Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 04.02.2025, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Административно наказателно дело 415/2023
Вид
Решение № 48
Подписан
04.02.2025
В сила
25.03.2025
Състав
Андрей Георгиев Андреев

Цитирани разпоредби

  • чл.118, ал.4, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр. Д.град, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д.а като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20235610200415 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „БОРИНА ЛЕС – 21“ ЕООД, ЕИК 206457470, със седалище и адрес на управление– *****************, със законен представител В. А.

Ч . , гр.Д.град е останало недоволно от Наказателно постановление № 683204F669586/21.12.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности -Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за това, че дружеството в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изсикванията за софтуерите за управлението им и изискавания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на 21.07.2022г. в 15:00 часа при извършена проверка на търговски обект- склад за дърва, находящ се в гр.Д.град, Бродско шосе №3, дружеството е допуснало нарушение на същата наредба, като извършва продажба на стоки без функциониращо фискалко устройство /ФУ/; -при проверка на 21.07.2022г. във 14:44ч. е извършена преди легитимация контролна покупка на 1бр. чувал с дърва на стойност 15.00лв., платени в брой на Д. Д. (общ работник) от Д. М. П. - проверяващ, за което не се издаде фискална касова бележка, нито бележка от кочан, отговаряща на изискванията на наредбата, при направена справка в информационната система на НАП, дружеството има регистрираното в НАП и въведено в експлоатация за горепосочения обект ФУ- модел Тгеmоl с ИН на ФУ ZK156585 и ИН на ФП 50202055. Към момекта на проверката фискалното устройство не е налично в обекта и не са предоставени документите на ФУ- свидетелство за 1 регистрация на ФУ, договор за сервизно обслужване, паспорт на ФУ. Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи. С което е допуснато нарушение на чл.7, ал.2 от същата наредба, вр. чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на дружеството е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както в хода на установяване на административното нарушение, така и в хода на производството по налагане на административното наказание, които са довели до нарушване правото му на защита. Нямало относимост между посочените в НП правни разпоредби, отразените в него обстоятелства и факти, както и тяхната правна квалификация. В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не изпраща представител. Упълномощеният защитник на дружеството поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Счита, че не е установено конкретно административно нарушение, което да кореспондира с нарушена материална норма. Не претендира за направените по делото разноски.

НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН – Началник на отдел „Оперативни дейности -Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ се представляваот надлежно упълномощен юрисконсулт, като в становище по така депозираната жалба, същия счита, че Наказателното постановление е правилно и законосъобразно, извършеното административно нарушение е установено и доказано по безспорен начин, също така е спазена законовата процедура по неговото установяване и издаване.

Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление и за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение ПРОКУРОРЪТ не се явява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.07.2022г. служителите на НАП-Пловдив- Г. П. Н. и Д. М. П., във връзка с изпълнение на служебните си задължения, извършили проверка на търговски обект, представляващ склад за дърва, находящ се в гр.Д.град, ул.„Бродско шосе”№3. В 14:44 часа същите направили контролна покупка преди да се легитимират. Закупили 1бр. чувал с дърва на стойност 15 лв., които били платени в брой от Д. П.- проверяващ, на намиращия се в обекта работник Д. Д. на длъжност общ работник в дружеството, което стопанисвало търговския обект. Служителите на НАП изчакали малко, но за направената покупка не им била издадена фискална касова бележка, нито касов бон от кочан, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. Натоварили закупените дърва на служебния си автомобил и напуснали обекта.

Преди да се върнат в обекта, за да се легитимират и довършат проверката, служителите на НАП изискали съдействие от органите на МВР, изчакали полицейски 2 патрул да дойде на място и заедно отишли отново в обекта. Там заварили двама души, които при поискване не представили лични документи. Същите били идентифицирани със съдействието на органите на МВР, като лицето, което им продало чувала с дърва и на когото била платена сумата, било установено като Д. Д..

При проверката служителите на НАП установили, че обекта е стопанисван от дружеството „Борина Лес-21“ЕООД- гр.Д.град, представлявано от В. А. Ч.. Проверката установила също, касова бележка не е издадена поради липсата на достъп до фискалното устройство в обекта от страна на работниците, същото било заключено в специално пригодена за целта стаичка, находяща се вътре в проверяваното складово помещение, до която имал достъп единствено управителят. След проведен телефонен разговор с управителя, служителите на НАП установили, че същият е извън града и има здравословни проблеми. Извършена била също дистанционна проверка за наличието на регистрирано фискално устройство на посоченият адрес, като проверяващите установили, че дружеството „Борина Лес-21”ЕООД има регистрирано в НАП и въведено в експлоатация на посочения обект фискално устройство– модел Tremol с ИН на ФУ ZK156585 и ИН на ФП 50202055. Впоследствие, управителят на дружеството- В. Ч., представил на органите на НАП документите на ФУ- свидетелство за регистрация на ФУ, договор за сервизно обслужване на ФУ.

