Решение № 927 от 02.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502532 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 3459/11.06.2024 г., постановено по гр. д. № 4969/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав, е признато за установено по предявен от К.

Д. К. срещу СТОЛИЧНА Община иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18- 258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес ***, с площ от 601 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***,

***, *** и *** и на построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 47 кв. м. Отхвърлен е предявеният от К. Д. К. срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване на ищеца за собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес ***, с площ от 646 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***.

Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на ищеца сумата от 644, 41 лв. – разноски, както и да заплати, на основание чл.78, ал.1 1

ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., на адв. Т. Е. Т. сумата от 5 807, 66 лв. - адвокатско възнаграждение за производството. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, сумата от 174, 48 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца К. Д. К.. Счита, че е доказал по делото, че период от 20-30 г. е влязъл в имота, находящ се на адрес ***, с площ от 646 кв. м., имал е достъп до него, че се е консултирал с адвокат за този имот, който счита за свой, както и за съседния. Поддържа, че макар в този имот да има срутила се постройка и не е разчистил имота, това не отрича владението му върху имота. Макар да не е разчистен от ищеца, имотът не е разчистен и от някой друг. Излага съображения, че владението върху един имот може да се упражнява и само с периодичното му посещаване, като не е необходимо да бъдат извършвани каквито и да е действия в имота. Счита, че по делото е установено, че само ищецът владее посочения имот. Единственият вход до този имот е откъм съседния, направен е от ищеца, с цел да посещава периодично имота. Ответникът не е оспорил по делото упражняването на фактическа власт върху имота, както и не е заявил твърдения, че е нарушавал владението на ищеца. Не е оспорено и намерението му да свои този имот.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи предявения иск по отношение на имот с идентификатор ***. Претендира сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с който я оспорва.

Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд правилно е преценил липсата на осъществена фактическа власт върху имота с идентификатор ***, както и липсата на демонстрирано собственическо отношение от ищеца.

Счита, че ангажираните свидетелски показания са свързани със съседния на посочения имот. Наличието на процеп в оградата между имотите не означава, че са били налице действия по осъществено владение. Имотът не е разчистен, в него не са били извършвани никакви дейности, не е стопанисван по никакъв начин. За този имот не са били положени труд и усилия, не са вложени материални средства. С оглед на това счита, че правилно решаващият съд е счел тази искова претенция за неоснователни. Поддържа, че липсва възможност владението на един имот да се упражнява само с периодичното му посещение. Дори да е проведена консултация с адвокат и към този момент ищецът да е имал намерение за упражняване на владение, това не обосновава извод за извършени конкретни действия по владение, стопанисване дори и държане на порцесиня имот. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск спрямо имот с идентификатор ***. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

Решаващият съд не е съобразил доводите на ответника срещу предявения иск.

Изводите на съда се основават единствено на ангажираните по делото 2 свидетелски показания, без ищецът да е ангажирал писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца. Счита, че неправилно съдът е приел, че през всеки от периодите, през които ищецът е можел да владее посочения имот същият фактически го е владял, при липса на доказателства в тази насока. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. По делото е установено, че процесният имот е бил внесен в капитала на „Ирис 2000“ ЕАД по силата на решение на СОС и заповед на кмета на СО-Район „Студентски“.

Сделката е публична и е вписана в Имотния регистър, както и в Търговския регистър. В случай, че ищецът е считал този имот за свой, същият е следвало да се противопостави на извършената сделка и да демонстрира неговото намерение за своене. Това обаче не е сторено. Поддържа, че това води до извод, че към края на 1999 г. ищецът не е владял имота. Тези доводи намират приложение и по отношение на разпоредителната сделка, извършена въз основа на решение № 57, обективирано в протокол № 36/15.04.2002 г. на СОС тези решения са публични и въз основа на тях се обосновава извод, че ищецът не е своил имота. Решаващият съд не е обсъдил възражението му, че районната администрация е предприела действия към собствения си имот и е одобрено изменение на кадастралния план за кв.49а, м. „Студентски“. В ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г на ВКС, ССГК, е разяснено, че двуелементният фактически състав на придобивната давност – срок и владение, не означава, че правната последица – придобиване правото на собственост или друго вещно право, настъпва авТ.тично, с изтичане на установения в закона срок. Владението предполага наличието на представи и желания, насочени към придобиването и притежаването на вещта.

