Решение № 1481 от 23.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1481 гр. Бургас, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120105715 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ВЕРТУС СТИЙЛ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, ул.

***, представляван от И. И. С., с която е предявен иск по чл. 240 вр. чл. 79, ал.

1 от ЗЗД за осъждане на К. Н. А. с ЕГН **********, да заплати сумата в размер на 17 529 лева /седемнадесет хиляди петстотин двадесет и девет лева/, представляваща главница по сключен между „ВЕРТУС СТИЙЛ“ ЕООД и К.

Н. А. договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска – 21.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

Твърди се от ищеца, че между ищцовото дружество и ответницата е сключен неформален договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответницата сумата в размер на 17 529 лв. на 02.05.2024 г., което било видно от приложена справка от електронно банкиране с уникален регистрационен номер. Сочи, че към настоящия момент сумата все още не е върната. Тъй като падежът на връщане на сумата не бил уговорен, съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД и съдебната практика, исковата молба, в която било инкорпорирано искане за връщане на дадените в заем суми имало значение и на покана до длъжника по договора за заем.

Моли се да бъде постановено решение, по силата на което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 17 529 лева /седемнадесет хиляди петстотин двадесет и девет лева/, представляваща главница по 1 сключения между страните договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска – 21.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. Представя доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител.

Сочи, че сключването на договор в писмена форма е правно средство да се удостовери начинът на изплащането на вноските по заема, както и размерът на сумата и срока на връщането й. Такъв договор гарантирал правата на страните – както на заемодателя, така и на заемополучателя. Той служил за доказателство за предадената сума, като в настоящия случай такъв договор липсвал. Устните договори за заем се доказвали пред съда със свидетелски показания, но само до размер до 5000 лв. За заеми над посочената сума била задължителна писмената форма, като в противен случай същите били недоказуеми.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено платежно нареждане, видно от което по банкова сметка на К. Н. А. е преведена сумата от 17 529, 00 лв. от дружеството „Вертус Стийл“ ЕООД на 02.05.2024 г. Посоченото основание за превод на сумата е: „заем“.

Представена е служебна бележка от „Юробанк България“ АД, от която се установява, че банкова сметка ***** е с титуляр К. Н. А..

По делото е прието заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, съгласно което на 02.05.2024 г. с платежно нареждане от сметка ***** на „Вертус Стийл“ ЕООД е извършен банков превод към ответницата К. Н. А. по банковата сметка с IBAN ***** в размер на 17 529 лв. В платежния документ е записано основание „заем“.

Вещото лице сочи, че сумата от 17529 лв. е реално получена от К. Н. А. на 02.05.2024 г. От банковото извлечение, което вещото лице приложило се виждал и начина на разходване на получените от нея средства.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с ответника – описания в исковата молба договор за заем, както и предаване на заемната сума на ответника. При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или другите факти и обстоятелства, на които основава възражения.

Съдът намира, че исковата претенция не е доказана при условията на пълно и главно доказване. Договорът за заем е реален, неформален договор и за достоверността му не е необходима писмена форма. Основна характеристика за този вид облигационно правоотношение е предаване в собственост на пари или други заместими вещи от страна на едното лице 2 заемодател, на другото – заемател, както и поемане на задължение от страна на последното да върне сума или вещ от същия вид. Предаването им е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. Реалното предаване на паричната сума в случая е установено, но това не е достатъчно да установи елементите от фактическия състав на заемното правоотношение.

Така от представените по делото доказателства, които са платежно нареждане, както и приетата съдебно – счетоводна експертиза, се установява с категоричност, че ищецът е предал на ответницата сумата в размер на 17 529 лв. Така и съдебната практика приема, че удостоверяването на заверяване на сметката на получателя е действие, извършено от банката, и има доказателствено значение за превод /плащане/ на посочената сума от сметката на платеца по сметката на получателя. В тази част удостоверяването се извършва от банката по силата на закона, има доказателствено значение за плащането и издаденият документ има характер на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Всички останали удостоверявания в документи, издадени от банка, имат доказателствено значение, но следва да се преценяват като официални или частни документи според съдържащите се в тях изявления /Така Определение №169 от 19.02.2014 г., постановено по ч.т.д.

№4520/2013 г. на I, т.д. на ВКС/. В този смисъл и посоченото основание на превод следва да се цени като частен документ и то изходящ в случая от страната, която се ползва от него. На тази база и същият следва да се цени, наред с останалите, приети по делото доказателства, като същият има ниска доказателствена стойност.

Следва да се посочи, че при наличие на платежно нареждане до обслужваща банка, в което за извършения паричен трансфер към сметка на ответницата, наредителят е попълнил основание „заем“ и парите са били преведени, се удостоверява предаване на твърдяната сума, но следва ищецът пълно и главно да докаже поето насрещно задължение от получателя за връщане на сумата, което не се презюмира, а документът не е достатъчно доказателство за това /Така и Определение № 305 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 159/2015 г., III г. о., ГК и цитираните в него Решение № 52/2009 г. по т. д № 695/2008 ТК, Решение № 390 от 2010 по гр. д № 134/2010 г. ГК на ВКС по реда на чл. 290 ГПК/. Както още се посочва в съдебната практика - не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем, като също така се приема, че в производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено - налице е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания /Така Решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 67 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 933/2012 г., III г. о., ГК и др./.

3

Също така изписаното основание в документа – „заем“, не отразява волеизявлението на получателя тази сума да бъде приета като заем. По делото не се доказва да са налице насрещни волеизявления на страните за сключване на такъв договор. Дори и да се кредитира изцяло изписаното от самия ищец основание на предаване на сумата и твърденията му, каквито не са изискванията в доказването в гражданския процес, не се доказва и да е настъпила евентуална изискуемост на задължението за връщане на сумата – било чрез настъпване на падеж, било чрез отправяне на покана за връщане на заетата сума.

По делото няма представени и приети каквито и да е било други доказателства, от които да е налице дори и косвено индиция по отношения на формираната между страните воля за сключване на договор за заем. При това положение и предявеният от ищеца иск не е доказан при условията на пълно и главно доказване.

По изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде охвърлен.

При този изход на спора на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски. Липсват направени разноски от ответната страна, поради което и такива не се следват.

Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВЕРТУС СТИЙЛ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, ул. ***, представляван от И. И.

С., с която е предявен иск по чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на К.

Н. А. с ЕГН **********, да заплати сумата в размер на 17 529 лева /седемнадесет хиляди петстотин двадесет и девет лева/, представляваща главница по сключен между „ВЕРТУС СТИЙЛ“ ЕООД и К. Н. А. договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска – 21.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4