Разпореждане № 55882 от 04.05.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 55882 гр. София, 04.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №

20221110171229 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 290487/29.12.2022 г. на „Б АС“, Е, действащо чрез „Б АС - КЛОН Б“, ЕИК: ...., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу А. К. А., ЕГН **********, за вземания, произтичащи от сключен между страните Договор за потребителски кредит № CL-BGC22001884/24.06.2022г.

Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са издадени за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за заплатената държавна такса съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за следните суми: сумата от 361.54 лева- „лихва за просрочие“, сумата от 20.00 левакомпенсация за действия по възстановяване на вземания, както и за сумата от 25.00 левакомпенсация за разходи за и предоставяне на услуга за уведомяване.

В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на които кредиторът основава претенциите си.

Процесният договор за заем има характеристиките на потребителски, с оглед на което и доколкото кредитополучателят по него е физическо лице, в случая приложение следва да намерят нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.

С оглед на тези разяснения съдът намира, че уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на неустойка за забава, т. нар. лихва за забава, предвидена в клаузата на договора, наименована „ставка на лихвата за просрочие“, на която завителят се позовава и съгласно която в случай на просрочени плащания лихвеният процент и ставката на лихвата за просрочие се сумират, като възлизат към датата на сключване на договора на 22.90%, е нищожна поради противоречие с императивни разпоредби на закона, в частност с нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съобразно цитираната договорна клауза размерът на неустойката надвишава този на законната лихва за забава.

Същевременно, в случая за периода, за който заявителят претендира коментираната 1 неустойка за забава, не е заявявана претенция за обезщетение за забава, поради което и с оглед действащото в българския граждански процес диспозитивно начало такава не е присъдена със заповедта.

Неоснователни са и претенциите на заявителя за присъждане на такси за уведомяване и за възстановяване на вземане, дължими съгласно твърденията му, а и съгласно клаузите на процесното съглашение във фиксирани размери съответно за изпращане на кредитополучателя на ежемесечни напомнителни уведомления от кредитора преди плащанията на месечните вноски и падежните дати, както и за разходите, извършени от кредитора за събиране на вземанията му от кредитополучателя, като по отношение на втората такса е предвидено, че се дължи при всяко просрочие на плащане с повече от 7 дни, както и че кредиторът има право, но не и задължение да изпрати до кредитополучателя уведомление за просрочие. На първо място следва да се изясни, че в противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК с цитираните клаузи се предвижда дължимост на такси, които по същността си са такива по управление на кредита. Аргумент за недействителност на клаузите, предвиждащи дължимост на подобни „такси“, е и обстоятелството, че чрез тях се достига до допълнителен разход в тежест на потребителя във връзка с допуснато от него неточно в темпорално отношение изпълнение на паричното му задължение, а, както бе изяснено, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Още повече, че се касае за „такса“, срещу която заемодателят не осъществява същинска услуга в полза на заемателя, а извършва дейност в собствен интерес, насочена към събиране на вземанията си. В допълнение към горното следва да се изясни и че въпросните такси са предвидени в договора за кредит в отнапред фиксирани размери, без да е налице яснота дали ще бъдат извършени съответните разходи от страна на кредитора, респ. в какъв размер.

Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части, доколкото с тях се претендират вземания, основани на нищожни уговорки.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 290487/29.12.2022 г. на „Б АС“, Е, действащо чрез „Б АС - КЛОН Б“, ЕИК: ...., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу А. К. А., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 361.54 лева- „лихва за просрочие“, сумата от 20.00 лева- компенсация за действия по възстановяване на вземания, както и за сумата от 25.00 лева- компенсация за разходи за и предоставяне на услуга за уведомяване, дължими по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001884/24.06.2022г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2