Изискуемото от чл.120 ЗЗД вр. с чл.84 ЗС волево изявление представлява обективиране чрез процесуални средства на вече съществуващото намерение за своене, като субективен елемент на осъществяваното владение – предявяване на иск или възражение при наличие на спор, снабдяване с констативен нотариален акт, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастралната карта идр. Прието е, че до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. По този начин позоваването има значението на окончателно потвърждение на анимуса и владението. СО е манифестирала публично през 2014 г., че процесните имота са нейни те са включени в плана за работа по приватизация за 2014 г.

През всяка от следващите години списъкът на Годишния план за работа по приватизация е утвърждаван относно от СОС, като през всички години до 2022 г. включително този имот е бил част от този годишен план. Имотът е бил изключен от приватизационната програма с утвърждаване на плана за 2023 г.

Решенията на СОС са публични. Чрез тях СО е манифестирала, че стопанисва имота и го държи като свой, като е обявила и намерението си да го отчужди.

На 12.07.2023 г. СО е съставила констативен протокол на основание чл.46 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на СО. На тези действия на ответника ищецът противопоставя единствено събраните по делото свидетелски показания, които решаващият съд е кредитирал изцяло. Поддържа, че същите са недостоверни. По делото не са представени доказателства, че ищецът е плащал сметките за ток и вода, каквито показания са дадени. Не са представени и доказателства за 3 дерегистриране на МПС „Мицубиши“, с оглед проверка показанията на свидетелите. Не са ангажирани и доказателства, че в имота била построена тоалетна – разходни документи, строителни книжа. Счита, че свидетелските показания са вътрешно противоречиви. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца К. Д. К., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Въпреки наличието на протокол от 2016 г. за събаряне на къщата, такива действия не са били предприети. Счита, че обстоятелствата относно приватизационната програма на СО са й били известни,но не са своевременно заявени по делото.

Не оспорва твърдението на СО, че на 12.07.2023 г. е съставен констативен протокол за премахване на автомобил. Това действие е извършено след предявяване на исковете, предмет на делото. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗС. Ищецът твърди, че владее самостоятелно, явно, непрекъснато, видимо и спокойно, с намерение за своене от 1992 г. до завеждане на делото, повече от 10 години следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор ***, ***,; сграда к идентификатор ***, на същия адрес; ПИ с идентификатор ***, ***, надлежно индивидуализирани в исковата молба. Установил владение върху имотите през 1992 г. Отраснал в посочената жилищна сграда. След консултация с адвокат започнал да владее и съседния имот с идентификатор ***. от 1992 г. насам никакви лица не са прекъсвали това владение. Твърди, че е поддържал имотите оградени, обработвал двете дворни пространства и живял и поддържал къщата, находяща се в единия от тях. Извършвал поддръжка, почистване, облагородяване, косене, плевене в двата поземлени имота. При започване на процедура по снабдяване с констативен нотариален акт е установил, че за имотите има съставени актове за частна общинска собственост от 2014 г. Считано от 01.06.1996 г. в ЗС е предвидено, че давност не тече само по отношение на публична държавни и общински имоти. От този момент следва да се изчисли давностен срок от 10 години, който е изтекъл.

Считано от 31.05.2006 г. със закон е въведен мораториум, който спира давността върху общински и държавни имоти частна собственост и тя не тече.

Този мораториум е продължаван 15 години до приемане на решение от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС на РБ, обнародвано в ДВ и влязло в сила на 08.03.2022 г., с което спирането на давността е отменено. Така всеки, който е владял имот между 01.06.1996 г. и 31.05.2006 г. може да продължи своето владение и да достигне необходимите 10 години. Към момента на завеждане на делото необходимият 10-годишен давностен срок е изтекъл.

Излага съображения, че обявеният за противоконституционен закон не може да се прилага спрямо висящи правоотношения, които са предмет на спор.