Решение № 454 от 24.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Бургас, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело № 20222100100523 по описа за 2022 година

Производството по делото е с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД , както и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на А. И. М., ЕГН **********, от с. П., общ. Р., ул. "В." № **, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес: град Айтос, ул. „Свобода“ №3, ет. 1, ап. 2 против „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище град София и адрес на управление район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Цветанка Георгиева Минчева, Септимиу Постелнику и Андреа Тониети за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата от 284 847.77 лева като левова равностойност на сумите от 39 805.33 GBP, 52 668.84 GBP и 34 700 EUR, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 87 302.30 лева, представляваща законната лихва върху главницата за периода от 08.04.2019 година до 07.04.2022 година. Претендират се и направените в настоящото производство разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се от ищцата в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че била клиент на ответната банка, в която притежавала три депозитни сметки в чужда валута и една разплащателна сметка. От доста години живеела във Великобритания и се прибирала в страната веднъж или два пъти годишно. Била депозирала в банковите си сметки спестявания на семейството. От тези свои сметки никога не била теглила средства.

1

През месец февруари 2017 година ищцата се прибрала в България заради заболяване на баща й. Тогава посетила клон на банката с цел внасяне на сумата от 40 000 GBP в една от сметките си. Помолила служителката на касата да й каже наличността по сметките й, като последната и ги написала на вносната бележка. Тъй като не била наясно каква трябва да бъде наличността по сметките, на ищцата не й направило впечатление, че имало липси.

На 30.03.2017 година, след смъртта на баща й, били закрити неговите сметки, а сумата която получила в качеството си на наследник, превела в една от депозитните си сметки.

На 11.04.2017 година, преди да замине за Великобритания, ищцата решила отново да направи справка за наличните суми по банковите си сметки, тъй като семейството спестявало, за да може да закупи недвижим имот във Великобритания. По дадената устна информация, ищцата установила огромна разлика в наличността по сметките си. Веднага поискала подробни извлечения. И по трите й сметки имало тегления и преводи, които тя не била извършвала. Подала сигнал в банката, по повод на което била извършена проверка и след като била установена липсата на средства, бил подаден сигнал в Окръжна прокуратураБургас, въз основа на което била възложена предварителна проверка на органите на МВР град Айтос.

След приключване на проверката по случая било образувано ДП №421/2017 по описа на Районна прокуратура-град Айтос. Образувано било досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за това, че за периода месец ноември 2011 година до месец май 2017 година, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице специалист обслужване на клиенти в „Уникредит Булбанк“ АД - филиал град Айтос, присвоил чужди пари, поверени му да ги пази, като за улесняването му е извършено друго престъпление - престъпление по чл. 202, ал. 1, т, 1, във връзка с чл. 201 от НК. Към настоящия момент досъдебното производство се водело от Окръжна прокуратура - Бургас поради високия размер на присвоените средства, като предстояло привличане на обвиняем и продължаване на наказателното производство в съдебна фаза.

На ищцата и станало известно обстоятелството, че в ответната банка било проведено разследване, в което подробно били описани допуснатите от служител нарушения чрез извършването на нерегламентирани транзакции от сметки на клиенти, което било предоставено на органите на МВР и прокуратурата.

Вследствие на посоченото вътрешно разследване в банката, лицето К. Л. Т., която изпълнявала длъжността „Специалист обслужване на клиенти“ във филиал град Айтос, регион „Банкиране на дребно“ - град Бургас на „Уникредит Булбанк“АД било уволнено дисциплинарно на 01.06.2017 година със Заповед №146/31.05.2017 година за „груби нарушения на професионалните задължения, които са и били вменени във връзка е изпълняваната от нея длъжност“, като били посочени отделни действия по нерегламентирани транзакции.

Ищцата твърди, че през годините многократно били водени разговори с ответника за 2 възстановяване на средствата, но той не желаел да и съдейства и не и предоставял документи и информация.

Към настоящия момент от депозитните сметки на ищцата липсвали следните суми: сумата от 39 805.33 GBP от депозитна сметка в GBP с IBAN BG18UNICR70002521991113, сумата от 52 668.84 GBP от депозитна сметка в GBP с IBAN BG38UNICR70002519749083 и сумата от 34 700 ЕUR от депозитна сметка в ЕUR с IBAN BG35UNICR70002500765461.

Липсата на посочените суми била в резултат на нерегламентирани транзакции, извършени от служител на ответника. Посочени са и конкретни извършени транзакции по трите сметки, които не били направени от ищцата. В тази връзка се сочи, че опазването на вложените средства било изключителна отговорност и задължение на ответната банка, поради което тя нямала никакво правно основание да откаже възстановяването на средствата. За неприемливо е счетено становището на ответника, че към възстановяване на средствата можело да се пристъпи „единствено и само въз основа на съответните актове на прокуратурата, като резултат от извършеното разследване по случая“. Ищцата търпяла големи загуби поради невъзможност да оперира с парите си, да получава лихви и да инвестира средствата си. Счита случилото се за напълно недопустимо.

