Решение № 168 от 14.10.2024, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 686/2024
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 02.11.2024
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 123 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 290, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. Свиленград, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200686 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000248 от 22.07.2024 година на ВПД Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Е. К. (E.K.), роден на ********** година в град ********* от град *********, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Г. Скрижовски” № 1, офис № 5, област Хасково, чрез адвокат П. К., за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят Е. К. чрез процесуалния си представител – адвокат П.
К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен - постановен при съществени процесуални нарушения (Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН и липсвало точно и ясно 1 описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението) и такива на материалния закон (наказанията били несправедливи) и не бил извършил нарушението. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Е. К., не се явява. За него се явява адвокат П. К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като били допуснати процесуални нарушения при издаването му – на лицето, удостоверило отказа на нарушителя да подпише и получи екземпляр от АУАН не било посочено ЕГН и адресът му бил непълен, в АУАН и в НП били налице неясноти и било налице несъответствие между изложената фактическа обстановка и дадената правна квалификация. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - ВПД Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 21.07.2024 година около 23.30 часа на автомагистрала (АМ) „Марица” (А-4), при км. 110+000, находящ се на територията на община Свиленград, област Хасково, движещото се в посока КГПП „Капитан Андреево” МПС – лек автомобил марка ******, модел ****** с турски регистрационен № ********** – управляван от жалбоподателя и собственост на фирма „*********************”, не спазва дистанция от движещото се пред него МПС – лек автомобил марка „Шкода”, модел „Супърб” с регистрационен № ******** – собственост на *************, в следствие на което го настига и го блъска отзад, като жалбоподателят напуска местопроизшествието без да 2 уведоми органите на МВР.
Във връзка със случилото се пътно-транспортно произшествие (ПТП) на место пристигат свидетелите Б. П. Б. и Г. В. Д. (служители на РУ Свиленград) след разпореждане от дежурния в РУ – Свиленград.
Жалбоподателят е открит допълнително от полицейските служители около 00.30 часа на следващия ден под моста на село Капитан Андреево, област Хасково.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Б. П. Б. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя против жалбоподателя К. и в негово присъствие АУАН с бланков № 1132704, серия GA на дата 22.07.2024 година. Последното процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Г. В. Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС, като е настъпило ПТП, но водачът напуска местопроизшествието и не уведомява органите на МВР, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (не спира и не установява последиците от ПТП), която вписва за нарушена. След съставянето на АУАН, жалбоподателят Е. К. е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на турски език от страна на лицето Юзхан Ус, т.е. предявен му е, като сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа на Акта. Е.
К. отказва да подпише Акта и да получи екземпляр от него, което е удостоверено с подписа на лицето К.И.Т. като са посочени трите му имена и адреса му.
Съставен е и Протокол за ПТП.
Срещу Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени обяснения от страна на нарушителя Е. К..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната с него преписка, ВПД Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 24-0351-000248 на 22.07.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и 3 правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (не спира и не установява последиците от ПТП) и налага на жалбоподателя Е. К. административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 22.07.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана лично от нарушителя. В този смисъл са и изявлението на нарушителя, инкорпорирано в Жалбата и данните, съдържащи се в Картона на обжалваното НП. НП е преведено на турски език на жалбоподателя от лицето Т.Н.Т.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на ВПД Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Н.А.А.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра н а МВР, вземайки предвид факта, че Б. П. Б. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол” , група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-5896 от 10.09.2024 година, видно от което Н.А.А. е назначен на длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка от НБД „Население”, видно от която нарушителят няма постоянен адрес в Република България.
Представена е и е приета като доказателство по делото Декларация на жалбоподателя за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че има месечни доходи в размер на 900 лв., че не притежава недвижими имоти и МПС и че има съпруга и две ненавършили пълнолетие деца – на 6 години и на 4 години.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, 4 вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоби не е платена – видно от Писмо с рег.№ 351000-5484 от 20.08.2024 година на РУ – Свиленград и Картона на НП, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.
НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН, което не е нарушение на процесуалните правила. С вече седемнадесетгодишните изменения на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, направени с ДВ брой 51/2007 година, в сила от 30.06.2007 година е предвидена законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да се предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване на Административнонаказателната преписка (АНП). В случая е процедирано по указания начин, с което е спазен закона. В конкретния случая е разяснено правото на възражение срещу АУАН, което е част от съдържанието на Акта, с което е осигурено на жалбоподателя правото да направи писмени възражения срещу съставения Акт, но нарушителят не е посочил такива в Акта. АУАН с помощта на преводача е предявен на нарушителя. В случая няма нарушение на нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, която предвижда, че към АУАН се прилагат писмени обяснения или възражения на нарушителя, тъй като в конкретния случай водачът не е представил Обяснения, които да са 5 приложени към преписката. От друга страна, даването на обяснения или възражения срещу съставения АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното производство, поради което липсата на такива не означава нарушаване на правото на защита на наказаното лице, които изводи са в съответствие с практиката на Административен съд – Хасково по аналогични казуси. Неупражненото право на даване на обяснения или възражения срещу Акта от нарушителя не нарушава никое от административнопроизводствените правила. Само в случай, че нарушителят даде писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН следва да се приложат към Акта и незабавно, ведно с Акта, да се предоставят на АНО. До ограничаване правото на защита на наказаното лице се стига само, ако в нарушение на предписаната процедура лицето не може да упражни предвидени в закона права, но в никакъв случай, ако упражняването на тези права зависи от волята на лицето. В този смисъл е и Решение № 101 от 05.03.2014 година, постановено по КАНД № 1/2014 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Василка Желева и др.
В съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише АУАН и да получи екземпляр от него е удостоверен с подписа, трите имена и адреса на лицето К.И.Т.. Действително адресът на лицето е непълен, но в случай на необходимост същият може да бъде открит, респ. призован чрез органите на ОЗ „Охрана” - Хасково, респ. РУ – Свиленград-. Ето защо наведеното от адвокат К. възражение в пледоарията й пред настоящия Съдебен състав, касаещо липса на ЕГН и непълен адрес на посоченото лице е неоснователно.
За пълнота следва да се посочи следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното 6 прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни такива, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни 7 нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН и НП, не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от адвокат. Установява се също така, че жалбоподателят се е запознал с АУАН макар и при условията на отказ.