Акт № 155 от 11.11.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- 50/2026
- Подписан
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.113, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2, изр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б."в" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. гр. Добрич, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20263200900050 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н. В. Х., ЕГН **********, от с.К., община Б., област Добрич, ул.“**** и С. В. М., ЕГН ********** от гр.С., ул.“С.“ №**** срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“ №67А искове за заплащане на сумите от по 105 000 евро на всяка от ищците, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на тяхната майка А. И. К. вследствие на ПТП настъпило на ****г. в с.К., община Б., виновно причинено от В. И. Л., водач на товарен автомобил, марка „М.“, модел „С.“ с рег.№****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законната лихва за забава върху главното задължение от 25.02.2025г. до окончателното изплащане.
Претенциите на ищците се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:
На **** г., около 13:00 ч. в с.К., на кръстовището между ул.„Б." и ул.„В." настъпва ПТП между товарен автомобил марка „М." модел „С.", рег.№ ****, управляван от В. И. Л. и пешеходката А. И. К.. При управление на товарен автомобил с рег. №****, водачът В. И. Л., при приближаване към кръстовището на ул.„Б." и ул.„В." в с.К., поради закъсняла реакция и несвоевременно възприемане на пешеходката А. К., не я пропуска, в резултат на което настъпва пътнотранспортно произшествие. Вследствие на ПТП, А. И.
К. получава летални телесни увреждания, несъвместими с живота и почива.
Пострадалото лице е майка на ищците.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2024-1035-50229 по описа на ОД на МВР Добрич, РУП Албена. Във връзка с настъпилото произшествие е образувано ДП № 13/2024 г. по описа на РУ Албена, пр. пр. № 395/2024 г. по описа на ОП - Добрич, разследването по което понастоящем е приключило. Внесен е обвинителен акт срещу В. И. Л. и 1 е образувано НОХД № 420/2025 г. по описа на ОС Добрич, по което е постановена влязла в сила Присъда № 20/17.12.2025 г., с която В. Л. е признат за виновен за това, че на **** г. в с. К., при управление на товарен автомобил, е нарушил правилата на ЗДвП (чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП) и по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. К..
Към датата на събитието за товарен автомобил марка „М." модел „С.", рег.
№****, е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, учредено със застрахователна полица, валидна за периода от 16.06.2024 г. до 15.06.2025 г., предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.
На основание чл.380, ал.1 от КЗ, ищците са депозирали писмена претенция до ЗК „Лев Инс" АД, на 25.02.2025 г. във връзка с която е образувана щета № 0000-1000-61-25-7140/25.02.2025 г. при ответното дружество. Заявената претенция не е удовлетворена, с оглед на което се предявяват настоящите искове.
В резултат на процесното пътно-транспортно произшествие ищците губят майка си преждевременно и внезапно. Към момента на настъпване на инцидента А. И. е била в добро здравословно състояние - жизнена, активна и пълноценна личност, изпълнена с планове и очаквания за бъдещето. Загубата на майка след дълъг, сплотен и пълноценен семеен живот представлява едно от най-тежките възможни житейски събития, като възрастта в подобни случаи е ирелевантна. С настъпването на смъртта на А. ищците са лишени завинаги от човека, който през целия им съзнателен живот е бил тяхна морална опора, източник на безусловна обич, подкрепа, сигурност и житейска стабилност.
Загубата на майка представлява изключително тежка неимуществена вреда, която, макар интензитетът на страданието с времето да може да претърпи известна промяна, по своята същност остава невъзстановима и оставя траен, дълбок и болезнен отпечатък за цял живот, предвид силната и стабилна емоционална връзка, изградена между тях. Ищците са имали изключително силна, дълбока и неповторима емоционална връзка със своята майка, която не може да бъде заместена или сравнена с никоя друга. Те са израснали, отгледани и възпитани от своята майка, с която са живели в едно домакинство.
Дори след създаването на собствени семейства, те са поддържали постоянен и активен контакт с майка си, като са се срещали всекидневно до момента на трагичната й смърт. А. не е била само майка за ищците - тя е била техният най - близък и доверен човек, приятел и морална опора. Разчитали са на нейната компания, на подкрепата и помощта й, както и на безценните разговори и съвети, които са споделяли. Семейството им е било изключително сплотено, задружно и изпълнено с топлота и взаимност, до настъпването на нейната смърт на **** г.
Смъртта на А. разтърсва из основи живота на ищците. Те губят онази стабилна и сигурна опора, която е обединявала семейството и му е придавала смисъл и цялост. Липсата й се усеща непрекъснато и болезнено, мъката не намалява. По отношение на ищците са налице изключителни по интензитет болки и страдания, доколкото загубата на майка им ги застига внезапно и неочаквано, в момент, в който са имали множество общи планове и очаквания за бъдещето. Травмата от загубата на майката на ищците надхвърля рамките на обичайното човешко страдание, като поражда трайно усещане за несигурност, емоционална уязвимост и разпад на установения жизнен ритъм.
