Решение № 638 от 14.12.2021, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 747/2021
- Вид
- Решение № 638
- Подписан
- 14.12.2021
- Състав
- ВЕНЕЛИН ДИМИТРОВ НИКОЛАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 72, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 36, ал. 2 · Закон за подземните богатства
- чл. 5, т. 3 · Закон за подземните богатства
- чл. 6, ал. 3 · Закон за подземните богатства
- чл. 71 · Закон за подземните богатства
- чл. 71, ал. 1 · Закон за подземните богатства
Р Е Ш Е Н И Е
№ 638 гр. Плевен,14 декември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев адм.дело
№ 747 по описа за 2021 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Р.№ 2, представлявано от управителя Х.Н. срещу: писмо на Министъра на енергетиката с изх. № Е-26-Н-30 от 24.06.2021 г. за отказ за удължаване на концесионен договор за добив на подземни богатства от находище „М.М., уч. „Ч.“, общ. Червен бряг.
В жалбата се твърди, че в атакуваното писмо е обективирано волеизявление на министъра на енергетиката, в качеството му на централен орган на изпълнителната власт, с което се отказва да бъде издадено разрешение за удължаване на срока на концесионен договор за добив на подземни богатства. Сочи се, че волеизявлението на административния орган засяга правата и интересите на дружеството, поради което отговаря на признаците на индивидуален административен акт, посочени в чл. 21, ал. 1 от АПК. Твърди се, че отказът на административния орган е по повод на депозираното от дружеството искане за удължаване на срока на концесионния договор (заявление с изх. № 9/02.02.2021 г.), подадено на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/. Твърди се, че съгласно действащото законодателство удължаването на срока на концесионен договор като частноправен акт се предхожда от административна процедура, каквато по същество се провежда и при избора на концесионер с тази разлика, че при удължаването на срока, административното производство е ограничено до проверка относно наличието на предпоставките за удължаване на концесионния договор. Респективно и тук, подобно на етапа на сключване на самия концесионен договор, частноправният акт (договорът, респ. анекса към него) се предхожда от административно производство, в което се разгръща компетентността на държавния орган, който трябва да провери налице ли са основанията за сключване на частноправния акт. По тази причина чл. 71, ал. 1 от ЗПБ посочва, че за неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за концесии се прилагат разпоредбите на част трета от ТЗ и на ЗЗД. По аргумент на противното от тази специална разпоредба, продължаването на срока на концесионния договор /като форма на изменение/ посочените частноправни нормативни актове нямат приложение, тъй като специалният закон съдържа специална уредба на института на изменението на договора.
Излагат се съображения, че тази процедура категорично има характер на административно производство, поради което, актът с който тя приключва има характер на административен акт. Посочва се, че според чл. 36, ал. 2 от ЗПБ, срокът на концесията може да бъде удължен по мотивирано искане на концесионера, направено не по-късно от една година преди изтичане на срока на концесията, основано на план за разработка на находището и финансово – икономическа обосновка за срока на удължаването, при условие, че към дата на подаване на искането находището има запаси и ресурси и концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора с изключение на окончателните дейности по ликвидация на миннодобивният обект и рекултивация на засегнатите земи. Счита се, че оспореното писмо има характер на административен акт, който е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение административно производствените правила, противоречи на материално правните разпоредби и не съответства на целта на закона. Сочи се, че концесионният договор за добив от находище „М.М., уч. „Ч.“, Общ. Червен бряг е сключен на 09.10.2006 г. за срок от 25 години. Съгласно чл. 56 от договора, същият влиза в сила от 17.01.1997 г. и изтича на 17.01.2022 г. Твърди, се че дружеството е депозирало заявление за удължаване на срока на договора с писмо изх. № 9/02.02.2021 г. Твърди, че за периода от 17.01.2021 г. до 02.02.2021 г. е бил в нетрудоспособност, продиктувана от положителен тест за коронавирус. След узнаване на положителния резултат от теста /15.01.2021 г./, вземайки предвид опасността от заразяването на трети лица с коронавирусна инфекция, както и предвид наказателната отговорност от неспазване на противоепидемичните мерки, въведени в страната, незабавно се самоизолирал в 14-дневна карантина, каквото е изискването на министъра на здравеопазването (съгл. чл. 2 на Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. за лица, подлежащи на болнично лечение, домашно лечение и карантина - изм. и доп. със Заповед №РД-01-177/22.03.2021 г.). След посочената по-горе дата, на която изтекло карантинирането му (29.01.2021 г. - петък), здравословното му състояние продължавало да не е добро, поради което се консултирал с лекуващия го личен лекар. По негова изрична препоръка трябвало да остане изолиран още няколко дни до пълното му възстановяване, с оглед на което му бил издаден болничен лист до датата 03.02.2021 г. Поради тези причини искането за удължаване на срока на концесионния договор е депозирано в първия възможен ден - на 02.02.2021 г. Счита, че искането за удължаване на срока на концесионния договор е внесено в срок, тъй като забавянето на внасянето му е причинено от извънредно и обективно обстоятелство, което представляващия дружеството не е могъл да предвиди или предотврати. Твърди, че са неоснователни доводите, че доколкото в периода на изолацията на представляващия в министерството са входирани други документи на дружеството, това показвало, че пропускът да се представи искането в срок не се дължи на здравословното му състояние, тъй като разписва много и различни документи, и депозирането на документ не означава, че същият е подписан в деня на депозирането.