Решение № 332 от 02.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000299 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №11/22.02.2024г., постановено по търг.д. №29/2023г. по описа на окръжен съд К., Застрахователна компания „Л.И.“ АД с ЕИК ********** е осъдено да заплати на всеки един от ищците С. Х. И. с ЕГН ********** и Р.

М. И. с ЕГН ********** сумата от по 210 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на сина им Б. Р. И. с ЕГН **********, настъпила на 26.04.2023г. в резултат на застрахователно събитие пътно транспортно произшествие на 26.04.2023г. на път I -5 на км.366 плюс 600 м., виновно причинено от Ю.И.И. /починал на 28.04.2023г./ при управление на лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. №********* с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Л.И.“ гр.С., ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от 29.05.2023г. и до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният от всеки един от ищците С. Х. И. с ЕГН ********** и Р. М. И. с ЕГН ********** иск за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част, за разликата над сумата 210 000лв. до пълния предявен размер от 250 000лв.

1

Застрахователна компания „Л.И.“ АД с ЕИК ********** е осъдено да заплати на С. Х. И. с ЕГН ********** и Р. М. И. с ЕГН ********** общо сумата 1 419.94 лв. разноски по делото, или на всеки от тях по 709.97лв.

Застрахователна компания „Л.И.“ АД с ЕИК ********** е осъдено да заплати на адв.Г. Г. Р. от АК-С. сумата общо 31 320лв. /с ДДС/ адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, от която по 15 660лв. адвокатско възнаграждение за осъществена на всеки един от ищците С.

Х. И. с ЕГН ********** и Р. М. И. с ЕГН ********** безплатна правна помощ.

С. Х. И. с ЕГН ********** и Р. М. И. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Застрахователна компания „Л.И.“ АД с ЕИК ********** сумата 646.40лв. разноски по делото, или всеки от тях да заплати сумата от 323.20лв.

Застрахователна компания „Л.И.“ АД с ЕИК ********** е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд-К. сумата общо от 16 704лв. държавни такси по делото или по 8 352лв. държавна такса по всеки един от исковете за обезщетение за неимуществени вреди на С. Х. И. с ЕГН ********** и Р. М. И. с ЕГН **********.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищите в първоинстанционното производство – С. Х. И. и Р. М. И.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковете за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди са отхвърлени над сумата от по 210 000лв. до претендирания размер от по 250 000лв. Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Като нарушение на материалния закон се сочи разпоредбата на чл.52 от ЗЗС, като са изложени пространни съображения и доводи, че определеното обезщетение от по 210 000лв. е занижено и несъобразено с принципите на справедливостта. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълен размер.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – Застрахователна компания „Л.И.“ АД се оспорва подадената от ищците въззивна жалба.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното 2 производство – Застрахователна компания „Л.И.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковете за обезщетение за неимуществени вреди са уважени над сумата от по 150 000лв. до по 210 000лв.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи, че присъденото обезщетение е изключително завишено, без да са съобразени конкретните обстоятелства и в противоречие на нормата на чл.236 ал.2 от ГПК, както и по отношение приложението на чл.52 от ЗЗД и в разрез с приетото в ППВС №4/1968г. относно понятието „справедливост“. Въведено е оплакване, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е взел предвид датата на настъпване на събитието, икономическата конюнктура в страната, възрастта на непълнолетното дете, както и съдебната практика по сходни казуси. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете за обезщетение за неимуществени вреди да се отхвърлят за сумата над 150 000лв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни – С. Х. И. и Р. М. И., с който подадената от Застрахователна компания „Л.И.“ АД въззивна жалба се оспорва.

С въззивните жалби доказателствени искания. и постъпилите отговори не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски, като от страна на жалбоподателите – ищци се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, с ДДС, съобразно материалния интерес и Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в полза на адв. Г. Г.

Р..

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо 3 решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищците в първоинстанционното производство – С. Х. И. и Р. М. И., са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: В резултат на ПТП на 26.04.2023г., причинено от водач на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с ДК №*******, при ответника ЗК „Л.И.” АД гр.С. - Ю.И.И., е починал синът им Б. Р. И. с ЕГН **********, в качеството му на пътник в автомобила. Твърдят, че водачът Ю.И.И. причинява ПТП-то при движение с несъобразена скорост и без да контролира непрекъснато управляваното от него МПС, удря в задната част движещия се пред него автомобил марка Тойота, модел Аурис, с ДК №********, управляван от водача Р.В.Х., след което излиза от пътното платно и се удря в дърво. Въведени са обстоятелства, че тежкото житейско събитие - загубата на 16-годишния им син, е непоправима и материално неизмерима загуба, както и твърдения за наличието на изградена изключително силна емоционална връзка между ищците и починалия техен син. Наведени са и твърдения за отключила се остра стресова реакция, преминала в тревожно-депресивно разстройство, изискващо психиатрична интервенция, вследствие най-тежката загуба.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗК „Л.И.“ АД за автомобила, в който е пътувал пострадалият, валидна от 14.08.2022г. до 13.08.2023г. Ищците упражнили правото си по чл.380 от КЗ, като депозирали писмена застрахователна претенция на 29.05.2023г., по която ответникът – застраховател не се е произнесъл.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение в размер на по 250 000лв., за причинените неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху главницата от 29.05.2023г. до окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба 4 ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността на исковете за неимуществени вреди, относими към въззивното производство, се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени по-горе и те касаят само размера на обезщетението за неимуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред настоящата инстанция е наличието на претърпени от ищците вреди, изразяващи се морални страдания от настъпила на 26.04.2023г. смърт на 16годишния им син - Б. Р. И.. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с ДК №******* - Ю.И.И., като починалият е бил пътник в лекия автомобил. /ПТП-то е настъпило на 26.04.2023г. в 18.05ч., на главен път 1-5, км. 366+600, посока от гр.К. към ГКПП М., извън населено място, в отсечката от пътя между разклоните за с.В. и с.П., като движещите се в дясната пътна лента лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. №********, управляван от Р.Х., а зад него попътно и лек автомобил „Фолксваген Поло“ с 5 рег. №********, управляван от Г.М., в района на км. 366+600 са застигнати от лек автомобил марка „Мерцедес С180“ с рег. №*********, управляван от Ю.И., който, движейки се с превишена скорост, при знак за забрана на изпреварването на МПС, при знак за опасен десен завой и при знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч, предприел изпреварване на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №********, след което веднага се прибрал в дясната пътна лента, но в крайната фаза на връщане на автомобила в тази лента, при движение с приблизителна скорост 148.27 км/ч, или 41.19 м/сек, се ударил с предната си част в задната дясна част на лек автомобил „Тойота Аурис“, водачът на който се е движел със скорост от 55.49 км/ч или 15.41 м/сек и е можел да възприеме движението на лекия автомобил „Мерцедес С180“ 3.23 секунди преди мястото на удара; след удара лек автомобил „Мерцедес С180“ е преминал през лентата за насрещно движение в посока към левия скат на пътя, преминал е през/върху/ СПО и е излетял по ската, падайки и обръщайки се, спирайки в дерето – съгласно заключението от приетата в първоинстанционното производство комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза и приложени писмени доказателства от ДП/. Безспорно за настоящето производство е и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. „Мерцедес С180“ с рег. №********* и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен при действието на КЗ, с период на действие от 14.08.2022г. до 13.08.2023г.