Решение № 233 от 07.05.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 250 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 1171/2024 г. Ихтиманският районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Дженерали Застраховане" АД сумата от 601,77 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 211105156 (за ПТП от 19.02.2022 г. при движение по републикански път I-8, при км. 127+500, с посока на движение от гр. София към гр. Ихтиман), както и сумата от 7,50 лева, представляваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху посочените суми от 18.03.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задълженията.

Със същото решение съдът е отхвърлил, поради уважено възражение за съпричиняване, предявената искова претенция от „Дженерали застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за разликата над присъдените 601,77 лева до пълния размер на претендираните 1 203,54 лева – главница по горепосоченото регресно вземане и за разликата над присъдените 7,50 лева до претендираните 15 лева ликвидационни разноски, както и претенцията за законна лихва върху неуважената част от претендираните суми.

Решението е обжалвано от ищеца по иска в отхвърлителната му част .

Изложени са съображения за неговата неправилност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли съда да го потвърди.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние (действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.

Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда от Агенция „Пътна инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е поддържан и не е сигнализиран за наличие на препятствия по него, от което е причинена вредата на автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.

Видно от застрахователна полица № 0312220051001744 за застраховка „Каско на МПС“ от 18.01.202 2 г., е че същата има за обект лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № РВ 7474 ХР, като застраховател е ищецът в първоинстанционното производство. Срокът на застрахователното покритие e една година – от 19.01.2022 г. до 18.01.2023 г.

От представения по делото протокол за ПТП № 1740035 от 19.02.2022 г. и обективираната в него скица, изготвен от пътен полицай при ОДМВР – София, се установява, че същият е съставен на 19.02.2022 г. за това, че на 19.02.2022 г. водачът С. И. К. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № РВ 7474 ХР по републикански път I-8, с посока на деижение от с. Мирово към гр. Ихтиман, е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени предна дясна гума и предна дясна джанта на автомобила.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при 2 ищеца преписка по щета № 211105156, от които е видно, че уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца на 21.02.2022 година. Били изготвени огледи, видно от двата броя протоколи за извършен оглед на автомобила, от които се установява, че действително е предявена претенция пред ищцовото дружество за обезщетяване на настъпилото увреждане. От приложеното по делото преводно нарежданае се установява, че на С. И. К. е изплатена от „Дженерали застраховане“ АД сумата в размер на 1 203,54 лева.

По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, според която необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 1 253,90 лева, а стойността на разноските, които застрахователят понася е 15-25 лева., като вследствие на преминаването на автомобила през процесната дупка са били увредени предна дясна гума и предна дясна джанта на автомобила. Посочено е, че е налице причинноследствена връзка между механизма на ПТП от 19.02.2022 г. и уврежданията, нанесени на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № РВ 7474 ХР.

Видно от приложената по делото в препис регресна покана и удостоверено получаване от ответника ищецът е изпратил до ответника АПИ ОПУ – София регресна покана относно щета № 211105156 от 21.02.2022 г., съдържаща данни за инцидента, изплатените дължими суми вследствие настъпване на застрахователното събитие и претенция за възстановяването им по сметка на застрахователя. От известието за доставяне на гърба на поканата, се установява, че последната е доставена на 10.05.2022 г.

Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 203,54 лева.

От заключението към САТЕ се установява, че механизмът на настъпилото н а 19.02.2022 г. ПТП е свързан с преминаване върху и през необезопасена дупка, при което са били увредени предна дясна гума и предна дясна джанта на автомобила, като автомобилът е преминал последователно и на скорост през тази дупка на пътното платно. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с произшествието, пописано в протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на на 1253,90 лева.

Автотехническата експертиза не е единствено доказателствено средство за механизма на произшествието и причинно-следствена връзка на вредите с произшествието. Тези обстоятелства и факти подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства и за установяване механизма на ПТП ищецът е ангажирал и писмени и гласни доказателства – протокол за пътнотранспортно произшествие, уведомление за настъпило застрахователно събитие, показания на водача на автомобила, всички те подкрепящи заключението по изгортвената автотехническа експертиза. Протоколът за пътно-транспортно произшествие, който в процесният случай е съставен от 3 полицейски служител, посетил мястото на инцидента и възприел обстоятелствата около катастрофата, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, непосредствено възприети от длъжностното лице след инцидента факти, относими за механизма на произшествието, а именно, че на въпросния пътен участък е реализирано ПТП, тъй като МПС с рег. № РВ 7474 ХР е попаднало в дупка, в резултат на което са били увредени предна дясна гума и предна дясна джанта на автомобила /в този смисъл са Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК./

От изложеното дотук настоящият съдебният състав приема за правилен изводът на първоинстанционния съд, че е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, което е довело до уврежданията, които са били обезщетени от застрахователното дружество.

Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел за основателно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. Съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото да е виновно, но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем. За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията.

Възражението за съпричиняване подлежи на доказване от навелата го страна. В настоящият случай изводът на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване е необоснован. Първоинстанционния съд не е посочил изрично нарушение на коя правна норма е допуснала свидетелката Кузева с поведението си, за да съпричини противоправния резултат, но от мотивите на съда следва извод, че това е разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.

В чл. 20 ЗДвП се съдържат две хипотези – първата предвижда задължение на водачите за движение със скорост, съобразен с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състоянието на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Втората хипотеза съдържа задължение на водачите за намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство, когато възникне опасност за движението.

По настоящото дело ответникът, в чиято доказателствена тежест е било да установи наличието на съпричиняване, не е проявил нужната доказателствена активност, за да докаже, че избраната от свидетелката Кузева скорост е била несъобразена с пътните условия, т.е., че е допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, или че е могла да намали и евентуално да спре пред възникналата опасност за движението и по този начин да избегне ПТП – т.е. нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Липсват поставени въпроси към САТЕ относно опасната зона на спиране на автомобила при избраната скорост.

Изложеното от вещото лице, при изслушването му в съдебно заседание, че при 4 движение със скорост 60-70 км. ч. водачът има възможност за реакция за около 40 м. разстояние, е твърде общо и не става ясно предотвратимо ли е било преминаването през процесната дупка, при движение с каква скорост и съответно по какъв начин е могло да бъде предотвратено увреждането – дали чрез намаляване на скоростта, спиране или предприемане на спасителна маневра.