Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19138 от 23.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63042/2024
Вид
Решение № 19138
Подписан
23.10.2025
В сила
23.10.2025
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 19138 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110163042 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.

Подадена е искова молба от и срещу М. Р. Н., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1500 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 405493 от 03.10.2022 г., ведно със законната лихва от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, и 371,20 лв., представляваща договорна лихва за периода от 03.10.2022 г. до 30.06.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 49151/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.09.2023 г.

Ищецът и твърди, че между него и ответника М. Р. Н. е съществувало облигационно правоотношение, възниканло по силата на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 405493 от 03.10.2022 г., сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, като отношенията между страните се регулират от общи условия за предоставяне на кредит от разстояние, публикувани на електронен адрес: www.minizaem.bg . Сочи, че договорът се сключва след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, в който той е маркирал полето „Приемане на общите условия“, с което безусловно е приел същите, след което кандидатът подлежи на одобряване. Твърди, че на електронната си поща същият е получил договор, чието сключване той е потвърдил чрез получаване на съобщение на предоставен от него телефонен номер с четири цифрен, уникален код, който следва да се въведе в специален линк, посочен във втори получен от него имейл, като преди извършване на паричния превод се провежда и телефонен разговор с клиента. Заявява, че в конкретния случай процедурата по сключване на договора чрез електронна платформа по реда на ЗПФУР е била спазена, като на ответника е отпусната главница в размер на 1 500,00 лв., която на основание чл. 2, ал. 2 от договора е била преведена по банковата му сметка. Сочи, че сумата по кредита е следвало да бъде върната чрез 24 ежемесечни вноски в размер на 62,50 лв. всяка, падежирали в периода 02.11.2022 г. – 22.09.2024 г., като същите са дължими ведно с договорна лихва при уговорен лихвен процент от 40,15 %, която за периода от 1

03.10.2022 г. до 30.06.2023 г. възлиза в размер на 371,20 лв. Сочи, че падежът на всички ежемесечни вноски е настъпил, но въпреки това ответникът не е заплатил същите, поради което претендира посочените суми. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба.

Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

СРС, 74-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР. В исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в нейно отсъствие, а от събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни – арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е доказал сторени разноски в размер на 50 лв. за държавна такса в исковото производство, както и е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 200 лв. Следва да бъдат присъдени разноските по ч.гр.д. № 49151/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав, които са в размер на 40,60 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Така, общо следа да се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 340,60 лв.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Р. Н., с ЕГН: ********** и адрес: **, дължи на и, с ЕИК: ** и адрес: **, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, сумите, както следва: 1500 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 405493 от 03.10.2022 г., ведно със законната лихва от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, и 371,20 лв., представляваща договорна лихва за периода от 03.10.2022 г. до 30.06.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 49151/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.09.2023 г.

ОСЪЖДА М. Р. Н., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на и, с ЕИК: ** и адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 340,60 лв., представляваща сторени в исковото и в заповедното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3