Преди настъпването на трагичното събитие ищците са били жизнени, 2 общителни и социално активни. След загубата на майка си те са се затворили в себе си, отчуждили са се от околните и избягват социални контакти и срещи с близки и приятели, което представлява съществена промяна в начина им на живот и емоционалното им състояние.
Настоява се да бъде съобразено също, че А. К. е била изключително дейна, активна и обществено ангажирана личност. Тя е била любяща и всеотдайна майка, както и изключително трудолюбив човек, който никога не се е страхувал от труда и отговорността. Семейството винаги е било нейн основен приоритет. С особена радост и внимание се е грижела и за внуците си, към които е проявявала неизчерпаема обич, търпение и разбиране. Приживе е поддържала множество интереси и хобита, като неотклонно се е грижила за своето семейство както материално, така и морално.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване на предявените искове по основание и размер.
Оспорва се наличието на деликтно поведение от страна на водача на автомобила, а евентуално, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 499, ал. 6 от КЗ е наведено възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50 %.
Представените с исковата молба документи не удостоверяват съществени обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП. Не става ясно поради каква причина е настъпил ударът между товарен автомобил марка "М.", модел „С.", с ДК № **** и пешеходеца А. И. К.. В представените към исковата молба документи, липсват данни за скоростта и траекторията на движение на постраД. към момента на настъпване на ПТП и неговото поведение при настъпването му. Твърди се, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно не на пешеходна пътека, а на нерегламентиран и забранен за пресичане участък от пътното платно, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства и то чрез внезапно навлизане на платното за движение, което се намира в разрез с разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл.
114, т. 1 от ЗДвП. При това починалата е станала единствена причина за настъпване на процесното ПТП, в резултат на което е причинила и собственото си увреждане, респективно смъртта си. Пешеходката не само е предприела пресичане на пътното платно в забранен участък, но е имала и възможност да възприеме и да проследи движението на товарния автомобил, движещ се по пътното платно и да се съобрази с неговото приближаване, без да предприема внезапно навлизане на платното за движение. Наред с горното се твърди, че при пресичането на пътното платно пострадалата ненужно и безпричинно е удължила пътя и времето си за пресичане, с което е допуснала и нарушение на нормата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Според постановление № 4/61 за правилното прилагане на закона за вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на постраД. в случай на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Поради тази причина, нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения или не в достатъчно близки отношения, защото е явно, че те не понасят неимуществени вреди.
Според ответника са недоказани фактите, че А. И. К. и ищците в настоящото производство са били в близки отношения и са прекарвали времето си заедно, че са живеели в едно домакинство, както и че са били 3 взаимно зависими едни от други и са разчитали взаимно едни на други, с оглед възрастта и факта че са изградили собствени семейства и домакинства.
Недоказани са твърденията, че след загубата ищците са изпълнени с чувство за самота и безпомощност и с безперспективни мисли за бъдещето.
Недоказани са и твърденията за промени в социалния живот и тежко психологично състояние на двамата ищци в резултат на смъртта на пострадалото лице.
Размерите на претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди се считат за прекомерно завишени с оглед причинените болки и страдания на ищците, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.
Предявеният иск по чл.86 от ЗЗД е неоснователен доколкото неоснователен се явява и главния иск. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ „Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.". Поради тази причина не се споделят доводите на ищцовата страна, досежно дължимостта на законна лихва от датата на уведомяването на застрахователното дружество.
Ищците са депозирали допълнителна искова молба.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С присъда по НОХД №420/2025г. по описа на ДОС, влязла в сила на 06.01.2026г., В. И. Л. е признат за виновен в това, че на ****г. в с.К., общ.Б., обл.Добрич, при управление на МПС - товарен автомобил марка „М. С.“ с рег.
№ **** е нарушил правило за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата /редакция ДВ, бр. 51 от 2007 г./ - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” и по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. К. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съобразно препис – извлечение от акт за смърт, издаден от община Б., А. И.
К. е починала на ****г. От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищците С. В. М. и Н. В. Х. са низходящи / дъщери / на починалата А. И. К..
Страните не спорят и по делото се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП товарен автомобил марка „М. С.“ с рег.№ **** е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на застрахователна полица, валидна от 16.06.2024 г. до 15.06.2025г.
Разпечатката съдържа 39 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/027cd7fb-8126-4ed9-87ab-9b2a3760b7af