Решение № 226 от 02.10.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Перник, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500360 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по жалби, както следва:

1) Въззивна жалба вх. на ПРС № 27243/03.12.2024 г., подадена от А. Х. Т. с ЕГН:********** чрез адвокат Б. В. от САК срещу решение № 977/11.11.2024 г. по гр. дело № 4256/2024 г. по описа на Районен съд Перник в частта му, с която е извършено прихващане със сумата от 5 418.31 лева спрямо главницата от 16 255.26 лева, по уваженото възражение на ответника, при което ответникът „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца А. Х. Т. сумата от 10 836.95 лева - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и законната лихва върху тази сума от депозиране на исковата молба в съда - 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането по главницата.

По изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност, жалбоподателят моли окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част, както и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД, гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, с ЕИК:130277958 чрез юрисконсулт Ф.Г. е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли 1 окръжния съд да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част.

Претендира присъждане на разноски.

2) Частна жалба вх. на ПРС № 6386/18.03.2025 г., подадена от А. Х. Т. с ЕГН:********** чрез адвокат Б. В. от САК срещу определение № 696/24.02.2025 г. по гр. дело № 4256/2024 г. по описа на Районен съд Перник, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските като бъдат присъдени разноски в по-голям размер в полза на ищцовата страна, като по изложени съображения за неправилност на определението се иска отмяната му, както и присъждане на разноски.

„Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД не е подало отговор на частната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят А. Х. Т. чрез адвокат Б. В. поддържа поддържа жалбите си и направените с тях искания. Претендира присъждане на разноски за настоящата въззивна инстанция съобразно представен списък по чл. 80 ГПК с приложен към него договор за правна защита съдействие – 600 лева адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното като разноски от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

За „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД редовно призовано не се е явил представител. От дружеството чрез юрисконсулт Ф.Г. е постъпила писмена защита с вх. № 5561/15.09.2025 г. – п.к. 09.09.2025 г., с която се оспорва въззивната жалба на А. Х. Т. и се претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 850 лева.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбите за процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество, намира следното:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС № 16537/22.07.2024 г. (уточнена с молба вх. № 17519/02.08.2024 г.), подадена от А. Х. Т. чрез адвокат Б. В. срещу „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца полагащото му се обезщетение в общ размер на сумата от 16 255.26 лева, представляващи шест брутни трудови възнаграждения в размер на по 2 709.21 лева месечно, за периода от 02.05.2023 г. до 02.11.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата по главницата от 16 255.26 лева, за периода от 27.06.2024 г. до 21.07.2024 г. вкл., в размер на 154.15 лева, както и законната лихва от депозиране на исковата молба в съда - 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането по главницата.

В исковата молба се твърди, че съгласно решение № 845/ 02.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1955/2023 г., по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на 20.05.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 344, ал. 3 КТ било признато за незаконно уволнението на 2 ищеца, извършено от работодателя-ответник; на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ била отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № *** и на основание чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“ за район ***, с месторабота в *** при „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

С оглед оспорване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът останал без работа за период, по дълъг от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с него, а именно от 02.05.2023 г. и до момента, в който не бил възстановен реално от съда на заемната преди уволнението длъжност 02.07.2024 г., след издаване и получаване на съответното съобщение за това.

Поради това и на основание чл. 225, ал. 1 КТ ищецът претендира присъждане на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Твърди, че размерът на брутното трудово възнаграждение за времето преди прекратяване на трудовото правоотношение възлизал на сумата от 2 709.21 лева, като за периода от 02.05.2023 г. до 02.11.2023 г. претендираният размер на обезщетението, което му се дължало бил в общ размер на 16 255.26 лева.

С покана до ответника ищецът поискал и предоставил 7 - дневен срок от получаване на същата да му бъде изплатено обезщетението по чл. 225 КТ по банкова сметка, но плащане не постъпило до момента. Изрично било посочено, че при неплащане в посочения по-горе срок, се претендира и заплащане на законна лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество чрез юрисконсулт Ф.Г. е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли.