За така констатираното нарушение/я, на 29.07.2022г. бил съставен АУАН, който бил връчен на законния представител на дружеството на същата дата. Управителят не посочил възражения. На 21.12.2022г. било издадено и връчено процесното НП.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от съда на база събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства, а именно: НП №683204-F669586/21.12.2022г.; АУАН № F669586/29.07.2022г.; Протокол за извършена проверка в обект №0114299/21.07.2022г.; Декларация от лице от 31.02.2022г.; справка за актуално състояние на действащи трудови договори на фирма „Борина Лес 21”ЕООД; Договор за наем на недвицим имот; Договор № Д4645/1205.2021г.; 2бр. фактури, превозен билет от 15.07.2022г.; Заповед №ЗЦУ 1149/25.08.2020г.; длъжностна характеристика на общ работник към фирма „Борина Лес–21”ЕООД, амбулаторен лист от частна дейност, издадена на В. Ч., както събраните гласни доказателства.

Свидетелят П.- проверяващ и свидетел по съставянето на АУАН, обяснява механизма за извършване на контролната покупка, както и за последвалата проверка.

Посочва, че служителят звънял на управителя да пита колко струват дървата. Обяснява, че при проверката действително е имало заключени помещения, до които работниците са нямали достъп, а също така и че те му заявили, че не знаят къде е фискалното устройство.

Актосъставителят Г. Н. потвърждава в показанията си така констатираната фактическа обстановка по проверката. Заявява също, че получил обяснения относно 3 причината за неиздаване на касов бон от страна на работника, а именно, че нямал достъп до фискалното устройство в момента, имало апарат вътре, но не можели да дадат достъп.

Не се оспорва констатацията, че след извършена дистанционна проверка за наличие на касов апарат в посочения обект, е установено, че на посочения адрес има регистрирано и въведено в експлоатация фискално устойство.

Разпитана в съдебна зала беше и св.Б.Б.- сестра на управителя на дружеството.

Същата обяснява подробно за дейността на брат си, за честите посещения на работното му място, за наличието на две отделни стаи, в които се съхранявали компютри, принтери, каса с пари и касов апарат, които били заключени през повечето време и достъп до тях имал само брат й. Заявява също, че никой от работниците, освен брат й, не бил упълномощен да извършва продажби.

Доказателственият материал е безпротиворечив и еднопосочен.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

С процесното наказателното постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, а именно извършване на продажби без функциониращо и въведено в експлоатация фискално устрийство. Жалбоподателят не оспорва факта, че при извършване на проверката не е издаден фискален касов бон или ръчен такъв, но оспорва вмененото му нарушение като посочва, че притежава регистриран в НАП и въведен в експлоатация фискален касов апарат, който се е намирал на обекта на процесната дата.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. По отношение на тяхносто съдържание обаче, настоящият съд счита, че не са спазени разпоредбите на ЗАНН, като е налице несъответствие между констатираното фактическо и правно обвинение, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: „Не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.“.

4

Препращащата норма на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС гласи: „ Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: 4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат“.

В процесното наказателно постановление като нарушения обаче са описани две деяния- „ ..дружеството е допуснало нарушение на същата наредба, като извършва продажба на стоки без функциониращо фискалко устройство /ФУ/“ и „ ..не се издаде фискална касова бележка, нито бележка от кочан, отговаряща на изискванията на наредбата..“.

На първо място, от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че в търговският обект е имало фискално устройство, същото е било въведено в експлоатация по предвидения ред и се е намирало в специално пригодена за целта стая, до която работниците са нямали достъп в момента на проверката. Описаното от АНО първо нарушение, е за извършване на продажба при липса на въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство в деня на проверката, който факт не успя да се докаже в хода на настоящото производство. Събраха се гласни доказателства в тази насока, които водят до извод, че фискалното устройство е било налично в обекта, но поради отсъствиено на управителя на дружеството, работниците са нямали достъп до него.

На следващо място е описано като нарушение неиздаването на фискална касова бележка. Което обстоятелство е безспорно установено. Но пък не намира опора и относимост към текста на материалната норма, която е описана като нарушена- чл.7, ал.2 от Наредбата. Същата касае задължението на търговците да разполагат с функциониращо ФУ, а не издаването на касовите бележки. Тук следва да се отбележи, че описаната препращаща норма на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, не може да бъде нарушена, доколкото касае правомощия на Министъра на финансите и не въвежда задължения за субектите на тази разпоредба.