Твърди, че ако министърът е считал, че не е доказан обективния (непредвидим и непредотвратим) характер на забавянето да подаде искане по чл. 36, ал. 2 ЗПБ, същият е трябвало да даде указания на заявителя да предостави допълнителни документи или други доказателствени средства в тази насока, а не направо да постановява отказ. На следващо място, приемайки, че срокът за подаване на искането по чл. 36, ал. 2 ЗПБ е спазен, ключова предпоставка за удължаване на срока на концесионния договор е в находището да има запаси или запаси и ресурси, както и концесионерът „Новако строй“ ЕООД да е изпълнил всички свои задължения по договора. Навежда доводи, че в настоящия случай всички тези изисквания са налице, поради което отказът само на основание, че искането по обективни причини е депозирано две седмици след 17.01.2021 г., е необоснован и незаконосъобразен. Сочи, че законодателят принципно урежда възможността за продължаване на сроковете по абсолютно всички административни и съдебни производства, когато те са пропуснати по обективни причини (какъвто бил и настоящия случай). В тази връзка счита, че искането за удължаване на срока на концесионния договор е подадено в срок и е придружено със съответните доказателства, обосноваващи обективността на забавянето. На следващо място самият ЗПБ не урежда правни последици от неспазването на срока за подаване на заявление за удължаване срока на концесията, а що се отнася до съответната администрация посоченият едногодишен срок има инструктивен характер и е създаден за облекчаване на администрирането на процедурата. Навежда доводи, че възможността за удължаване на договора, предвидена в закона, цели да съкрати публичните разходи от евентуалното провеждане на нова процедура по избор на нов концесионер, след като досегашният е доказал добросъвестното изпълнение на своите задължения по концесионния договор, за това се предвижда по искане на концесионера, срокът за експлоатиране на концесията да бъде удължен в рамките на законовия максимум. В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се уважи изцяло подадената от „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* жалба и да се отмени писмо на Министър на енергетиката с изх. № Е-26-Н-30/24.06.2021 г., с което се отказва провеждане на законово уредената процедура за продължаване на концесионен договор за добив на подземни богатства от находище „М.М., уч. „Ч.“, Общ. Червен бряг.
Първоначално по жалбата е било образувано дело №8232/2021 г. по описа на
АССГ, към което е приобщена административната преписка и е приложен документ за платена държавна такса.
С определение № 6911/17.09.2021 г. /л.
71 от дело№ 8232/2021г. по описа на АССГ/ същото е изпратено на настоящия съд по подсъдност.
С определение № 1244/24.09.2021 г. /л. 3/ са конституирани страните и е дадена възможност ответникът да се подаде писмен отговор на жалбата.
Ответникът - Министърът на енергетиката в указания от съда 14- дневен срок е депозирал писмен отговор чрез юрк. Ц.М., в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата като излага следните аргументи:
Концесията за добив на подземни богатства - строителни материали от находище „М.М., уч. „Ч.“, Общ. Червен бряг, област Плевен, е предоставена с Решение № 660 на Министерския съвет от 4 септември 2006 г.
(обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г.), на „Пътинженеринг" АД, гр. Плевен, за срок от 25 години. В изпълнение на цитираното решение, на 9 октомври 2006 г. между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството и определения концесионер е сключен концесионен договор за добив на подземни богатства от посоченото находище за срок от 25 години. Съгласно т. 6.5 от Решение № 660 на Министерския съвет от 2006 г. и чл. 56 от договора, договорът е в сила от 17 януари 1997 г. - датата на прехвърляне на акциите, продадени на първата тръжна сесия по реда на масовата приватизация. С т. 7 от Решение № 660 на Министерския съвет от 2006 г. за начален срок на концесията е определена датата на влизане в сила на концесионния договор, респ. същият е в сила от 17 януари 1997 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от концесионния договор, срокът на концесията може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните по договора при условията и разпоредбите на Закона за подземните богатства.
Условията при чието наличие може да бъде удължен срокът на предоставена концесия за добив на подземни богатства са изрично уредени с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗПБ.
Съгласно цитираната разпоредба срокът на концесията може да бъде удължен по мотивирано искане на концесионера, направено не по-късно от една година преди изтичането на срока на концесията, основано на план за разработка на находището и финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването, при условие че към датата на подаване на искането в находището има запаси или запаси и ресурси и концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора с изключение на окончателните дейности по ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи.
С писмо с вх. №
Е-26-Н-30/02.02.2021 г. на Министерството на енергетиката (изх. № 10/02.02.2021 г. на „Новако строй" ЕООД), постъпило в Министерството на енергетиката (МЕ) и по електронна поща на същата дата, концесионерът „Новако строй" ЕООД, гр. Плевен, е внесъл заявление за удължаване на срока на концесията, копие от платежно за платена такса за удължаване на срока на концесията, писмо от „Новако строй" ЕООД отново датирано с изх. № 09/02.02.2021 г. и допълнителни документи.
Видно от датата на постъпване на заявлението в
МЕ (02.02.2021 г.), нормативно определения с чл. 36, ал. 2 от ЗПБ срок (не по-късно от една година преди изтичането на срока на концесията), не е спазен от концесионера, тъй като предвид продължителността на концесионното правоотношение (25 г.) и определената от концедента дата на влизане в сила на договора и концесията (17 януари 1997 г.), срокът на договора изтича на 17 януари 2022 г., съответно заявлението за неговото удължаване е следвало да бъде подадено най-късно на 17 януари 2021 г. Посоченият ден е неприсъствен (неделя), поради което предвид нормата на чл. 71 от ЗПБ е приложимо общото правило на чл.
Разпечатката съдържа 25 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0279575c-1be3-440b-a21d-196a13fdf422