Прави възражение за прихващане на претендираната искова сума от 16 255.26 лева със сумата от 5 418.31 лева, изплатена на ищеца на отпаднало основание, с прекратяване на трудовия му договор преди отмяната на уволнението му от съда, представляващи сбор от обезщетения при прекратяване на трудовия договор на 02.05.2023 г., съгласно чл. 220, ал. 1 КТ (2 709.21 лева) и чл. 222, ал. 1 КТ (2 709.10 лева). Счита, че след възстановяване от съда на предишната му работа, уволненият и впоследствие възстановен работник следвало да дължи връщането им на отпаднало основание, като недължимо платени.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част – постановено от законен съдебен състав в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, който се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Относно правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от 3 фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, което със заповед № *** е прекратено с посочено основание чл. 328, ал. 1, т. 21 пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, връчена на ищеца при отказ на 02.05.2023 г.

Впоследствие, с влязло в сила на 20.05.2024 г. решение № 845/02.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1955/2023 г., по описа на Районен съд – Перник, на основание чл.

344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 344, ал. 3 КТ уволнението на ищеца е признато за незаконно; на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № *** и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „***“ за район ***, с месторабота в *** при „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

За периода от 05.05.2023 г. до 01.07.2024 г. ищецът е бил безработен, видно от справка на Бюро по труда Перник изх. № ***.

Ищецът е поискал от ответното дружество-работодател заплащане на дължимото му обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно с лихви за забава, но последният не му ги е заплатил в предоставения с поканата за доброволно изпълнение разумен срок.

От приложените по делото фишове за изплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2023 г., се установява, което също не е спорно, че при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ответното дружество е заплатило на ищеца обезщетения в общ размер на 5418.31 лева, съответно по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2 709.21 лева и по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 2 709.10 лева.

Така установената фактическа обстановка е възприета и от първоинстанционния съд, който въз основа на нея е приел за основателна и доказана исковата претенция, че ответникът-работодател дължи на ищеца обезщетение в размер на 16 255.26 лева на основание чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца – за периода от 02.05.2023 г. до 02.11.2023 г. вкл., както и е уважил акцесорните претенции за лихви. Същевременно, съдът е уважил възражението на ответника за прихващане, при което е приел, че дължимото от ответното дружество обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 10 836.95 лева.

С оглед предмета на настоящото производство, спорният въпрос е изцяло правен и се изразява в това дали се явява основателно и следва ли да бъде извършено от съда така направеното от ответника възражение за прихващане.

В тази връзка жалбоподателят излага доводи, че прихващане със сумите, получени като обезщетения по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ можело да се извърши само с изрично писмено съгласие на възстановения служител, каквото в случая не било дадено, както и че прихващане било възможно само и единствено тогава, когато насрещните вземания между страните са еднородни, ликвидни и изискуеми, каквато не била настоящата хипотеза.

Настоящият съдебен състав намира тези възражения по жалбата за неоснователни, 4 поради следните съображения:

При уважаване на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ съдът дължи произнасяне по възражението за прихващане на работодателя-ответник, заявено с отговора на исковата молба, при което няма законово изискване, за извършване на прихващането, да е налице изрично писмено съгласие на възстановения работник/служител.

В случая, по делото е безспорно установено, че ответното дружество е заплатило на ищеца обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ в общ размер на 5 418.31 лева и възражението за прихващане се явява основателно, тъй като заплащането на обезщетенията на посочените основания е във връзка с уволнението на работника/служителя и се предпоставя от законосъобразното му упражняване. След признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се възстановява трудово правната връзка, респ. отпада основанието за получаване на сумите и те подлежат на връщане - чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Затова искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважи в размер, определен чрез приспадане на така заплатените обезщетения, а именно, в конкретния случай в размер на 10 836.95 лева, както правилно и законосъобразно е сторил първоинстанционният съд.