Решение № 1089 от 04.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. Пловдив, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Фаня Рабчева Калчишкова

Членове:

Виделина Куршумова

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300501894 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.435, ал.2, т.6, във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е по жалба на А. Д. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат С., длъжник в изпълнителното производство, подадена против Разпореждане с изх.№57887/27.05.2026 г. по изп. дело №20188240401067 по описа на ЧСИ К.П., рег.№824 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС-Пловдив, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен и неправилен с искане да бъде отменен. Твърди се, че за период повече от 2 години спрямо длъжника не са били искани и/или извършвани каквито и да е изпълнителни действия от взискателя и/или от ЧСИ. Посочва се, че в случая няма делегирани правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.

Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, гр. София, не взема становище по жалбата.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ К.П. поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения. Посочват се извършените в изпълнителното производство действия и се поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството, съгл. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК .

По същество съдът намира следното:

1

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Прекратяването е по силата на закона, като прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правнорелевантни факти – да не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Давността се прекъсва чрез предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогА.ия остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

В разглеждания случай се установява, че изпълнително дело №1067/2018 г. на ЧСИ К.П., с рег.№824 от КЧСИ, е образувано на 03.05.2018 г. по молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с приложен изпълнителен лист, издаден на 08.08.2013 г. от РС-Пловдив на основание Заповед за изпълнение №5843/07.06.2013 г. по ч.гр.д. №9402/2013 г. срещу длъжника А.

Д. Д., с ЕГН **********.

С молбата за образуване на изпълнителното дело от 03.05.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справки по името на длъжника за съществуване на банкови сметки в регистъра на БНБ, като при установяване на банкови сметки да бъде наложен запор върху същите. Не са възложени други изп.действия, нито има възлагане по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

Съдът констатира, че след образуване на изпълнителното дело на 03.05.2018 г. са извършени справки и е проучвано имущественото състояние на длъжника, правени са опити за връчване на поканата за доброволно изпълнение, но в рамките на период от две години не са предприемани валидни изпълнителни действия, които да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК.

Следва да се посочи, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

(обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.), която предвижда, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни 2 от обнародването на закона в "Държавен вестник" или за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност, респ. срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не тече.

С оглед на изложеното, в разглеждания случай, към срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, започнал да тече на 03.05.2018 г., следва да се прибавят още 2 месеца и 7 дни.

По делото се установява, че на 06.08.2020 г. е постановено разпореждане изх. №51639/06.08.2020 г. за насрочването на опис на движими вещи на длъжника на 28.09.2020 г. /л.35 от изп. дело/. Посоченото изпълнително действие обаче е осъществено след изтичане на срока на перемпция, към който момент производството вече е било прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Извод за последното се прави от обстоятелството, че изп.дело е образувано на 03.05.2018 г., поради което ведно с прибавените 2 месеца и 7 дни към него, двугодишният срок на перемпцията е изтекъл на 10.07.2020 г. поради бездействието на взискателя. Следва и да се каже, че изп.действие по насрочване на описа на движимите вещи е направено от съдебния изпълнил без същото да е поискано от взискателя и при липсата на възлагане по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, което допълнително обосновава извод, че не съставлява годно изп.действие за прекъсване на срока на перемпцията.

Следователно, считано към 10.07.2020 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, което частният съдебен изпълнител е следвало да констатира. Предвид изложеното отказът на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен, а делото следва да бъде върнато на ЧСИ К.П. за изготвяне на постановление за прекратяване на изп.производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. „***, длъжник по изп. дело №20188240401067 по описа на ЧСИ К.П., рег.№824 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС-Пловдив, отказ на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане, с изх. №57887/27.05.2026 г., за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като УКАЗВА на ЧСИ К.П. да издаде постановление за прекратяване на изп.производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3