходите е част от съществен елемент от договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с цел необходимост за потребителя да съществува пълна яснота относно крайната цена на договора, за да направи своя информиран избор. Договорът за потребителски кредит трябва да включва освен стойността на ГПР, получена след приложението на формулата по чл.19,ал.2 от ЗПК, и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване, като не е достатъчно само разходите /възнаградителна лихва и такси/ да са отбелязани в договора, а е необходимо договорът да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи в неговото формиране компоненти, това води до неяснота у потребителя относно неговия размер.

Бланкетното посочване в процесния договор единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК, която цели на потребителя да бъде предоставена пълна и точна информация за разходите, които следва да направи по кредита, за да направи 3 информиран и икономически обоснован избор при сключването на договора.

За да е спазена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР, като в противен случай потребителят ще бъде поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и няма информация колко точно е оскъпяването по кредита.

Съгласно даденото от СЕС разрешение, чл. 3, б. ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. и, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент.

При тези съображения е прието, че чл. 10, § 2, б. ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, § 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски 4 кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

От горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС следва, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочения ГПР в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Поставянето на кредитополучателя да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, визирано в разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

В процесния договор е нарушено посоченото изискване на закона, доколкото никъде не е посочено точно кои разходи формират ГПР.

Съгласно параграф 1,т.1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя трябва да бъдат включени застрахователните премии.

При сключването на настоящия договор за потребителски кредит е бил сключен договор за застраховка, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР противоречи на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, обуславящо недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.

В настоящия случай застрахователната премия е добавена към главницата по договора, като по този начин е завишен размера на главницата, без реално ищецът да е получил сумата от 11 800 лв, както е посочено в договора, като по този начин е увеличен размера на ГПР, доколкото допустимия му размер се определя съобразно главницата по договора.

В процесния случай застрахователната премия не е съобразена при формиране на компонентите на ГПР, включени са в общия размер на главницата, което противоречи на принципа за добросъвестност и довежда до неравновесие в 5 правата и задълженията на страните по договора.

Застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с разпоредбата на чл.11,ал.1,т. 10 от ЗПК.

В настоящия договор е нарушена и разпоредбата на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договора е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата, като в договора са посочени различни суми: размер на кредита 11 800 лв., обща дължима сума в размер на 19 006.09 лв., като не е упоменато точно кой е този остатъчен размер по главницата.

Предвид тези обстоятелства съдът приема, че предявеният иск по чл.26,ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,ал1,т.9, т.10, от ЗПК е основателен, поради което следва да бъде уважен, като на ищцата се присъдят сторените от нея разноски по делото.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви и други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 10 000 лв.