Решение № 46 от 26.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пазарджик, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220200653 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на непълнолетния А. Б. Я. ЕГН ********** от гр.Пазарджик, депозирана със съгласието на неговия баща- Б. Б. Я. ЕГН ********** и чрез адв.Р. И. от АК- Пазарджик, против Заповед за задържане на лице с рег.№1818зз-173/15.04.2025г., издадена от инсп.В. А. Б.- разузнавач в група 01, Сектор КП при РУ- Пазарджик, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ- Пазарджик.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Жалбоподателят намира, че същата е издадена при нарушение правата на задържаното непълнолетно лице, доколкото същата не е предявена и подписана от неговия родител и законен представител. Твърди, че на непълнолетния не е била осигурена адвокатска защита и не е бил извършен медицински преглед. Счита, че заповедта не съответства на целите на закона, доколкото наложената с нея мярка се явява несъразмерна с оглед ограничаване правата на задържания. При тези възражения прави искане за отмяна на обжалваната заповед с присъждане на сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв.И., които поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в депозирана по делото 1 писмена защита. В хода на устните състезания адв.И. пледира за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- инсп.Б., редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от пълномощника- гл.юрисконсулт К.

П., която оспорва жалбата и моли обжалваната заповед да бъде потвърдена като издадена в съответствие със закона. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата срещу атакуваната заповед е депозирана от задържаното непълнолетно лице, със съгласието на неговия баща и законен представител и чрез пълномощника му адв.Р. И. на 25.04.2025г., т.е. в законоустановения 14днеевен срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От представената по делото административнонаказателната преписка във връзка с издаване на заповедта и от събраните в съдебно заседание писмени и гласни доказателства се установява, че на 15.04.2025г. непълнолетният А. Я., заедно с други деца от неговата компания, се намирал в гр.Пазарджик на пл.Константин Величков, където по това време на същото място бил и Т. С. З. ЕГН **********, придружаван от свои приятели. Между двамата непълнолетни съществувал конфликт отпреди и отношенията им по този повод били влошени. Около 19ч., след разменени обидни реплики по между си, Я. и З. се сбили, като това станало в присъствието както на другите деца, така и на минаващите в близост граждани. В резултат на това и двамата си причинили леки телесни повреди без разстройство на здравето. За случилото се бил подаден сигнал до ОДЧ при РУ- Пазарджик, поради което малко след това на място дошли полицейски служители. Непълнолетните били отведени в сградата на полицията, където в 19:30ч. непълнолетният Я. бил задържан по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР със Заповед за задържане, издадена от инсп.В. Б.- разузнавач при група 01, Сектор КП, РУ- Пазарджик. В заповедта същата посочила, че задържа А. Я. за това, че на 15.04.2025г. в гр.Пазарджик на пл.Константин Величко причинил на Т. С. З. лека телесна повреда, по хулигански подбуди. По случая било образувано и БП №395/25г. по описа на РУ- Пазарджик, впоследствие преобразувано в ДП №36/25г. по описа на ОСлО при ОП- Пазарджик. За задържането на своя непълнолетен син бил уведомен св.Б. Я.- също служител на РУ- Пазарджик, който по това време не бил на 2 работа. Веднага след като разбрал за случилото се той отишъл в сградата на полицейското управление. Там по това време била и св.И. Л.- инспектор ДПС към РУ- Пазарджик, която разговаряла за случилото се както със задържания, така и с неговия баща. Св.Л. се обадила по телефона на адв.Чалъковпредседател на АК- Пазарджик, когото уведомила за задържането на непълнолетния. Последният уверил инспектора ДПС, че при необходимост ще изпрати дежурен служебен защитник. Вместо да поиска такъв, инсп.Б. пристъпила към изготвяне на процесната заповед за задържане, която била подписана само от нея и непълнолетния. Последният попълнил и Декларация за правата на задържаното лице /л.6,7/, в която посочил, че не желае да му бъде извършен медицински преглед, както и за задържането да бъде уведомен член на семейството му. А. Я. бил освободен малко по-късно същата вечер в 21:30ч. Факта на задържането му, конкретният час на лишаването му от свободно придвижване и този на последвалото освобождаване били надлежно отразени в книгата за задържаните лица по описа на РУ- Пазарджик.

