Решение № 260450 от 09.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 09.08.2024г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през двехиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА Г.

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при участието на секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 4336 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищците Б.В.Х., Л. С.Х., И.В.Х. и Е.Н.Х. срещу решение № 20229909/20.10.2020г. по гр.д. № 52659/2008г. на СРС, 128 с-в, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите срещу „М.9.“ ЕООД, Б.Р.и Г.А., последните две като наследници на Х. Х., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено правото им на собственост върху 61/276 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. София, с площ от 276 кв.м., като неоснователен и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивниците – ищци обжалват решението като неправилно и необосновано. Поддържат, че по делото е доказано придобиване на процесните идеални части от имота по давност, считано от 1955г. до предявяване на исковата молба.

Сочат, че не са налице хипотезите на чл. 59 ЗТСУ и чл. 200 ЗУТ, тъй като не се касае за отделяне на реална част от имота. Твърдят, че от нанасянето на наследодателите на ищците Б.В.Х. и И.В.Х. през 1955г. в жилищната сграда в имота като наематели, дворът е бил ограден и ползван с включените в него процесни идеални части. Излагат доводи, че действията на ответното дружество срещу осъществяваното строителство в имота през 2009. 2010г. са ирелевантни, тъй като към този момент срокът на придобивна давност е бил изтекъл.Оспорват като неправилни мотивите на СРС за реализирано разпределение на ползването между родителите на ищците и Държавата за читалищни нужди, с доводи, че за периода 1982г. – 93г. Държавата като собственик не е възразявала относно поставената ограда и не е прекъсвала осъществяваната от ищците фактическа власт. Сочат, че и след 1993г. е налице спокойно и несмущавано владение на имота. Молят съда да отмени решението и да уважи предявения установителен иск за признаване правото им на собственост върху процесните идеални части, с присъждане на разноски.

Въззиваемите - ответници

„М.9.“ ЕООД, Б.Р.и Г.А. оспорват жалбата по подробно изложени в писмен отговор съображения. Молят съда да потвърди решението,с присъждане на разноски.

По делото е депозирана частна жалба от Б.В.Х., Л. С.Х., И.В.Х. и Е.Н.Х. срещу определение от 01.02.2021г., поправено с определение от 25.06.2021г., с което е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Сочат, че поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК от ответното дружество, не са имали възможност да направят възражение за прекомерност на претендираното от него адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите – ищци оспорват частната жалба като неоснователна и молят съда да я остави без уважение.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на въззивниците - ищци спрямо ответниците върху 61/276 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. София, с площ от 276 кв.м.

За да отхвърли иска, СРС е приел, че основанието, на което ищците са придобили фактическата власт върху имота, е договор за наем и не е налице превръщането на държането им във владение; отделно по делото не е установено, че ищците, респ. техният наследодател, са упражнявали непрекъснато, явно, несъмнено, спокойно владение на имота, с намерение за своене, което да е противопоставено на собственика, с начален момент 1955г., съгласно твърденията им в исковата молба. Изложил е съображения, че едва след възстановяване на имота на Х. Х. /наследник наВ./Б./ Б.

Х.а/, ищците са предприели действия, които могат да се окачествят като владение, изразяващи се в изграждане на допълнителни конструкции към къщата, затваряне на част от двора с построената тераса и др., но по отношение на тези действия е било налице противопоставяне от страна на Х., който е депозирал жалби пред контролните органи на съответната районна администрация, свързани с извършваните в общия имот строително-монтажни работи. Отделно са изложени мотиви, че дори реална част от имота, съответстваща на претендираните идеални части, да е била оградена от ищците, това не може да приеме като намерение за своенето й, тъй като съгласно практика на ВКС, когато е разпределено ползването на имот между съсобственици, поставянето на ограда на място, различно от определеното със спогодбата между тях, представлява обективна промяна в обстоятелствата, която обаче сама по себе си не представлява действие, което да демонстрира отричане правата на другия съсобственик. В случая се касае за разпределение на ползването на имот между двама държатели - родителите на ищците и Държавата, която е обитавала сграда 2 за нуждите на читалищната дейност, а след това и за партийни цели. Ето защо ползването на по-голяма част от имота от тази, която е отдадена под наем, не може да се приеме за владение по смисъла на чл.68 от ЗС, след като не е демонстрирано намерение за своенето й спрямо собственика на недвижимия имот с действия, които да отричат неговите права. Извън всичко СРС е приел, че за периода след 1982г. е приложима забраната по чл. 86 ЗС, както и ограничението по чл. 59 и чл. 181 ЗТСУ /отм/, респ. чл. 200 ЗУТ.

Активната материалноправна легитимация по предявения иск се определя от въведеното от ищците основание за пораждане правото им на собственост, в случая – оригинерно придобиване по чл. 79, ал. 1 ЗС.

В случая е безспорно установено по делото, че наследодателят на ищците Б.Х. и И.Х. – баща им В.Х.И., починал на 15.04.2010г., е придобил по реда на ЗГС правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул.“*******, с площ от 51.91 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място, в което е построена, цялото от 276 кв.м., представляващо имот пл. № 9, кв. 265 по плана на гр.София, местност Павлово-Бъкстон, Триъгълника, за което е съставен нотариален акт № 117, том XXIII, нот.дело № 3992/1985 г. от нотариус при СРС. Безсопорно е също, че наследодателя на ищците В.Х.И. е бил настанен в жилищната сграда през 1955г. като наемател.

