Решение № 319 от 15.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Варна, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20223100500085 по описа за 2022 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№291081/22.12.2020г. от С. С. СТ. ЕГН ********** ***, срещу решение №261355/23.11.2020г., постановено по гр.д. № 3913/2019 г. на ВРС, в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от Управителя В.Д.В., сумата от 364.24лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 28.03.2018г. до 30.10.2018г. на адрес ***, с абонатен номер 1164583, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.12.2018., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9125/05.12.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18335/2018г. на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено на непредявено основание на иска, а по същество за неговата неправилност и необоснованост. Поддържа се, че искът е основан на твърдения за реална консумация, а не за служебни начисления поради отказан достъп, по каквото основание се е произнесъл съдът, без да е бил изрично сезиран. Съдът е основал решението на неравноправна клауза от ОУ без 1 самият ищец да се е позовал на нея, вместо служебно да констатира нейната нищожност. Липсва произнасяне по твърдението, че ищецът е бил уведомен, че имотът не се обитава целогодишно и въпреки това не е извършвал отчитането в съответствие с чл.24, ал.3 от ОУ (веднъж годишно), а е начислявал служебна консумация. Не са разгледани и възраженията на ответника за погасяване на претенцията за главница и разноски чрез плащане и за водените преговори за дължимата лихва. Съдът не е съобразил, че в нарушение на чл.76, ал.1 от ЗЗД извършените в хода на процеса плащания са отнесени от ищеца за погасяване на задължения за разноски и лихви, въпреки че длъжникът изрично е заявил, че погасява главници, при това без да се спази поредността по чл.76, ал.2 от ЗЗД, тъй като счетоводното погасяване е частично. Съдът не се е произнесъл по възражението на ответника за кредиторова забава, изразяваща се в неоказано съдействие за преизчисляване на лихвите върху главниците след приспадане на извършените плащания и неоправдано неприемане на предложеното от длъжника изпълнение на задължението за лихва след уточняването му по размер. В обобщение поддържа, че претендираните суми са недължими на твърдяното от ищеца основание, а отделно от това са погасени чрез плащане в хода на процеса.

Предвид наличието на плащане на главницата, признание на обезщетението за забава и кредиторовата забава, длъжникът следва да се освободи от законна лихва и разноски по делото. Позовава се на допуснати от съда процесуални нарушения при изготвяне на доклада, разпределение на доказателствената тежест, по хода на делото и във връзка с процеса на доказване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Счита за недоказано твърдението на ответника, че многократно е уведомявал служители на ВиК оператора за трайното си отсъствие от страната, като се позовава на съставените на основание чл.35 от Наредба 4/2004г. на МРРБ констативни протоколи за отказан достъп. В случай на отсъствие потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане на основание чл. 24, ал.3 от ОУ.

Оспорва твърдението, че дружеството е преразпределило платените суми по своя преценка и без законово основание. С оглед липсата на посочен начален период на задължението в платежното нареждане за сумата от 1902.10 лева, а само датата 30.10.2018г., операторът е приложил разпоредбата на чл.76 ЗЗД, респ. на чл.37 от ОУ.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД за приемане на установено, че С. С. СТ. ЕГН ********** дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18335/2018г. на ВРС и след извършено в исковото производство частично оттегляне на исковете: 364.24 лева, представляваща 2 незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода от 28.03.2018г. до 30.10.2018г. на адрес ***, с абонатен номер 1164583, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.12.2018. и 7.60 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислени за периода от 27.05.2018г. – 04.12.2018г., на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че e предоставял ВиК услуги в имота на ответника, които последният не е заплащал в сроковете предвидени в ОУ за предоставянето на ВиК услуги. Неизпълнението на задълженията на ответника е мотивирало ищеца да пристъпи към принудителното им събиране, като за целта се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с което обосновава правния си интерес от търсената защита.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че в имота не са потребявани услуги от ищеца в претендирания обем. Излага, че имотът не се обитава целогодишно, тъй като ответницата и семейството й живее постоянно в чужбина, поради което отчитането на водомера следва да се извършва веднъж годишно при условията на чл.24, ал.3 от ОУ. Релевира възражение за погасяване чрез плащане на вземанията за главница за периода 04.12.2015г. – 30.10.2018г. в размер на 1897.31 лева. По отношение дължимостта на законни лихви се поддържа отказано кредиторово съдействие да преизчисли размера им при съобразяване на погасителната давност и датата на извършеното пълно погасяване на главницата, въпреки заявената от ответника готовност за заплащането им. Поддържа се, че ответникът е заплатил и ½ част от разноските в заповедното производство разноски в размер на 41.98 лева.