Гореописаната фактическа обстановка е базирана на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се в: административнонаказателната преписка; част от материалите от ДП №36/25г. по описа на ОСлО при ОП- Пазарджик; справка от АК- Пазарджик; извлечение от книгата на задържаните лица по описа на РУ- Пазарджик и показанията на св.Б. Я. и св.И. Л.. От всички тях еднопосочно се установява, че към 15.04.2025г., когато била издадена атакуваната заповед, е имало данни за извършено престъпление по НК- причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. И тук е моментът да се посочи, че Задържането под стража на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличиет о на данни за извършено от задържаното лице престъпление, без дори да е необходимо да се уточнява квалификацията на същото. Понятията "данни" по смисъла ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на чл.207 ал.1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1 т.1 са необходими само данни за извършено престъпление, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават жалбоподателя в извършването на престъпление. За целите на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване, което в случая е било наложително при установеното от полицейските служители на място. Самата заповед представлява привеждане в изискуемата по закон писмена форма на едно правно действие, предприето от служител на МВР в хода на изпълнение на дадените му правомощия. В този 3 смисъл събраните по делото доказателства като обем и съдържание покриват тези критерии за данни, които дават основание и право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Анализът на нормата на чл.72 от ЗМВР сочи и това, че при упражняване на тези свои правомощия полицейският орган разполага с оперативна самостоятелност, като му е предоставена възможност при наличие на някоя от изброените хипотези в разпоредбата по своя преценка да задържи лице.

Извършената такава от страна на издателя на атакуваната заповед е била правилна предвид получените от него данни за престъпление, извършено от непълнолетния Я., което беше доказано и по настоящото дело. Дали наличните по делото доказателства са достатъчни, за да обосноват привличането на задържаното лице в качеството на обвиняем, не представлява въпрос, подлежащ на обсъждане в настоящото съдебно производство, поради което излагане на доводи в тази насока не се дължат.

По-нататък, при осъществяване проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл.168 от АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл.146 от АПК, в какъвто смисъл е и Решение №6213/23.04.2019г. по адм.д. №13768/2017г. на ВАС.

Основанията за оспорване на административните актове са: 1.липса на компетентност; 2.неспазване на установената форма; 3.съществено нарушение на административнопроизводствени правила;

4.противоречие с материалноправните разпоредби; 5.несъответствие с целта на закона .

При налагане на принудителна административна мярка, каквато представлява задържането на лице до 24 часа, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат.

Издателят на процесната заповед В. Б. е пол.инспектор- разузнавач в група 01, Сектор КП, при РУ- Пазарджик, т.е. същата заема длъжност в структурно звено към ОДМВР- Пазарджик. В този смисъл той има качеството на полицейски орган по чл.57 ал.1 от ЗМВР. При това положение обжалваната заповед за задържане е издадена от компетентен орган, с пряко произтичащи от закона пълномощия и правомощия, осъществени в съответния териториален обхват. Тук следва да се посочи, че върху компетентността на съставителя на заповедта не влияе в негативен аспект фактът на образуване на ДП с оглед наличие на достатъчно данни за извършено престъпление по НК.

Както вече беше посочено, съгласно нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В същото време законът не поставя в положителна или отрицателна зависимост упражняването на това правомощие на органите на реда от образуването на досъдебно производство по повод същите данни.

Още един аргумент в тази насока представлява установеното с разпоредбата на чл.214 ал.3 вр. ал.2 от НПК правило, че досъдебно производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено 4 престъпление, като в съответния акт не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление. В този смисъл, може да бъде направен извод, че задържане по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР от полицейски орган би било незаконосъобразно, като извършено от лице без компетентност, единствено в случай, че задържаното лице е било привлечено в качеството на обвиняем, от който момент спрямо него приложими се явяват единствено мерките за процесуална принуда, предвидени в НПК. Пак по тези причини ирелевантно за законосъобразното задържане на лицето се явява последващото евентуално прекратяване на образуваното досъдебно производство, респ. липсата на повдигане на обвинение.

Заповедта съдържа и предвидените в чл.74 от ЗМВР задължителни реквизити- име, длъжност и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР, правото на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, както и възможността заповедта да се обжалва пред съда.

В Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 , при излагане на основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, следва да бъде посочена цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират време и място на деянието, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и неокончателна правна квалификация, като същевременно се отчита стадият на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на евентуалното текущо разследване.