С договор за дарение № 35/2007г. В.Х.И. е дарил при равни квоти на синовете си Б.В.Х. и И.В.Х. собствените си 4/6 ид. части от описания в нот. акт № 117/85г. недвижим имот.

С АДС № 10019 3582/09.03.1982г. е актуван като държавна собственост магазин № 5, застроен на 77.18 кв.м., заедно с общите части на сградата и ½ ид. част от дворното място, цялото с площ от 276.20 кв.м., съставляващо имот пл.№ 9, кв.265 по плана на гр.София, местност Павлово-Бъкстон, Триъгълника, с административен адрес гр.София, ул.“*******. Актът за държавна собственост е съставен с посочено основание - договор за покупко-продажба на магазин от 03.02.1982г.

Със заповед №

РД-57-546/08.03.1993г. на Кмета на гр. София е наредено да се отпише от актовите книги и да се предаде на наследниците наВ./Б./ Б. Х.а недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.“*******-магазин, застроен на 77.18 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и мястото, одържавен с акт № 10019/09.03.1982 г. Въз основа на тази заповед, Х. Х. - наследник на възстановения собственик, е признат за собственик на имота с констативен нотариален акт № 108, том V, рег.№ 13619, нот.дело № 176/2010 г., съставен от нотариус М.К., рег.№ 200 от РНК.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 98, том I, рег.№ 2923, нотариално дело № 80/2013г. от нотариус А.Г., рег.№ 437 от РНК, наследниците на Х. - ответниците Б.Р.и Г.А., са прехвърлили правото на собственот върху магазина, ведно с 1/2 ид. ч. от мястото, върху което е построен, ответника на „М.9.“ ЕООД.

Съгласно приетите основно и допълнително заключение на

СТЕ, процесният имот представлява УПИ VІ -283 от кв. 265А по рег. план на м. Павлово – Бъкстон, София от 1993, с площ от 271 кв.м., а в кадастралната карта от 2010г. е заснет като имот с идентификатор ***, с площ от 276 кв.м.

Съгласно констатациите на вещото лице, западната част от поземлен имот ***, оградена откъм къщата на ищците, е с площ 188 кв.м., като до тази част няма достъп от сграда 283.2. Вещото лице сочи, че площта на източната част на имота е 88 кв.м. Установено е, че между поземлени имоти *** и 284 има изградена през 2007-2008г. плътна масивна ограда, а откъм улиците „Вихрен“ и „Бай Михал“ - ограда от метална мрежа на винкели върху 35 см. бетонова основа, изградена преди повече от 20г. съгласно заключението, сградата на ищците с идентификатор *** е надстроена и пристроена до уличната регулационна линия и до границата със съседния от юг поземлен имот 284, като пристройката и терасата са със стоманобетонова конструкция, а до терасата е изградено външно стоманобетоново стълбище, свързано с терасата, което стъпва върху две кръгли станоманобетонови колони в югозападния край. Съгласно уточнение на вещото лице, терасата и стълбите са долепени до сграда 1 и до сграда 2, но тересата е отделна конструкция от сграда 2. Височината на терасата е около 2 м. и под нея се образува проход, но от него е невъзможен достъп до сграда 2, т.е. от сграда 2 не може да се достигне до останалата част от парцела, в който е разположена сграда 1. Съгласно заключението, по южната част на западната граница на поземлен имот ***, между входната врата на имота и съседния от юг имот 284, са монтирани тараби LT-ламарина на метални колове, като в този участък не е изпълнена бетонова основа на оградата.

По делото са представени доказателства, че за магазина е издадено удостоверение за търпимост на 08.08.2014г.

С решение от 29.03.2017г., влязло в сила на

01.03.2018г., е отхвърлена жалба на Б.В.Х. срещу заповед № РА-19-10/03.10.2016г. на Директора на дирекция „Общински строителен контрол“ към НАГ – Столична община, с която е наредено спиране изпълнението на строеж „Пристройка и надстройка на съществуваща едноетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ VІ -283. Административното производство е било инициирано по жалба на управителя на ответното дружество.

С оглед гореизложеното, ищците Б.В.Х. и И.В.Х. се легитимират като собственици на основание наследство и дарение върху изградената в процесното дворно място жилищна сграда, а ответното дружество – като собственик на търговския обект – магазин, ведно с останалата ½ ид. част от мястото.

Ищците претендират самостоятелно оригинерно придобиване в режим на съпружеска имуществена общност върху притежавани от ответното дружество идеални части върху дворно място, което е в режим на съсобственост, с твърдения за фактическо ползване на имота, различно от квотите им в съсобствеността. Само на това основание искът при тези твърдения е изначално неоснователен. При наличие на съсобственост върху мястото, фактическото ползване на съсобствения имот в реална площ, различна от притежаваните ид. части, може да доведе до облигационни отношения между съсобствениците, но не и до оригинерно придобиване на вещни права върху ид. част от имота от някой от съсобствениците. В този смисъл са изложените мотиви в обжалвания акт относно хипотезата на разпределение на ползване на имот между съсобственици, че дори и при постигната спогодба за това и нарушаването й, не е налице намерение за своене досежно осъществявана от съсобственика фактическа власт върху реална част от съсобствения имот, респ. превръщането на държането във владение върху идеална част от имота спрямо другия съсобственик. Ето защо оплакването в жалбата в тази връзка е неоснователно.

Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0277b83a-9ef4-487e-9f93-c1211f59053a