Релевира се възражение за погасяване по давност на вземанията преди 04.12.2015г.

С молба от 09.09.2018г. ищецът е оттеглил частично предявените искове с оглед обективираното в отговора възражение за давност и поради постъпило на 29.07.2019г. частично плащане на задълженията по фактури от 18.12.2015г. до 28.03.2018г.

С влязло в сила на 17.03.2020г. определение №11868/12.09.2019г., поправено с определение №16888/18.12.2019г., производството пред ВРС е прекратено на основание чл.233 от ГПК за разликата над 364.24 лева до първоначално предявения размер от 3327.37 лева, а именно за сумата от 2963.13 лева, представляваща главница за периода 28.03.2013г. – 26.11.2015г. и заплатени главници за периода 18.12.2015г. – 28.03.2018г. и за разликата над 7.60 лева до първоначално претендираните 870.75 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода 30.05.2013г. – 27.11.2018г.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

3

От представената по делото справка от Служба по вписванията гр.Варна по партидата на С. С. СТ., се установява, че ответницата е собственик на поземлен имот с построени в него едноетажна сграда и гараж, находящи се в ***, считано от 19.08.2005г., въз основа на договор за покупкопродажба.

По делото е приобщен карнетен лист на абонат № 1164583, за имот с адрес ***, в който като потребител е вписана С. С. СТ., видно от който за периода м.01.2015г. – 30.08.2018г. на абоната е начислявана служебна консумация от 20 куб.м. вода месечно. В карнета липсва подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Констативни протоколи от 10.05.2017г. и от 30.07.2018г., удостоверяващи, че абонатът не осигурява достъп до СТИ за неговото отчитане и подмяна, поради което ще се начислява служебна консумация на вода. Констативните протоколи са подписани от двама служители на ВиК оператора.

Представено е и уведомително писмо от 19.07.2019г., че поради изтекла валидност на метрологична проверка, следва да бъде предоставен достъп до имота за подмяна на СТИ по възможност с модул за дистанционен отчет.

Уведомителното писмо е подписано от служител на ВиК оператора и от представител на потребителя. Липсват данни за оказано от потребителя съдействие в тази насока, което възпрепятства ползването при формиране на изводите на съда на реалните показания на водомера засечените преди подмяната му.

Видно от представените по делото 2 бр. вносни бележки от 29.07.2019г. вносителят А.И.Ч. е заплатил в полза на ищеца сумата от 1897.31 лева с посочено основание „главница ф-ри п-д 30.10.2018, абн. 1164583 С. С. СТ.” и сумата от 41.98 лева с основание „разноски една втора по ч.гр.д.18335/2018г.

ВРС, 30 състав“.

От заключението на изслушаната в първата инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че титуляр на партидата на частен абонат 1164583 е С. С. СТ.. С вносни бележки от 29.07.2019г. са заплатени общо 1939.29 лева. С платената сума от 1897.31 лева е погасена главница в размер на 1539.81 лева по фактури, издадени за периода 18.12.2015г.27.04.2018г. и начислената по тях лихва към датата на плащането в размер на 357.50 лева. Сумата по втората вноска бележка от 41.98 лева е отнесена за погасяване на ½ от начислено на 06.12.2018г. вземане за разноски с общ размер 83.96 лева. Остатъчният размер на задълженията по процесния абонатен номер възлиза на 364.32 лева главница по фактури издадени в периода 27.04.2018г. – 30.10.2018г. и 7.85 лева законна лихва върху тях към 27.11.2018г.

Представени са извлечения от проведена между страните през м.07.2019г. електронна кореспонденция във връзка с евентуалното постигане на съдебна спогодба, съдържаща изразена от името на ответницата готовност 4 да изплати изцяло и веднага сумите по бъдещата спогодба, но при предложените от нея параметри, а именно след опрощаване на лихвата.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което се явява процесуално допустим. Диспозитивът на съдебното решение кореспондира на въведения с исковата молба предмет на иска и на вида на търсената защита. Разгледаният иск е идентичен с предявения, тъй като е налице произнасяне по съществуването на спорното материално право, индивидуализирано по основание и размер в процесните фактури. Дали се касае за реален отчет или служебна консумация е въпрос по правилното отчитане и начисляване на сумите, поради което е от значение единствено за основателността на иска. Прилагането на една или друга договорна процедура за отчитане не е елемент от фактическото основание на иска, поради което не би могло да приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск, както се поддържа в жалбата. Поради изложеното и доколкото е постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, обжалваното решение се явява допустимо.