Решение № 23 от 24.01.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. гр. Димитровград, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20245610101794 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за обявяване на недействителен на целия договор за потребителски кредит № 2271807/17.08.2020 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД.

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 26, ал.1, предл. 1, предл. 2, предл. 4 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с "Ай Тръст" ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на 17.08.2020 г. Т. Т. Ч. и ответното дружество "Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 2271807/17.08.2020г., за сумата от 500 лв. за срок от 3 месеца. Посочените в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 21.93%, годишен лихвен процент 20%. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от "Кредисимо" АД и непораждане 1 на действие на договора между "Кредисимо" и кредитополучателя.

В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 142 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между страните. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД, като по така посочения договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 164.88 лв.

Съгласно раздел IV "Възнаграждение" от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено "Кредисимо" АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "Кредисимо" EАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. В резултат на всичко това за кредит с главница 500 лв. задълженията към кредитора възлизат на 516 лв., като когато към тази сума се добави възнаграждението за поръчителство в размер на 164.88 лв., сочената сума набъбва до 681.63 лв. за период на ползване на кредита от 3 месеца. Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. I. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Законът за потребителския кредит.

Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Аргументите ми за това са следните: 1. Процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Наред с изложеното считам, че процесният договор е сключен в разрез с правилата за форма на договора за кредит, в същия липсват волеизявленията на страните, както и не отговаря и 2 на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит). Договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи.

Соченото обстоятелство води нищожността на целия договор на основание чл.

10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК.

Процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР.

Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК се дава дефиниция, на "Общ разход по кредита за потребителя", а това са именно: са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит

В настоящия случай дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелството, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, двете дружества са 3 „свързани лица“, както и че кредиторът е включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план, който визуализира в потребителския профил на клиента, безспорно сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. В тази връзка считам, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е 3 включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че го е включил в погасителния си план). При условие, че същото беше включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 575 %.

Ето защо счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.

В договора е уговорен лихвен процент в размер на 20 % и ГПР в размер на 21.93 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Отделно от това е предвиденото възнаграждение за гаранция, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК (в този смисъл Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК,

). Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове, в това число ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, ЗЗП и др.) са приети въз основа на присъединяването на страната в Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското.

Посочва, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23 Април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. Във връзка с това считам, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на директивата да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни адекватно продуктите между различните конкуренти. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването ни посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономически избор на потребителя. Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се 4 установява на база изискванията на единна формула, залегнала в самата директива, поради което същата има и нормативно значение. Гореописаното възнаграждение за поръчителство безспорно попада в изискванията на директивата – то е предвидим общ разход, който обуславя сключването на договора при тези условия и е предварително заложено като параметър. По тези съображения след неговият размер да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР.

Ето защо счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора по силата на ЗПК.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета. Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на ЕП и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел“. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да 4 прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № ЗЗ от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна и самостоятелно основание, а 5 именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция, поръчителство от определено от кредитодателя дружество или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях) и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението за дружествотопоръчител, което води до скрито оскъпяване на кредита. Включено по този начин към погасителните вноски, тази сума се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.