Изложени са доводи за отговорността на ответника и наличието на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД за ангажирането й. Обоснована е и предявената претенция за лихви за забава.

Ответникът, на когото съдът в съответствие с чл. 131 от ГПК е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея е депозирал писмен отговор, с който заявено становище за неоснователност на искова претенция. Оспорени са всички фактически и правни твърдения на ищцата, като се поддържа, че не са налице основания за реализиране на дЕ.ктната му отговорност поради липса на предпоставките от фактическия състав както на чл. 49 от ЗЗД, така и на чл. 45 ЗЗД.

Оспорва по-конкретно, че липсата на средства от три депозитни сметки в чужда валута на ищцата се дължала на действия, извършени от служител на ответната банка; всяка една от транзакциите била извършена по нареждане на ищцата. Оспорено е и твърдението за настъпили вреди от действията на негови служитЕ..

Въведено е, освен това и възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцата както за главница, така и за лихва. В тази връзка ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 110 и чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, както и на Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1959 година. В случая вземането за обезщетяване на вредата, настъпила като резултат на оспорените транзакции ставало изискуемо от деня на настъпване на вредата. Най-късно извършената оспорена трансакция, за която се претендира обезщетение, била от дата 24.03.2017 година, давностният срок бил изтекъл на 24.03.2022 година, а исковата молба била подадена на 08.04.2022 година.

Ответникът подчертава обстоятелството, че ищцата била пропуснала да оспори своевременно извършването на процесните транзакции по реда на Закона за платежните 3 услуги и платежните системи. Не била предприела действия да уведоми банката за тези обстоятелства и да поиска корекция на операциите в регламентирания в ЗПУПС срок, който бил от узнаването, но не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката й.

Първите оспорени транзакции били от 09.08.2013 година, а последната - от 24.03.2017 година, като ищцата уведомила банката за едва на 12.04.2017 година. Счита, че поради необоснованото от страна на ищцата забавяне за нея не било възникнало задължение да коригира сочените от нея платежни операции.

Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ищцата има качеството на клиент на „УниКредит Булбанк“ АД, банков клон град Айтос, както и че в това си качество има открити при ответника три депозитни сметки в чужда валута.

Видно от заключението на вещото лице, това са сметка с IBAN *** - GBP, открита на 13.08.2014 година с кредит към датата на откриването - 59 900 GBP, сметка с IBAN *** GBP, открита на 16.07.2010 година с кредит към датата на откриването 14 000 GBP и сметка с IBAN *** - EUR, открита на 26.10.2007 година с кредит към датата на откриването - 11 141.18 EUR. Експертът е посочил, че към 08.04.2022 година крайното салдо по всяка от горните сметки е както следва:

79 685.19 GBP за сметка с IBAN ***;

146.64 GBP за сметка с IBAN *** и

167.82 EUR за сметка с IBAN ***, като в периода от откриването на всяка от банковите сметки до 08.04.2022 година са извършвани тегления и вътрешнобанкови преводи в размери, както следва:

39 805.33 GBP с левова равностойност към 08.04.2022 година в размер на 93 398.83 лева от сметка с IBAN ***;

53 483.51 GBP с левова равностойност към 08.04.2022 година в размер на 125 493.17 лева от сметка с IBAN *** и

34 700 EUR с левова равностойност към 08.04.2022 година в размер на 67 867.30 лева от сметка с IBAN ***.

За извършените разпореждания с парични средства от сметките на ищцата са съставени банкови документи, по отношение на които ответната банка не оспорва, че са оформени с подпис на неин служител и печат на банката. В съответствие с направените в тази насока искания същите са подложени на почерково изследване. Видно от заключението на извършената по делото съдебно-криминалистическа експертиза, подписите в представените за изследване 64 броя „нареждания разписка“, платежни нареждания от 11.10.2012 година, 12.05.2014 година и 13.08.2014 година, вносна бележка от 12.05.2014 година, платежно нареждане 12.05.2014 година и вносна бележка за такса от 12.05.2014 4 година, вносна бележка от 13.08.2014 година, платежно нареждане от 13.08.2014 година и вносна бележка за такса от 13.08.2014 година не са положени от ищцата А. И. М., а от К. Л.

Т..

Ответникът не оспорва, че лицето К. Л. Т. се е намирало в трудово правоотношение с него, за което свидетелстват представените с молба рег. № 14017/03.10.2022 година писмени доказателства, видно от които трудовото правоотношение със същото е било прекратено със Заповед №146/31.05.2017 година за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ за допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.

187, т. 3 и чл. 126, т. 4, чл. 187, т. 7 и чл. 126, т. 7 и чл. 187, т. 10 от КТ и поради злоупотреба с доверието на работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ.

Безспорно в отношенията между страните е и това, че за констатираните липси по сметките на ищцата има образувано ДП №103/2017 година по описа на ОСО ОП Бургас, което е висящо към настоящия момент. В този смисъл е и посоченото в писмо, рег.

№1255/20.01.2023 година, л. 246.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Анализът на цитираната норма сочи, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.